Шинрин-йоку – японското изкуство на горските бани

Имали ли сте онова специфично усещане за баланс и удовлетвореност след разходка в гората? Зеленината възвръща ли силите у вас и смятате ли, че сте по-щастливи в ежедневието си, ако сте получили необходимата доза духовен еликсир от природата?

Човекът винаги е бил тясно свързан с горите, които са му осигурявали храна, подслон и духовно спокойствие. Животът в бетонни лабиринти ни отдели от естественото ни местообитание, отприщи всякакви разстройства на тялото и ума.

Франсеск Миралес и Ектор Гарсия ни потапят в шинрин-йоку – японското изкуство на горските бани. Както показват много научни изследвания, да се свържем с гората, да усетим енергията ѝ с всичките си сетива, води до положителни промени в много области от живота.

Независимо дали разходката е половин час, или няколко часа, тя повдига настроението и намалява безпокойството.

Тази вдъхновяваща книга ще ви разкаже за физическите и духовни ползи от шинрин-йоку, а практическите съвети ще ви дадат насоки как да намалите стреса, да подобрите здравето и съня си и да имате по-дълъг и щастлив живот.

За авторите

Франсеск Миралес е испански писател, преводач, издател и музикант. Сътрудничи като литературен консултант на няколко издателства и агенции. Автор е на десетки книги в различни литературни жанрове. На български език към момента са издадени книгите му „Най-хубавото място на света е точно тук“ (в съавторство с Каре Сантос), „Уаби-саби“, „Любов с малки букви“, „Ти си нощта“, както и „Шинрин-йоку“ и „Икигай“ (и двете в съавторство с Ектор Гарсия).

Ектор Гарсия е писател, блогър, пътешественик. Роден е в Испания и е работил в CERN в Швейцария, преди да се премести в Япония през 2004 г. Живее в Токио и работи в ИТ индустрията. Автор е на книги, посветени на японската култура и специфични японски практики (изкуства), каквато е и „Шинрин-йоку“.

Откъс

Зелено клонче в сърцето

Семката на тази книга е посята в горите на Хаконе, малък град в префектура Канавага.
След като книгата ни „Икигай“, преведена на 38 езика до този момент, разкри пред целия свят вековните тайни на японците, ние решихме да предприемем пътуване с наши добри приятели далеч от японските градове.
Настанихме се в къща на един хълм сред гъстата гора, която деляхме с известен психолог, доктор по биология и философ, и се заехме да изследваме природата и езерата в района.
След като прекарахме нощта на пода, както повелява традицията в старите японски домове, на сутринта се уверихме, че обещанието, което ни бе дал собственикът на къщата, беше изпълнено. От верандата ясно се виждаше планината Фуджи в целия си блясък.
Без да откъснем поглед от митичния връх, посипан със сняг, закусихме и сетне си приготвихме по чаша зелен чай, докато разопаковахме инструментите, които бяхме донесли, за да композираме и изпълняваме песни по време на пътуването.
Нашият импровизиран оркестър разполагаше само с малък синтезатор „Касио“, едно гиталеле (инструмент между китарата и укелелето) и с гласовете ни.
Вдъхновени от гледката към езерото Хаконе, която се разкриваше пред нас, и от тучния килим от дървета, който обграждаше свещената планина, започнахме да си припяваме през смях и закачки една проста песен:
Good morning, Fuji,
Green mountains,
Blue sky,
Hello Mount Fuji,
Sometimes shy,
Hiding behind clouds.
Hello Fuji,
White snow,
It is your hat.1 – Добър ден, Фуджи. / Зелени планини, / синьо небе. / Здравей, връх Фуджи. / Понякога така плах / се криеш сред облаците. / Здравей, Фуджи. / Белият сняг / е твоята шапка. – Бел. прев.]
Разведрени от чая и от наивната песничка, излязохме да се разходим сред величествените гори, които се спускаха чак до езерото.
Вече цяла година и четиримата бяхме подложени на огромен стрес от забързания живот в града, където задълженията се трупат едно върху друго, а програмата ни е запълнена от всякакви ангажименти, и всичко това в претъпканите с коли и хора замърсени градове, в които живеем.
Целият този товар се изпари като с магическа пръчка от плещите ни, щом навлязохме навътре в гората. Бяхме решили да изключим мобилните си телефони и с всяка крачка сред гъстата растителност ни обземаше дълго бленуваното спокойствие.
Вървяхме бавно, съзерцавахме игривите проблясъци на слънчевите лъчи сред клоните на дърветата, заслушвахме се в тихата симфония от звуци, вдишвахме ароматите на природата. Един усърден щурец играеше ролята на солист, пеещ под акомпанимента на чуруликащите птици и духовия оркестър на нежния и постоянен бриз.
От време на време се спирахме, за да се насладим на уханието на цветята и на горските треви, примесени със смолата от дърветата от някой изкусен алхимик. Същият алхимик, който изведнъж бе успял да накара всичките ни проблеми да изчезнат.
Вече никой не мислеше за стреса от работата, за горчивите хапове, които ни се бе наложило да преглътнем през годината, приключила с това пътуване. Тревогата и грижите ни се бяха стопили благодарение на природата и свежия въздух.
Без да знаем все още, ние практикувахме шинрин-йоку, изкуството „да се къпем в горите“, както гласи буквалният превод.
Онова спокойствие, което през годината не успявахме да постигнем с релаксиращи масажи, сеанси по mindfulness и дори с помощта на някои транквиланти, сега ни бе поднесено даром, щом навлязохме в зелената гора.
След като живяхме с най-възрастните хора в света в селото на столетниците в Окинава, стигнахме до заключението, че животът сред природата е ключът към разгадаването на тайната на дълголетието.
Огими се намира в един от най-гъстите райони на джунглата Янбару2 – Местна дума, която означава „джунглата на Окинава“. – Бел. прев.], която се простира в северната част на Окинава.
По време на работата ни на терен, разпитахме стотина възрастни хора за диетата им, физическите упражнения, отношенията им със съседите и за икигай, онова, което ги подтиква да станат от леглото, за да изживеят още един ден. И все пак заобикалящата ги природна среда играе съществена роля за физическото, умственото и душевното им благосъстояние.
Както обяснихме в седмия закон на икигай в края на първата ни книга, макар че повечето хора живеят в градовете, имаме потребност да се сливаме с природата често, да се завръщаме към нея, за да зареждаме батериите на душата.
Раймон, известен изпълнител и композитор от Хатива, казваше, че „този, който губи корените си, губи идентичността си“ и в тази книга ще докажем, че повечето от злините, които измъчват човека в града, се дължат на разрушаването на връзките ни с природата.
Откъснати от майката, която ни дава животоспасяващата глътка въздух, ние прекарваме дни, седмици и месеци сред бетонни сгради, отделени от естествения хабитат на вида ни, което е равносилно на това да ни заключат в затвор, без дори да го осъзнаваме.
Доктор Шома Морита, пионер в мотивационната терапия през 40-те години, започваше лечението си, като изпращаше пациентите си в гората, където ги караше да ходят, да секат дърва и да си почиват. Получените резултати надминаваха многократно напредъка, постигнат от лекарите с помощта на лекарства.
Тогава природата ли е най-доброто лекарство за нас? И ако е така, как да се върнем към нея, по какъв начин да включим същността ѝ в нашия забързан градски живот?
Една стара китайска поговорка гласи: „Нека в сърцето ти расте едно зелено дърво и ще дойде пойна птичка“. Не е необходимо да живеем в джунглата на Окинава, нито пред вратите на дома ни да се простира цяла гора, както в къщата ни в Хаконе, за да се радваме на лечебната сила на шинрин-йоку.
Написахме тази книга, за да си направим заедно отпускаща и озаряваща разходка, с която да накараме да избуи едно зелено клонче в живота и сърцето ни, където и да се намираме.

Какво е шинрин-йоку?

Въпреки че днешната японска култура е доминиращо градска, все по-често могат да се видят групи хора, влюбени двойки и дори самотни туристи, които се отправят към гъстата гора. Ходят спокойно, защото не са се запътили към някое конкретно място. Целта им е да се възползват от лечебния и подмладяващ ефект на шинрин-йоку.
Тази дума започва да се използва през 1982 г., когато директорът на Японската агенция по горите заявява, че „къпането“ в зеленина има много силно благотворно действие върху здравето на тези, които го практикуват редовно.
Той е първият, употребил този термин, съставен от шинрин (гора) и йоку (къпя се). Тъкмо тогава влиза в употреба този неологизъм, който вече е придобил световна популярност.
ШИНРИН-ЙОКУ
(гора)
(къпя се или вземам си душ)
Японците подлагат на проверка използването на природата като терапевтично средство още през 80-те години и провеждат проучвания, които недвусмислено доказват, че шинрин-йоку подпомага възстановяването на здравето дори когато хората са временно обездвижени.
В едно от тези изследвания настанили половината от пациентите в една болница в стаи с изглед към гора, а другите били оставени в помещения без прозорци. Пациентите, които имали гледка към зелените гори, се излекували по-бързо!
Поради нарастващия интерес от страна на здравните власти били извършени множество научни проучвания, които потвърдили хипотезата на Японската агенция по горите, че шинрин-йоку е мощна терапия, която успокоява ума и намалява нивата на стрес.
В третата част на тази книга ще се задълбочим в научната обосновка и ще се запознаем с изненадващите резултати, показали всички тези изследвания. Доктор Морита по интуитивен път стигнал до заключението, че природата лекува пациентите, но в следващите страници ще разберем защо.

Магията на сакура

Несъмнено най-хубавото време за посещение на Япония е в сезона на сакура, или през пролетта, когато вишните цъфтят и експлозията от бели цветчета изпълва с радост сърцата на хората.
В информационните емисии се правят всякакви прогнози кога ще започнат да цъфтят вишните във всеки град и някои фирми дори изпращат сутрин някой свой служител в най-близкия парк, за да дежури под някое дърво. Целта е да запази място за пикник за колегите си, ако най-сетне се появят цветовете на сакура.
А когато това се случи, в парковете и градините в някои градове настъпва истинско стълпотворение. Влюбени двойки се снимат на фона на морето от цветчета, които имат способността да преобразят цялото население.
Сериозните и съсредоточени изражения отстъпват пред ентусиазираните и постоянно засмени лица. Внезапно всички стават по-позитивни и оптимистично настроени, сякаш цъфналите вишневи дръвчета са доказателството, че животът изисква най-доброто от нас, за да сме на неговата висота.
По време на сакура всеки, който има спътник в живота, става по-мил и внимателен и често могат да се видят влюбени двойки, които се хранят в ресторантите в близост до дръвчетата. А онези, които са сами по това време на годината, се надяват да открият сродната си душа и се отварят за любовта, така както вишните изваждат на показ най-дълбоко пазената си тайна.
Хората на изкуството също разцъфтяват по време на сакура, заразени от радостта и креативността, които струят по улиците. Използват този сезон, когато светът показва най-милата, нежната и красивата си страна, за да подхванат новите си проекти.
Случващото се през това време на годината показва до каква степен дърветата, дори и когато се намират в градска среда, могат да моделират душевния ни мир. И ако това е така в един обикновен парк или на булевард, по чието протежение са засадени дървета, какъв ли ще е ефектът върху душите ни, ако влезем в истинска гора и повървим сред тишината на хилядите дървета?
Тъкмо на това ще се спрем в тази книга, както и на много други неща.

Любовта на японците към природата

Японците обичат комфорта на градовете, които предлагат всичко, което може да си представи един потребител – от месо Кобе, най-доброто в света, до котешко кафене, но преклонението на тази култура пред природата е повсеместно.
От икебана и хайку до философията уаби-саби – изкуството на несъвършенството, което имитира природата и което ще разгледаме по-нататък – природата присъства във всички проявления на всекидневния живот.
Съвсем логично това явление става много по-видимо, колкото повече се отдалечаваме от градовете и навлизаме в японските села. В тях обикновено няма център, както е в Европа, а къщичките им са пръснати насам-натам, сгушени в някое кътче, отредено им от природата заедно с оризищата.
В четвъртата част на книгата ще говорим за японските села и за загадъчната им връзка със заобикалящата ги природа. За тази цел ще въведем и понятието сатояма – екосистемата на селата и планините.

ЗЕЛЕН ХИМН

Любовта и значението на природата в японската култура присъстват дори и в националния химн, който съдържа следните стихове:
„Докато камъните се превърнат в обли песни
и по тях израсте изобилен мъх“.
Наблюдаваме това сливане с природата и в архитектурата на будистките храмове, и в шинтоистките светилища, които почти винаги са обградени от дървета и са изградени от дърво, за да се впишат в естествения пейзаж, а не да се открояват.
В Камакура, където се намира една от най-бляскавите статуи на Буда в цяла Азия, ако на излизане от гарата вместо да тръгнем по пешеходната улица, свием наляво по улицата, която слиза надолу към морето, ще открием една уникална сграда. Липсват няколко балкона на първия и на втория етаж, за да има място за едно огромно дърво, което, изглежда, е там много преди да построят сградата.
На много други места в Япония забелязваме, че старите и мъдри дървета се ползват с предимство пред новото и изкуственото.
Навярно тук се крие една от тайните на шинрин-йоку и сега ще се потопим в нея.

Оздравителната сила на шинрин-йоку

Ползите от шинрин-йоку, които извличаме, разхождайки се сред природата, не се постигат единствено в гората. Могат да се изпитат, макар и в по-малка степен, и в някой градски парк или дори като насадим цветя и растения в саксии и ги поставим в домовете си, за да ни напомнят за връзката ни със земята.
Повече от тридесет години след първите изследвания, проведени през 80-те години, Асоциацията на японските терапевтични гори помага на повече от 10 милиона жители да се завръщат много по-често и осъзнато към природата. Дори в медицинските застраховки на много фирми се предлага на служителите транспорт и екскурзоводи до зелените зони извън града.
По този начин целят да намалят скъпоструващите медицински прегледи, защото няма друго лекарство с толкова приложения освен свежата и тучна зелена прегръдка на дърветата.

ОЗДРАВИТЕЛНИ ЕФЕКТИ НА ШИНРИН-ЙОКУ

Мозък
• Помага на производството на повече хормони на щастието.
• Успокоява агресивността и резките промени в настроението. Благоприятства възстановяването на наранени тъкани.
• Намалява риска от деменция.

Очи
• Отпуска и възстановява увреденото от непрестанното използване на екраните на електронните устройства зрение.

Сърце
• Намалява артериалното налягане.
• Забавя сърдечния ритъм.

Храносмилателна система
• Една разходка след хранене подобрява значително храносмилането, дори и при хора, склонни към запек или диария.

Имунна система
• Повишава по естествен начин защитните ни сили, които ни предпазват от болести.

Дълголетие
• Както показа и проучването, направено за икигай в селото на столетниците, контактът с природата увеличава продължителността на живота.

На книжния пазар от 1 юни 2020 г.
Превод: Светослава Славчева
Редактор: Русанка Одринска
Отговорен редактор: Ива Цонева
Коректор: Любомира Якимова
Обем: 196 стр.
Дизайн на корицата: AMG Publishing
ISBN: 978-619-7494-00-6
Корична цена: 11,95 лв.