По пътя на една мечта: от дома за деца до класната стая

Az-jenata.bg стартира проекта School is Cool, посветен на новата учебна година и предизвикателствата, свързани с образованието днес и интензивното използване на технологиите.

В поредица от няколко интервюта ще ви срещнем с родители и учители, за да разберем как се подготвят за новата учебна година, какви са техните страхове и надежди, и как с помощта на технологиите бихме могли по-лесно да преодолеем препятствията, които ни очакват.

Днешната ни среща е с един много специален човек. Тя се казва Аделина Йорданова. Учител е по история в училище „Димитър Маринов“ в Лом и е родител на 6-годишно момиченце.

Ади е специална, не само защото е избрала да бъде учител във време, в което тази професия не е сред предпочитаните от младите хора в България.

Ади е специална, защото с лекота може да се нарече съвременен будител, който гори в работата си и жадува да бъде полезна на българските деца, на своите ученици.

Ади е специална и поради още един факт от нейната биография – тя е борец. Израснала е в дом за деца, лишени от родителски грижи в град Лом, в една не лека среда, но това не я спира по пътя ѝ в личен и професионален план, а напротив – дава ѝ сили и вдъхновение да следва мечтата си. Да бъде учител.

Запознайте се с Аделина и приятна среща.

Здравей, Ади. Представи се с няколко думи. Как се появи желанието ти да станеш преподавател?

Здравей, Мария. Аз съм израснала в една необикновена среда, с много деца на едно място. И растейки покрай другите, там имаше и доста деца, които бяха по-малки от мен, поради което винаги ми е доставяло удоволствие да съм полезна на учителите и на възпитателите, които ни отглеждат. И това по-късно се превърна в една моя мечта. И възпитателите, и учителите непрекъснато ми казваха, че от мен ще стане добър учител и че трябва да се развивам в тази посока. А моите учители от основното ми образование ме "запалиха" по хуманитарните науки.

В този ред на мисли, кои са били твоите учители в живота, хората, които би откроила?

Човекът, когото бих откроила е директорът на дома, моят най-голям вдъхновител. Казва се Елка Балачева. Г-жа Балачева ми е помагала много, и в дома, и след като напуснах институцията ме е подкрепяла по всевъзможни начини. И до ден днешен, когато и да ѝ звънна, винаги ми подава ръка. Както и част от възпитателите в дома - Свиленка Любенова и Анета Василева, а с подкрепата и насоките на моите преподаватели от Търновската школа - гл. ас. д-р Юлия Симеонова, доц. д-р Димитър Симеонов и доц. д-р Петя Събева аз израснах професионално. Изключително благодарна ще съм им до края на живота си!

Те какво мислят за твоята професия? Знаят ли, че самата ти сега си преподавател?

Много ми се радват! Никога няма да забравя техните думи към мен: „Ади, никога не бива да спираш да се развиваш! За теб не е достатъчно средното образование. Твоето поприще е да си учител“.

А докато учеше, с какви трудности се срещна? Имаше ли моменти, в които ти се е искало да се откажеш?

Срещнах доста трудности, вървейки по пътя към осъществяването на моята мечта. Две години след завършването на средното ми образование аз записах да уча. Точно в първи курс се случи най-хубавото в живота ми - забременях. Мислех си, притеснявах се как ще съчетавам ученето с отглеждането на дъщеря ни. Но се получи - успях, благодарение на подкрепата на моя мъж и тази на семейството му. Но и аз съм твърде амбициозна и това ми помогна до голяма степен да осъществя целта си.

На какви класове преподаваш?

Аз съм завършила бакалавър „История и география“, а от онзи ден вече съм и магистър по „Социална педагогика“ от Великотърновския университет, и преподавам история на ученици от 5 до 12 клас. През изминалата учебна година, както и през новата, ще преподавам „История и цивилизации“ на ученици от прогимназиален и гимназиален етап.

А как те възприемат учениците, тъй като ти си много млада, успяваш ли да ги респектираш или напротив, скъсяваш дистанцията?

Респектирам ги, но зависи и от възрастта, и от нивото на класа, различни са факторите. Но дистанцията трябва да се спазва, според мен. Учениците ме възприемат доста добре, бих казала. Харесват начина ми на преподаване, който е малко по-нестандартен.

Какво имаш предвид, разкажи ни?

Съчетавам традиционните с новите методи на преподаване, като използваме и технологиите, които вече са неизменна част от учебния процес. Следователно и резултатите са налице. Работя в Иновативно училище - едно от елитните в града. Тази учебна година ще е изпълнена с много предизвикателства, защото е юбилейна. Ще отбележим 50 години от основаването на училището - училище с богата история, традиции и много постижения, особено в областта на спорта. 

С колегите изготвихме и празничния календар, в който сме планирали различни и иновативни дейности, които да изпълним в рамките на учебната година. Една от идеите е, съвместно с учениците да направим вестник - електронен, хартиен: "Жива старина". В него ще отразим историята на училището, събитията, постиженията на учениците в различни области и т.н. 

Друга интересна дейност е "В обувките на учителя" - срещи на поколенията, бивши ученици и учители-пенсионери пак ще се завърнат в класната стая и ще разкажат за живота им в училището. Дейностите ни са много, иновативни са. Дано вирусът не ни спре да ги осъществим. 

Мога да дам много примери. Много често часът ми започва с мозъчна атака, използвам интерактивна линия на времето - учениците трябва да подредят правилно и по хронологичен ред събитията от изучения период - Античност, Средновековие, Възраждане, Нова история и Съвремие. Интерактивните карти, YouTube също ми е голям помощник. Правим си и състезания с kahoot, викторини, ролевите игри също много помагат и се харесват на учениците.

Предполагам, че това са им любимите игри.

Да, любими са им. Дистанционното обучение си има и своите плюсове - един от тях е, че позволява да се реализират проекти. Един от тях бе "Журналист". Със седмокласниците изучавахме периода на комунизма или на социализма, както още е известен. Видях, че им е трудно да го разберат, но за техните родители, баби и дядовци не е непознат, те са живели по това време. Затова включихме и тях - учениците трябваше да вземат интервю от тях, за да го научат по-лесно. Аз дадох само опорни въпроси, останалото го направиха учениците, благодарна съм много на родителите.

Една от ученичките направи видео интервю с баба си. Получи се много неподправено, уникално.

Чудесна идея наистина. А след това обсъждахте ли тези интервюта с класа или беше само между теб и съответния ученик?

Не само между мен и учениците, но и с разрешението на родителите публикувахме материал във фейсбук страницата на училището, за да са достъпни за общността. Отзивите бяха страхотни.

Ти донякъде отговори и на въпроса ми за иновативните решения по време на дистанционното обучение. Как се справихте в този период, как се организирахте във вашето училище?

Още с обявяването на пандемията и извънредното положение, организацията ни мина светкавично. За три дни успяхме да навлезем в платформите, които ни беше препоръчало МОН. Работим предимно с Teams, но използваме и социалните мрежи – Вайбър, Месинджър, фейсбук групи. Тъй като живеем в един по-беден регион, но не и само заради това, тук е по-слаба раждаемостта. Намалява с всяка година. Имаме малко ученици, а част от тях живеят по селата, нямат интернет, нямат компютър и изпитахме трудност по време на дистанционното обучение, но с телефонни обаждания и консултации нещата се получиха. Смея да кажа, че 95% от дистанционното обучение мина успешно за нашето училище. Имаме високи резултати от НВО-то след 7 клас, даже най-висок в община Лом.

А как оценяваш като цяло приноса на новите технологии, ти вече спомена, че ги използваш интензивно?

Да, използвам ги много. Включвам в процеса най-различни сайтове, приложения, електронните платформи, които МОН ни препоръча. Да не забравяме и YouTube, който е много подходящ за предмета, който преподавам. Използвам и електронни карти, разнообразни игри. С по-големите ученици пък си правим кръгли маси, организирам им дебати, решават казуси, стремя се да разнообразявам, за да им е интересно и да учат по-лесно.

Как успяваше да се справяш с работата и отглеждането на твоята дъщеря?

Мъжът ми помагаше, неговото семейство също помагаше много. Наистина беше голямо предизвикателство и трябва да си много гъвкав, да свикнеш бързо с динамиката.

А как се случи подготовката ви сега, за новата учебна година?

Много добра организация направихме. Нашата директорка е отличен ръководител и администратор. Осведомява ни за новостите в образованието непрекъснато. Допитва се до мнението ни и винаги подкрепя иновативните решения.

Какво мислиш за днешните деца, за тяхното развитие?

За съжаление в нашия край не всички деца имат свободен достъп до технологиите, а това до някаква степен се явява пречка за развитието им. 

Иначе децата са страхотни - едни са буйни, други са много будни, но са естествени и неподправени. Те могат да направят най-добрата оценка за учителя, който им преподава, защото са искрени. 

А какво е мнението ти за онлайн игрите, трябва ли да се ограничават?

Според мен трябва да се ограничават, защото децата много копират от тях. Онлайн игрите, прекаляването с тях ги откъсва от естествената им среда, губи се емоционалната връзка между децата. Ако са образователни, да, съгласна съм. Аз съдя по моето дете, защото и тя играе, но се стремя да ѝ предлагам образователни игри – смятане, рисуване, географски.

Важен ли е спортът за теб? За детето ти?

Изключително важен е. Предвид времето, в което живеем и вредната храна, която ядем. Аз съм бивш състезател по тенис на маса, а дъщеря ми носи спортен дух, непрекъснато тича, кара колело, кънки. Тъй като е много активна и пластична, с татко й обмисляме да я запишем на акробатика. Може би спортът е нейното поприще. Бяхме я записали на карате, но за един месец всичко приключи, поради обявяването на пандемията.

А какво обичате да правите в свободното време?

Обичаме колелото, разходките в Дунавския парк и извън града, обожаваме планината и забавленията вкъщи.

А дъщеричката ти какво казва за професията ти, знае ли, че си учител?

Да, знае. Много често се разхождаме в Дунавския парк, където ходят и голяма част от учениците ми. И тя често ме пита: „Мамо, защо ми казват „детето на госпожата“? И аз ѝ обяснявам, че съм учител. Определено се радва.

За нея също предстои специална година, тя е в подготвителна група преди 1 клас. Вълнуваш ли се, имаш ли притеснения?

Да, вълнувам се много. Това е много важна година – последната година в детската градина. Разчитаме на професионализма на учителките и на нейното упорство също. Защото тя е много различна, когато е в градината. Там е много сериозна, отговорна, изпълнява всичко, което ѝ възложат.

Свързани статии

Екатерина Лашова: Ако я няма емоцията, на какво учим тези деца

По-различният 15 септември

Станислава Величкова, учител от 119 СУ: Ще се наложи да бъдем много гъвкави

Какъв съвет би дала на родителите за тази непредсказуема учебна година, която ни очаква?

Да бъдат добър пример за децата си. Да разговарят повече с тях. Когато родителите показват уважение към учителя и положително отношение към учебния процес, нещата се получават при децата им, резултатите им се повишават. Родителите имат огромна роля за реализирането на целите в училище и в часа. Децата са тяхното отражение. Връзката ученик-родител-учител не трябва да спира да функционира.

Завършваме нашия разговор и ще те помоля за едно пожелание към читателите ни?

Преди всичко пожелавам здраве на всички – ученици, учители, родители. Да са здрави, да спазват отговорно всички мерки за безопасност и да имат успешна година.

А що се отнася до моите очаквания – аз съм реалист и знам, че ни предстои една трудна учебна година, но вярвам, че с помощта на родителите ще се справим.