Продължавай напред. 10 начина да останеш креативен в добри и лоши дни

Продължавай да работиш. Продължавай да играеш. Продължавай да твориш. В предишните си книги „Кради като артист“ и „Покажи своето творчество“, и двете бестселъри на New York Times, Остин Клиън дава на читателите си ключове за разкриване на креативността и им показва как да бъдат забелязани в света на творчеството. Сега авторът ни предлага най-вдъхновяващата си книга до момента, в която са включени десет прости правила за това как да останем креативни, фокусирани и верни на себе си в добро и лошо. Творческият живот няма крайна точка. Той не е линия, а крива. Така че открий ежедневната си рутина, защото днес е единственият ден, който има значение. Прекъсни връзката със света, за да се свържеш със себе си – понякога е достатъчно само да превключиш на самолетен режим. Излизай навън и се разхождай (както режисьорът Ингмар Бергман казва на дъщеря си, „Демоните мразят чистия въздух“). Обръщай внимание на какво обръщаш внимание. Тревожи се по-малко за правенето на нещата и повече за стойността на това, което правиш. Вместо да се фокусираш върху оставянето на свой отпечатък, работи за това да оставиш нещата по-добри, отколкото си ги намерил. „Продължавай напред“ е за всеки, който се опитва да води смислен и продуктивен живот.

За автора

Остин Клиън е писател, който рисува. Книгите му „Кради като артист“, „Покажи своето творчество“ и The Steal Like an Artist Journal са издадени в над един милион екземпляра. Освен това Остин е автор на поетичната книга Newspaper Blackout („Вестникарски изрезки“). За работата му се говори в предаването Morning Edition по радио NRP, в NewsHour по PBS, както и в New York Times и Wall Street Journal. Той често говори за креативността в дигиталната епоха за организации като Pixar, Google, SXSW, TEDx и The Economist. Живее със семейството си в Остин, щата Тексас и онлайн на austinkleon.com.

Откъс

„Мисля, че имам нужда да продължавам да бъда креативен не за да доказвам нещо, а защото ме прави щастлив просто да бъда... Мисля, че да бъдеш креативен, да се ангажираш, има много общо с това да си жив.“ – Уили Нелсън

Преди няколко години всяка сутрин ставах, преглеждах заглавията в медиите на телефона си и имах чувството, че за една нощ светът е станал по-глупав и по-лош. Междувременно, повече от десетилетие пишех и създавах изкуство и нямаше изгледи да става по-лесно. Не се ли предполага, че става по-лесно? Нещата при мен се пооправиха, когато се помирих с факта, че може никога да не стане по-лесно. Светът е полудял. Творческата работа е тежка. Животът е кратък, а изкуството – вечно.
Независимо дали вече си прегорял, сега започваш или започваш отначало, или вече си постигнал широк успех, въпросът винаги си остава същият: как да продължа напред? В тази книга ще намериш списък с десет неща, които ми помогнаха. Написах я основно за писатели и артисти, но мисля, че тези принципи са приложими за всеки, който се опитва да поддържа смислен и продуктивен творчески живот, включително предприемачи, учители, ученици, пенсионери и активисти. Много от тези точки съм откраднал от други хора. Надявам се, че и ти ще намериш нещо, което си струва да бъде откраднато. Разбира се, няма правила. Животът е изкуство, не наука. Скоростта ти може да варира. Вземи си, каквото ти трябва, и остави останалото. Продължавай напред и се грижи за себе си. Аз ще направя същото.
„Никой от нас не знае какво ще се случи. Не пилей време да се тревожиш за това. Прави най-хубавото, на което си способен. Опитвай се да го правиш всеки ден. Това е.“ – Лори Андерсън

Винаги когато някой заговори за „творческия път“, изпитвам досада. Звучи ми твърде възвишено. Твърде героично. Единственият творчески път, който извървявам, са трите метра от задната врата на къщата до студиото в гаража ми. Сядам на бюрото, взирам се в празния лист и си мисля: „Това не го ли направих вчера?“. Когато създавам своето изкуство, не се чувствам като Одисей. Повече се чувствам като Сизиф, който търкаля камъка нагоре по хълма. Когато работя, не се чувствам като Люк Скайуокър. Чувствам се като Фил Конърс във филма „Омагьосан ден“. Ако не си го гледал или имаш нужда да си освежиш паметта, „Омагьосан ден“ е комедия от 1993 г. с участието на Бил Мъри в ролята на Фил Конърс – синоптик, който засяда в примка на времето и всеки ден се събужда на сутринта на 2 февруари – „Омагьосаният ден“ – в Пънкъстони, Пенсилвания, дома на Фил – известен мармот, който прогнозира дали зимата ще е с шест седмици по-дълга в зависимост от това дали вижда сянката си, или не. Синоптикът Фил мрази Пънкъстони и градът се превръща в нещо като чистилище за него. Опитва всичко, което може да измисли, но не може да се измъкне от града и да стигне до 3 февруари. За Фил зимата е безкрайна. Каквото и да прави, продължава да се буди в същото легло в една и съща сутрин всеки ден. В момент на отчаяние Фил се обръща към двама пияници в един боулинг бар и ги пита: „Какво бихте направили, ако сте заседнали на едно място и всеки ден е абсолютно същият като предишния и нищо не се променя, каквото и да правите?“. Това е въпросът, на който Фил трябва да си отговори, за да се развие сценарият на филма, но е и въпросът, на който всеки от нас трябва да си отговори, за да се развие сценарият на собствения му живот. Мисля, че начинът, по който отговаряш на този въпрос, е твоето изкуство.

На книжния пазар от 6 юли 2020 г.
Преводач: Бистра Георгиева
Обем: 224 стр. Издателство: AMG Publishing
ISBN: 978-619-7494-18-1
Корична цена: 12,95 лв.