„Магазинчето за антики и вълшебства“

Антиквариатът на Руби ви кани да откриете ключа към сърцето на „Валери Лейн“!

„...млада жена се разхождаше по уличка, носеща името на легендарна личност, която преди повече от сто години бе стопанисвала смесен магазин на същата тази уличка – навярно най-романтичната в Оксфорд, а може би дори най-красивата на света... „Валери Лейн“.
Из „Магазинчето за антики и вълшебства“

Каним ви отново на разходка по „Валери Лейн“

Руби обича всички красиви стари вещи, преодолели изпитанията на времето и нашепващи отдавна забравени истории. Затова и не може да си представи живота си далеч от семейния антиквариат. Дори и в най-лошите дни може просто да затвори и да потъне в някоя прашна книга. Все по-рядко обаче има клиенти, които влизат, за да си купят някой ценен предмет. Освен това сърцето ѝ вече не се задоволява само с романтичните истории от пожълтелите страници.

Руби знае, че се нуждае от промяна.

Но какво да направи, когато се страхува да не опетни паметта на майка си, ако преобрази магазина? Как да постъпи, когато единственият мъж, за когото мечтае, е обвит в мистерия? И не позволява на никого да му подаде ръка над високите стени, които е издигнал около себе си.

Историята на петте приятелки от „Валери Лейн“ продължава. След „Магазинчето за чай и щастие“ и „Магазинчето за шоколад и мечти“ сега може да се разходите из „Магазинчето за антики и вълшебства“. Вижте какво споделят читателите и медиите за третия роман от Мануела Инуса:

Чаровен роман за приятелството, в който ще откриете много хумор и романтика. – Frau von Heute

Стопляща сърцето история за магията на старинните вещи, приятелството, любовта и пътя към истинското щастие. – DIE HARKE am Sonntag

Книгите на Мануела Инуса се четат леко, но винаги са изпълнени с емоции и много смях. – Freie Presse

С много чар и остроумие „Магазинчето за антики и вълшебства“ намира място в сърцето на всеки читател. – Mein tv & ich

Една вълшебна книга, с която можете да се отпуснете и да помечтаете за няколко часа. – Mainhattan Kurier

За автора

Мануела Инуса е родена през 1981 г. в Хамбург и още от дете мечтае да стане писателка. Малко преди своя тридесети рожден ден, решава, че моментът е сега или никога. Сред най-популярните ѝ романи са книгите от поредицата за „Валери Лейн“, които омагьосаха сърцата на читателите и завладяха списъка с бестселъри на Spiegel.

Освен автор на увлекателни романи, Мануела Инуса е и почитателка на пътешествията, трилърите, чая и британската поп музика. Тя все още живее в родния си град със съпруга си и двете им деца.

Съветите на Руби от „Магазинчето за антики и вълшебства“

Във всеки един от романите на Мануела Инуса ще откриете интересни рецепти или полезни съвети. Вижте какви малки хитринки споделя собственичката на антикварния магазин на „Валери Лейн“ – със сигурност ще бъдат полезни на всяко домакинство.

Отстраняване на петна върху мебели

Петната от сок Руби търка с паста за зъби. Оставя я да подейства и я отстранява със суха мека кърпа.

Справяне с вдлъбнатини в дървото

Руби покрива вдлъбнатината с влажна кухненска кърпа и я глади с гореща ютия. Дървото поема течността и се изправя.

Премахване на остатъци от лепило или лепенки

Остатъците от лепило се отстраняват много лесно с оцет. Намокрете кърпа и търкайте с нея остатъците, докато изчезнат.

Обезпрашаване на книги

Книги, стояли твърде дълго по рафтовете и покрити с прах, Руби избърсва с четка. Най-подходяща е голяма и мека бояджийска четка. Руби минава с нея прашните ръбове, най-добре някъде на открито. Останалия в ъгълчетата прах почиства с по-малка и мека художническа четка.

Откъс

Руби коленичи и вдигна дъската, извади книгите, които бе открила скрити под нея преди доста време, още когато майка ѝ я вземаше със себе си в магазина. Това бяха дневниците на Валери Бонам, най-ценното ѝ съкровище. Много по-ценно от новата ваза или стария секретер, който уж бил собственост на Чарлс Дикенс. За нея тези книги притежаваха неизмерима емоционална стойност. Не само защото добрата Валери бе записала в тях мислите и чувствата си, а и защото припомняха на Руби за едно по-добро време. Време, което, за съжаление, никога нямаше да се върне.
Разгърна първата страница и затаи благоговейно дъх. Знаеше, че все някога ще разкрие тайната си, тъй като приятелките ѝ също имаха право да прочетат тези книги. И те трябваше да научат всичко онова за Валери, което тя вече знаеше и от време на време неусетно вмъкваше в разговорите им в сряда вечер. Ала ѝ се искаше да запази още мъничко тайната за себе си.
Руби се настани удобно в стария люлеещ се стол, който заедно с Лори бе изровила измежду мебелите на битпазара миналата година и все още не бе продала. Внимателно запрелиства старите крехки страници, докато стигна до определен откъс, който бе чела и препрочитала безброй пъти.

12 ноември 1889 г.
Мило дневниче,
Днес имам да ти разказвам нещо специално. Не намирам думи да опиша това, което чувствам, и благодаря на Господ Бог, задето ме е благословил с такъв обичен съпруг. Самюел е истински ангел. Този прекрасен човек днес ме спаси от сякаш безнадеждно положение, и то само благодарение на мъдрия си ум и голямото си сърце.
В магазина дойде една жена, поиска да купи въглища и хляб, но нямаше в себе си достатъчно пари и трябваше да реши кое от двете да вземе. По очите ѝ си личеше, че е изпаднала в безизходица. Какво да избере: въглищата, та четирите ѝ рожби да са на топло, или хляба, за да не останат гладни?
Замислих се как да постъпя, защото добре познавам жената на име Бони и съм наясно, че никога няма да приеме милостиня. Тъкмо се канех да предложа да ѝ дам покупките на вересия, когато Самюел, дочул всичко от задната стаичка, където е фурната, дойде отпред с два големи самуна в ръце и ми каза: „Жено, тези два хляба паднаха на земята, не са мръсни, но не можем да ги подадем. Да се сещаш какво можем да направим?“
Сърцето ми се разтопи, когато очите на Бони се разшириха от радост. Казах на Самюел, че имам идея, и подадох хлябовете на Бони. По лицето ѝ потече сълза, докато благодареше безспир. След като тръгна обратно към децата си, които за днес бяха избавени от глада, прегърнах моя Самюел и му казах, че е много добър човек и че изобщо не го заслужавам. Той само се засмя и отвърна: „И това ми го казваш ти, най-благодушната жена в Оксфорд? Благодаря на Господа за всеки ден, който мога да прекарам редом с теб, да те наблюдавам как помагаш на всички и така да ставам по-добър човек.“
Дни като този придават смисъл на живота. Именно като този.
Валери

Руби извади носна кърпичка и избърса очите си. Спомни си кога за пръв път прочете този откъс – в един студен зимен ден преди може би десет години. Тогава беше тийнейджърка и още търсеше себе си. Отиде при майка си и сподели с нея:
– Мамо, един ден искам да стана като добрата Валери.
Майка ѝ я погледна в очите, погали я по бузата и ѝ каза с обич:
– Съвсем сигурно е, че ще бъдеш като нея, убедена съм.

На книжния пазар от 23 септември 2020 г.
Превод: Емилия Драганова-Сивкова
Обем: 240 стр.
Издателство: „Хермес“
ISBN: 978-954-26-2048-8
Корична цена: 14,95 лв.