Анна-Мария Николаева – театърът е в сърцето й

Обичаме изкуството, обичаме театъра! Когато всичко с COVID-19 започна, не си давахме сметка какви измерения може да достигне. Затворени у дома, повече от всякога копнеехме да усетим аромата на театралния салон възможно най-скоро. Да видим любимите си актьори, а и си бяхме набелязали толкова нови постановки за гледане...

Днес в рубриката ни „Тя, звездата“ отново ви срещаме с чаровната актриса Анна-Мария Николаева. Тя споделя за своите моменти на карантина, за новите постановки, в които може да я гледате и още вдъхновения. 

Театър, пандемия... Как според теб се отрази извънредното положение на театралното изкуство?

Бих искала повече хора да осмислят всяка трудност, не само като криза, а и като възможност за гъвкава и иновативна реакция и подход. Да бъдем адаптивни е нещо, което в следващите години ще бъде, може би, най-ценното качество.

С твоите колеги репетирахте ли по време на изолацията?

Да! Това беше едно от нещата, които ми носеха усмивка по време на карантината. Работехме онлайн и репетициите на маса се случваха по Скайп. След това започнахме сцена по сцена, но определено след като паднаха ограниченията, осъзнахме колко голяма е стойността на живия контакт в театъра, по време на репетициите, очите на колегата срещу теб.

                                          Снимка: Личен архив, Angelo Difazio

В социалните мрежи редица популярни личности занимаващи се с изкуство, било то музика, кино, театър, споделяха забавни и вдъхновяващи моменти, докато си бяха у дома. За теб как преминаха онези дни, в които не излизаше?

Както при доста хора, първо чистих денонощно. (смее се ). След това се научих да готвя няколко рецепти от така любимата ми френска кухня. Водих часовете си по йога онлайн и записвах видеа с монолози за Театрална общност Антракт. Рисувах много. Подготвям стихосбирка и ми остана време за мен, за семейството, за преосмисляне на безумното препускане, в което се превръща животът и за преоценка на истински важните неща – любими хора и истински приятели. Мисля си, че тази ситуация всъщност иска да ни върне към себе си, само че пречистени и с пренаредена стълбица на приоритетите. Светът и хората станаха прекалено вкопчени в материалното. А оттам и затворени всеки в своята черупка. Забравихме да обичаме.... и да прощаваме.....

Какво е за един актьор да бъде отделен от сцената, от любимата си публика? Как успява да запази духа и позитивното си мислене?

Открих една прекрасна книга. Нарича се „In praise of slowness“ на Carl Honore. Имах моменти, в които и аз се сдухвах, определено. Но йогата и една близка жена, на която държа ужасно много и е нещо като моя духовна майка, ми дадоха шанс да разгледам ситуацията като възможност да бъдем по-гъвкави. Да видим в нея подарък от съдбата – време да се погледнем отстрани, да видим докъде сме стигнали и колко неща сме пропускали и евентуално да станем по-добра версия на себе си.

Сцената ми липсваше през цялото време, но както се казва в един любим цитат от театралната постановка „Смъртта на Дон Жуан“ „⁃ .....Но всички си приличаме по едно: Пълни сме с липси, приятелю!“

                                                Снимка: Личен архив, Angelo Difazio

Сега при какви условия репетирате и колко време ще е необходимо на това изкуство да се възстанови?

Репетираме в ТМЦ – Разград, съблюдавайки всички мерки за безопасност. Определено обаче се надявам хората да се върнат в театралния салон или да използват възможността, която лятото ни дава със сцени на открито, защото театърът живее само със своята публика.

В предварителния ни разговор спомена, че си част от подготовката на три нови представления за Разградския театър. Разкажи ни малко повече за постановките и за други твои проекти, върху които работиш

Скоро се състоя премиерата на „Смешно отделение“ (Предстоящи представления на 24.08.2020 г в Нов театър НДК 21:00 часа) по Ерик Чапъл с режисьор Робин Кафалиев. Надявам се постановката да кара много хора да се усмихват и да върне смеха в тази трудна за всички социално-икономическа обстановка. Изключително много обичам това представление и колегите си, просто всеки път когато го играем е малък празник в сърцето ми. Постановката е съвременна комедия и темата за здравната система е съвпадение с актуалните събития в страната ни. Базирана е на основната дефиниция на комедията, а именно разминаване между намерение и резултат. Може би най-важното послание е, че компромисите не водят до добър резултат, в контекста на ситуацията, нямам предвид в лични отношения, разбира се.

След това се състоя премиерата на „Антиутопия от изолатора“ на режисьора Бойко Илиев в Нов театър НДК. Стойностно огледало на живеенето ни в момента, прочит на романа „1984“ на Оруел, който звучи сякаш действието се развива днес.

Предстои ми премиера на „Професия директор“ заедно с прекрасния колега Герасим Георгиев – Геро на сцената на летния театър във Варна на 19.08.2020 г. Постановката е отново на ТМЦ Разград и Тодор Мадолев. За нея няма да ви разкривам детайли, защото ще Ви очаквам на морето.

Колко трудно е да се занимаваш с театър в България и особено сега в пандемията?

Когато театърът е в сърцето ти, колкото и да е трудно няма нещо, което да те спре. Самата дума го съдържа – „Не. Възможно е!“

Как преминава един твой ден, един ден на актриса?

Различно. Точно това е магията на тази професия. Задължително с кафе поднесено в леглото (смее се). Не, уви, невинаги, но пък мечтите са безплатни. Ставане рано, репетиции, учене на текст и много работа. Понякога има седмици, в които пътувам по 4/5 часа на ден и след това имам представление. Когато сме в репетиционен период, сякаш започваме да живеем в обстоятелствата, които пиесата ни носи. Друг път имам доста свободно време и само вечерта имам представление.

Пандемията ни показа, че трябва да сме гъвкави, както и ти каза, и особено бизнесът. По някакъв начин помогна ли на изкуството или по-скоро не?

Надявам се тепърва бизнесът да осъзнае, че както той може да помогне на изкуството, така и изкуството може да помогне на бизнеса. Толкова млади творци живеят едва справяйки се, че се надявам големите фирми да ни подадат ръка и да организират тиймбилдинг с посещение на театрално представление или откупка на такова за фирмени тържества и други поводи.

Какво те кара да се усмихваш?

Очите на един човек. Сцената и колегите ми. Семейството и любимите ми хора и приятели. Морето. Децата. Любовта. Розите и кафето.

Кино или театър?

И двете.

Какво четеш сега?

Биографията на Роми Шнайдер. Подготвям моноспектакъл по нея.

Би ли споделила твоя любима рецепта за кулинарната ни рубрика?

Разбира се. Вкусна сьомга в хартия. Рецептата вижте тук.

Твоето пожелание към читателите на Az-jenata.bg

Дори и да има трудности, не спирайте да вярвате! Преживях огромна травма преди две години и оттогава не съм спирала да вярвам, че нещата ще се оправят. Да.... вярвам, дори когато ми е ужасно трудно. Непоклатима Вяра, поглед навътре със смирение и нагоре към Бог с надежда, и най-вече пожелание да бъде изпълнено всяко искрено ваше желание. Желая Ви Светлина и любов!