Житейските уроци на 101 страни, включително България

За книгата

„Книгата ни отвежда в сърцата, умовете и традициите на културите и народите по света.“ – Далай Лама

„Компас на ценностите“ – увлекателно четиво, което ще ви отвори очите и ще ви помогне да разберете себе си и другите по задълбочен и в същото време практичен начин.“ – Дийпак Чопра

Като репортер за „Ройтерс“ и Би Би Си Мандийп Рай е посетила над 120 държави и прави едно и също поразително откритие – във всяка страна има нещо едновременно явно доловимо и неизказано в отношенията между хората, особен вид културен език, който определя много от аспектите на ежедневието.

Според нея това са основните ценности на един народ, формирани в продължение на векове и предавани от поколение на поколение. И макар страните да търпят постоянно развитие, тези ценности запазват същността си и стоят в основата на националната идентичност.

По такъв начин французите са станали символ на гражданските протести, руснаците вдъхват респект със силата на духа си, а бразилците са считани за най-страстните и непринудени хора. Затова нека поемем на това необикновено околосветско пътешествие, което ще ни позволи да се докоснем до най-съкровената същност на народите – до техните традиционни ценности.

За автора

Мандийп Каур Рай Дилон е световен експерт по ценностите, който работи с компании, институции и хора по целия свят. Била е в над 150 държави и е правила репортажи като журналист за „Би Би Си Свят“, „Ройтерс“ и др.

Следвала е философия, политика и икономика, има магистърска степен по развитие от Лондонското училище по икономика и по бизнес администрация от Лондонското бизнес училище. Има докторска степен по глобални ценности.

Коя е най-голямата ценност за българина според „Компас на ценностите“?

„Как си?“ В много страни това е обикновен въпрос, който има за цел да започне разговор, а отговорът е автоматичното „Добре съм“. В България обаче това е покана за насочване на разговора към любимата тема на хората тук – здравето. Болят ги краката, стойката им не е както трябва или пък току-що са разбрали за естествена алтернатива на добавките с желязо.

Българите говорят за грижите за здравето, както британците за времето. Това е най-предпочитаната тема за обсъждане, до която винаги можеш да прибегнеш – универсална сред млади и стари, между приятели и на масата.

В България навсякъде се обсъжда здравето. Хората си разменят рецепти не за сладкиши, а за домашни илачи и лечебни смеси. Рекламират се предимно продукти, свързани със здравето. Когато посетих страната за първи път, имах чувството, че основно за това се говореше по телевизията и радиото.

Докато бях отседнала при приятеля ми Дани, гледах как баба му вади торбичка с хапчета на всяко хранене – за артрита в коленете, за болките в гърба, капки за очите, спрей за носа и още нещо, което е видяла по телевизията и е решила да опита. Приятелките ѝ правеха абсолютно същото. Повечето българи, прехвърлили петдесетте, са подвижни аптеки – основното им ежедневно развлечение е да гълтат хапчета и да си разменят идеи за лечение.

Българите се интересуват както за своето, така и за чуждото здраве. Само да кихнете, със сигурност ще получите съвет – хората ще се засуетят край вас, ще предложат да се затвори прозорецът, за да не влиза студен въздух, да си обуете чорапи, да опитате новата отвара, която току-що са запарили. Не че са нахални или се натрапват, но характерната за този народ обсебеност от здравето се изразява в това, че те на всяка цена ще се погрижат за вас – с единственото желание всички да живеят във възможно най-добро здраве, – защото то е единственото нещо, което можеш сам да поддържаш и пазиш, и то безплатно.

И все пак не всичко в българския начин на живот е напълно здравословно – особено що се отнася до начина на хранене, който едва ли би бил напълно одобрен от лекар или диетолог. Обикновено денят започва с тестена закуска – баница със сирене или пържена мекица, на обяд – салата, а вечерта – щедра порция месо с картофи. В новогодишната вечер се приготвя специална пита с късмети за настъпващата година, които често са пожелание за здраве. Всичко това се полива обилно с алкохол, който неизменно включва ракията – националната напитка на българите, правена от сливи, грозде или кайсии. Често се произвежда в домашни условия – още помня аромата, докато родителите на Дани я варяха в мазето си. Пие се греяна или студена – в зависимост от сезона, но рядко в умерени количества.

Други компоненти на менюто са по-познати на хората, които се интересуват от здравословния начин на живот – най-вече киселото мляко, което е вездесъща част от българското хранене и за което се твърди, че поначало произхожда от тази страна. Българският учен д-р Стамен Григоров е откривател на бактерията, която превръща прясното мляко в кисело, кръстена от него лактобацилус булгарикус. Киселото мляко се смята за основна причина в България да има необичайно много столетници. И днес то продължава да бъде сред основните съставки на българските ястия – от местната версия на мусаката, често сервирана с кисело мляко, до традиционната салата „Снежанка“ – цедено кисело мляко с нарязана краставица и копър.

Важното обаче е не толкова дали българският начин на живот е особено здравословен – въпреки че културата на прекарване на време сред природата и някои от храните определено са такива, – колкото фактът, че хората като цяло са особено заинтересовани от здравето. Те може да не водят идеален здравословен живот (България не заема челна позиция в статистиките за здравословно състояние, нормално тегло и здравословен начин на живот), но със сигурност говорят и мислят много за него. Това е и част от начина, по който страната се презентира – с образите на румени семейства, грижещи се за своето стопанство – поредният образ, показващ връзката между здравето и щастието.

Помислете кога за последно сте отишли на преглед, без да е имало сериозен проблем, който да ви е принудил; кога за последно сте направили нещо, защото е било полезно за здравето и благополучието ви. Истината е, че много от нас пренебрегват тези неща: ние оставяме натовареният график да диктува навиците ни и се замисляме за здравето си само когато нещо вече се е объркало. Въпреки неоспоримата истина, че здравето е най-важното нещо за всеки от нас и без него нищо друго не е възможно, повечето хора изобщо не му отделят необходимото внимание. В България това никога няма да се случи: по-възрастните в семейството няма да ви оставят на мира, ще ви пробутват лекарства, а болестта ще бъде открита още при първите симптоми. Много от нас почти не се замислят за здравето си – а трябва; затова, дори да нямате българска баба, старайте се от време на време да си представяте какво би ви казала тя. Здравето е богатство – и като го забравяме, ние се излагаме на опасност.

На книжния пазар от 20 октомври 2020 г.
Превод: Снежана Милева
Обем: 384 стр.
Издателство: „Хермес“
ISBN: 978-954-26-2024-2
Корична цена: 17,95 лв