Джейн Ан Кренц отговаря на въпроси как пише романите си

За книгата

Джак Ланкастър е консултант към ФБР. Винаги са го привличали най-заплетените и неразрешени случаи. Оцелял при пожар като дете, той е обсебен от умишлените палежи. А неговата почти свръхестествена способност да предвижда поведението на престъпници му е спечелила завидна репутация. Но е усложнила личния му живот. Колкото повече случаи разрешава, толкова по-близо е до това да изгуби себе си.

Единствената, която може да му помогне, е Уинтър Медоус. Като дете тя открива, че е способна да хипнотизира. Умение, което неведнъж я спасява от неприятности. Години по-късно тя намира призванието си като инструктор по медитация. След особено тежки случаи Уинтър помага на Джак да се възстанови.

Но докато заклетият му враг е жив, Джак не може да е спокоен. Когато миналото му застрашава жената, в която постепенно се влюбва, той е решен да сложи край на престъпленията на Куинтън Зейн.

За авторката

Джейн Ан Кренц е авторка на редица бестселъри на New York Times. За да помогне за по-широкото разбиране на романтичния жанр от обществото, тя става редактор и съавтор на сборник с есета, „Опасни мъже и жени-авантюристки: Писатели разказват за притегателната сила на романтиката“, спечелил престижната награда на името на Сюзан Копелман за изследвания на феминизма. Авторката е вдъхновител и първият носител на наградата Джейн Остин на Romantic Times.

Джейн Ан Кренц споделя:

”Романтиката е сред най-устойчивите жанрове, тъй като се занимава със семейните ценности и емоционалните връзки. Романтичният жанр е единственият, в който читателите са сигурни, че героинята е поставена в центъра на историята. Това са книги, които почитат женските добродетели и ценности като смелост, чест, решителност и вяра в лечебната сила на любовта.“

Джейн Ан Кренц за писането на романи. Въпроси и отговори

Можете ли да ни преведете през процеса на писане? Как развивате една история?

Съмнявам се, че някой писател може да обясни докрай процеса на писане. За мен това е натрапчив импулс, тласък, дори пристрастяване. Аз имам нужда да пиша. Отне ми шест години, докато публикувам за първи път свой роман, и през цялото време си казвах отново и отново, че е безнадеждно, че трябва да се откажа и да се концентрирам върху истинската си кариера (тогава бях библиотекарка). Но не спрях да пиша. И така, в продължение на шест години ставах в четири сутринта, за да пиша, преди да отида на работа. Пишех през почивните дни и вечерите. Всичко, което мога да ви кажа за писането, е, че ако го искате достатъчно силно, просто го правите.

Мога обаче да ви разкажа за дневния си график. Започвам работа в седем сутринта и пиша до обяд. Правя си едночасова почивка и след това се връщам на работа. Най-плодотворна съм сутрин, а следобедните часове са идеални за редактиране на написаното или за проучване. Когато приключа към 14-15 ч., пазарувам или обикалям книжарниците. След това правя час аеробика. И идва време да сготвя вечеря за съпруга ми Франк (обичам да готвя!). След вечеря си водя бележки за това, което ще напиша на следващия ден.

Имената на вашите герои са почти винаги необичайни и често старомодни. Как ги избирате?

Имената трябва да отиват на героите. Като писател получавам „разбиране“ за героя, едва когато избера как се казва. Напоследък става все по-трудно да измислям нови, свежи имена, защото вече съм използвала много от любимите ми. Всъщност понякога повтарям наистина добрите имена. Имам цял рафт, пълен с книги как да кръстиш бебето си! Страниците с некролози във вестниците също са добри места за търсене на интересни имена, колкото и необичайно да звучи.

Откъде черпите идеи за вашите истории?

Честно казано не знам как получавам идеите си. Те просто идват. Но мога да ви кажа, че трудната част не е да ти дойдат добри идеи, а от време на време да ги накараш да те оставят намира!

Как се справяте с писателския блокаж?

Продължавам да пиша. Нещо, каквото и да било. Номерът е просто да продължите. Да, знам, звучи прекалено лесно, но ето как работи при мен: в тези случаи мисля сцена по сцена. Всяка една представлява кратка история с начало, среда и край. Ако една сцена не се получава, я заобикалям, прескачам напред към друга или се връщам към по-ранна, която се нуждае от преработване. Или пък просто пиша за времето в проблемната сцена. Ето тайната – креативността поражда креативност. Ако спрете, и актът на създаване спира.

Кой е най-добрият съвет, който сте получавали и бихте искали да предадете нататък?

Най-добрият съвет, който някога съм получавала и който предавам всеки път, когато говоря за писане, е: намерете собствения си глас и го използвайте. Не се опитвайте да го смекчите или отслабите в опит да звучите като други писатели. В крайна сметка единственото сигурно в тази професия е вашият глас. Именно това ви отличава от всеки друг писател.

Откъс

Мъжът, който някога беше Куинтън Зейн, наблюдаваше огъня от безопасно разстояние. Автомобилът вече изцяло приличаше на пламтяща факла, осветила пустинната нощ. Пламъците бяха приковали вниманието му. Те изпълваха неговия свят, заличавайки гледката към светлините на Лас Вегас, блещукащи в далечината.
Беше сам. В този час не минаваха никакви коли по пустия участък от пътя. И затова нямаше нужда да потиска или да прикрива пронизващото го, наелектризиращо вълнение. Нито се налагаше да се преструва на ужасен. Липсваха каквито и да е свидетели на спектакъла. Бе свободен да се наслади на величествения акт на унищожение.
Огънят събуждаше всичките му сетива. Възпламеняваше изумително чувство на еуфория и го заливаше с шокови вълни на могъщество. Огънят беше най-мощния наркотик, който изобщо познаваше, безкрайно по-удовлетворяващ от секса или кокаина.
Единственото, което би могло да се сравнява донякъде с това, беше успешната измама. Той изпитваше истинско удоволствие в онзи момент на триумф, когато приключваше някой проект и изчезваше с парите. Беше приятно да види изумените лица на жертвите, оставени да се справят с финансовата разруха и разбит живот. Но дори и измама за един милиард долара не можеше да осигури тръпката, доближаваща се до тази, която получаваше от огъня.
Ако беше нормален като някои от слабаците в стадото, вероятно този странен навик щеше да го разтревожи. Но той не е нормален. Не е слаб. И не е част от стадото. Той е хищникът, от когото се страхуват, ала изобщо не го разпознават, докато не стане твърде късно.
Пламъците вече започваха да утихват. Вероятно трябваше да си тръгне. Винаги съществуваше минимална вероятност някой да забележи пожара и да реши да провери. Не искаше колата му под наем да бъде забелязана как се отдалечава от местопроизшествието.
И все пак се поколеба. Можеше още да постои там, отстрани на пътя, и да наблюдава, докато от автомобила не остане нищо друго, освен почернял, изгорял до неузнаваемост метален скелет. Забележителното при огъня беше, че има такъв чудесен пречистващ ефект. Можеше да заличи всичко, включително миналото.

На книжния пазар от 7 юли 2020 г.
Превод: Дафина Янева-Китанова
Обем: 296 стр.
Издателство: „Хермес“
ISBN: 978-954-26-2007-5
Корична цена: 15,95 лв.