Приказки за безстрашни момичета

За книгата

Този прекрасно илюстриран сборник съдържа 15 приказки от цял свят с необикновени главни героини. Те са умни, безстрашни и независими, поемат контрол над съдбата си, без да разчитат на принцове или рицари. Запознайте се с Брадаманте, която се впуска в битка върху летящ кон, Унанана, която спасява децата си от търбуха на слон, малката Моли Упи, която надхитря великан, и още много храбри момичета.

Историите в тази книга не разказват за онези момичета, които обикновено се срещат в приказките. Те са за героини, които действат, вместо да чакат. Те имат собствено мнение и поемат инициативата, което не означава непременно, че винаги постъпват правилно. Тези харизматични героини са много различни и по нищо не отстъпват на мъжките образи, които вероятно познавате по-добре. В митовете и народните приказки срещаме смели герои като Тор или Тезей, както и забавни шегаджии и пакостници като Локи или Ананси. Защо да няма същото разнообразие от женски образи?
Анита Ганери, съставител

Преводачката на „Приказки за безстрашни момичета“ Лора Филипова разказва за смелите принцеси в книгата

Лора Филипова работи за насърчаване на детското четене и от 2012 г. е един от главните редактори на сайта „Детски книги“, където публикува ревюта и новини от света на детско-юношеската литература. От 2013 г. е изпълнителен директор на Фондация „Детски книги“, организатор на единствената в България Национална награда за най-добра детска книга, в която жури са децата – „Бисерче вълшебно“. Други успешни проекти на фондацията са кампанията „Читателска щафета“ и инициативата „Пътуващите сандъчета“ на Българската библиотечно-информационна асоциация.

През 2016 и 2018 г. Лора Филипова е сред номинираните в ежегодния конкурс „Жена на годината“, организиран от списание Grazia.

Вижте какво разказва тя за работата си по превода на „Приказки за безстрашни момичета“, впечатленията си от книгата, както и полезни насоки за родители, които планират да я четат заедно с децата си.

С какво „Приказки за безстрашни момичета“ се различават от другите приказни истории според теб?

Разликата е в това, че фокусът пада върху женските персонажи. Те са в ролята на приказния герой, който трябва да преодолее някаква трудност, за да получи награда. В тези приказки момичетата и жените са активната страна, а не просто наградата за най-смелия и находчив момък. Те са тези, от чиито действия, сила, ум и смелост зависи собственото им спасение или това на семейството им.

Ще открием ли паралели с вече съществуващи приказки, но с нов, различен прочит?

На практика подходът на съставителката Анита Ганери е точно такъв. Тя е взела повече или по-малко известни приказки на народи от различни страни и континенти (Англия, Франция, Русия, Румъния, Африка, Южна Америка, Канада, Китай, Индия) и е направила промени в образите на героините и финалите на приказките.

Присъства ли класическата любовна история като мотив в сюжета, или се набляга на приключенията?

Любовта присъства във всички приказки под една или друга форма. В някои от приказките случаят е класически – хубава и умна девойка трябва да се омъжи и родителите ѝ подлагат на изпитания кандидат-женихите. В други се разказва за любовта на майка към децата ѝ („Унанана и слонът“), на дъщеря към баща ѝ („Изумителните приключения на Токойо“, Как Мизилка надхитри султана и спаси баща си“) или пък към семейството и общността („Нана Мириам и ужасният хипопотам“, „Фън Мин – глава на семейство“, „Сумак и вълшебното езеро“).

Приключения също има винаги. Все пак говорим за безстрашни момичета.

Къде са момчетата в тези приказки?

Там са си. :) В по-голямата част от приказките в сборника мъжете и момчетата са същите като в оригиналните приказки. В някои обаче, например „Аталанта, бързоногата ловджийка“ или „Как Мизилка надхитри султана и спаси баща си“, Ганери си е позволила да промени и момчетата. След нейната намеса те оставят избора за женитба в ръцете на момичетата и уважават решенията им.

Разкажи ни повече за работата по превода на книгата. Срещна ли трудности? Кое ти беше най-предизвикателно или интересно?

Приказките винаги са ми били интересни, още от дете, и особено приказките на далечни и непознати народи. В работата по „Приказки за безстрашни момичета“ най-интересно ми беше, докато се опитвах да открия оригиналните приказки, използвани от Анита Ганери. Най-голямо предизвикателство се оказа да уцеля верния тон, така че приказките да не звучат архаично, но и да не звучат прекалено съвременно.

Като майка на любознателни читатели и автор на ревюта за сайта „Детски книги“, какви са основните послания, които откриваш в книгата? Имаш ли препоръки към родителите, които смятат да я четат заедно с децата си?

Основното послание се крие в заглавието – момичетата да бъдат безстрашни. Към него бих добавила да са упорити, да се вслушват в сърцето си, да разчитат най-вече на себе си и да не позволяват някой друг да взема решения за живота им вместо тях.

Основната ми препоръка към родителите е да четат заедно с децата. В зависимост от детето и семейството, това може да означава нещо различно – родителят да чете на детето, детето да чете на глас на родителите, да се редуват да четат по една приказка или една страница, да четат от кора до кора, да четат по една приказка на ден и на седмица. Главното е да има общуване между дете и възрастен. Книги като „"Приказки за безстрашни момичета“ са ценен помощник, който задава темите, а след това от нас зависи да се „разговорим“ с детето по най-различни въпроси. А повече полезни съвети за родители как да отгледат читатели, както и стотици отзиви за детски книги, от които да подберат подходящите за техните деца, възрастните могат да намерят на сайта www.detskiknigi.com, който е специално посветен на насърчаване на четенето сред децата.

Откъс от „Приказки за безстрашни момичета“

Как Мизилка надхитри султана и спаси баща си Имало едно време в румънските земи един стар рицар, който бил изкусен магьосник и чародей. Един ден в замъка му пристигнал пратеник със съобщение от султана. Султанът набирал хора за войската си и искал от всеки рицар във владенията му да му служи за една година и един ден. Ако не можел, трябвало да изпрати някой от синовете си, иначе щял да бъде опозорен и изпратен на смърт.
Старият рицар бил твърде немощен, за да отиде, но и нямал син, който да го замести. Трите му красиви дъщери били неговата гордост и радост, но на момичета не се разрешавало да воюват. Рицарят спрял да се храни и посърнал от тревоги. Лежал в леглото, въздишал тежко и поклащал глава.
Най-голямата му дъщеря - Станута, отишла при него и нежно го попитала:
– Какво има, мили татко? Да не си болен? Или пък нещо сме прегрешили?
– Не, не, мило дете – отвърнал натъжен той. – Вината не е ваша и не съм болен.
Разказал й за заповедта на султана и я помолил да пази това в тайна от сестрите си.
– Не се тревожи, тате – усмихнала се голямата дъщеря. – Аз съм висока и силна. Ако се преоблека като мъж и си отрежа косата, мога да мина за твой син! Ще яздя редом със султана и никой няма да забележи.
Старият рицар потръпнал при мисълта, че дъщеря му може да замине за султанския двор. Упоритата девойка обаче не искала да се откаже, затова той решил да използва магия, за да я разубеди. Станута отрязала косата си, а баща й дал най-хубавия кон от конюшните си, най-здравия си щит и най-верния си меч и я изпратил. Тогава се качил на своя кон и въпреки слабостта си, препуснал през полята, докато стигнал мост в края на владенията си. С магия се преобразил в син глиган и се скрил в гората до потока. Когато девойката наближила моста, глиганът се спуснал право към нея, а от ноздрите му излизала пара. Момичето изкрещяло от ужас, дръпнало юздите на коня и препуснало в галоп обратно към замъка.
След няколко дни втората дъщеря на рицаря - Роксанда, отишла при него.
– Скъпи татко, толкова сме притеснени за теб – заговорила кротко тя. – Все още си много тъжен. Какво те измъчва?
Баща й споделил тревогите си и също като сестра си тя започнала да го увещава да я изпрати в султанския дворец, преоблечена като момък. –
Татко, моля те – настоявала тя. - Ще отида право при султана и няма да позволя на никакви глигани да ме отклонят от пътя ми.
Средната дъщеря незабавно отрязала дългата си коса, а баща й дал хубав кон, остър меч и стар щит. Щом тръгнала, старият рицар побързал да стане, яхнал своя кон и препуснал през полята, докато стигнал моста. Превърнал се в червен лъв и се скрил в гората.
Когато Роксанда наближила моста, лъвът се нахвърлил срещу нея със смразяващ кръвта рев. Девойката надала силен вик и дръпнала юздите на коня. Веднага препуснала с всички сили обратно към замъка.
Най-малката от трите сестри - Мизилка, била и най-смелата. Тя отишла при баща си и му поискала разрешение да замине на служба при султана.
– Скъпа ми дъще – рекъл нежно той, – не мога да ти позволя. Сестрите ти са по-големи и по-силни от теб, а се провалиха. Защо смяташ, че ти ще успееш? Остани си у дома и ми прави компания на стари години.
Мизилка нямала намерение да се откаже. Знаела, че баща й я обича и ще отстъпи.
– Пусни ме да отида, татко – настоявала тя. – Глиганите и лъвовете не ме плашат.
– Категорично забранявам – отсякъл баща й.
Тя продължила да го моли и увещава, докато накрая той се предал и се съгласил да я пусне. Само че й дал най-ръждясалия меч, най-старото си копие и очукан щит, както и един престарял кон, който не бил язден от години. Мизилка отрязала дългата си коса, преоблякла се в мъжки дрехи и се приготвила да тръгне. Когато напуснала замъка, баща й вече препускал към моста, където се превърнал в зелен змей и се скрил в гората.
Не след дълго Мизилка стигнала до моста и змеят се изпречил на пътя й, бълвайки огромни огнени облаци. Но тя не била като сестрите си - не се уплашила и не обърнала коня. Препуснала право към змея, с меч в ръката и готова за битка. Преди да нанесе удар обаче, змеят побягнал. Старият рицар едва успял да се върне в замъка невредим. Най-малката дъщеря не го последвала, а минала по моста и се запътила към султанския дворец. Когато пристигнала, се поклонила ниско и се представила на султана:
– Ваше Величество, аз съм синът на стария рицар и дойдох да изпълня неговия дълг към вас.
Султанът я огледал от глава до пети. Сторило му се, че прилича на девойка в дрехи на момък, но не бил сигурен и затова нищо не казал.
Мизилка показала, че може да язди и стреля с лък не по-зле от който и да е рицар, но султанът продължил да се съмнява. Отишъл при една мъдра старица и поискал съвет как да разбере дали рицарят е девойка, или е момък.
Старицата се засмяла:
– Лесно е. Докато е на лов, повикай търговци в двореца. Нареди им да опънат сергиите си в голямата зала. Да изложат от едната страна най-фините дрехи и бродерии, а от другата - най-изящните ками и мечове. Ако е девойка, ще избере красивите дрехи. Ако е момък, ще отиде при оръжията.
Султанът така и сторил. Търговците подредили стоките си, но Мизилка подминала изящните дрехи и се запътила към оръжията.
Въпреки това, султанът не бил убеден и отново отишъл при старицата.
– Заповядай на готвача ти да приготви каша от елда – рекла му тя. – В нея добави перли. Ако е девойка, ще вземе перлите и ще ги запази. Ако е момък, ще ги изхвърли.
Старицата обаче грешала. Като много други момичета, Мизилка не се вълнувала от скъпоценни камъни и бижута. Взела купичката с каша, отделила перлите и ги изхвърлила като непотребни камъчета.
Султанът посетил старицата за последен път.
– Пръсни цветя по целия под на голямата зала и повикай рицарите си – посъветвала го тя. – Ако е девойка, ще стъпва леко по цветята или ще ги събере и ще си направи букет. Ако ли пък е момък, ще ги стъпче и изпомачка.
Султанът отново направил както му казала старицата, но тъкмо в този ден малката дъщеря на рицаря четяла една много хубава книга, докато отивала на вечеря. Изобщо не забелязала красивите цветя и ги стъпкала.
Когато времето, през което трябвало да служи на султана, изминало, Мизилка се сбогувала с останалите рицари и яхнала стария си кон. Самият султан излязъл да се сбогуват.
– Ти ми служи добре - казал й той. - Баща ти трябва да се гордее с теб как изпълни дълга му. Имам един въпрос, преди да потеглиш: момък ли си, или девойка?
– Могъщи султане – отвърнала тя почтително, – има ли някакво значение? Служих ти не по-зле от който и да е млад мъж, нали?
– Ако си жена, как успя да преминеш всичките ми изпитания? – попитал той.
Изненадана, най-малката дъщеря на рицаря попитала султана какви са били изпитанията. Когато той й разказал, тя избухнала в смях. Смяла се, докато сълзи потекли по страните й.
– Колко сте старомоден, как може да не разбирате? – казала накрая тя. – Жените не са по-различни от мъжете... пък и много от вашите рицари харесват дрехите и перлите повече от мен.
После пришпорила коня си и препуснала в галоп към замъка на баща си, където я очаквало тържествено посрещане. От този ден нататък всеки рицар в страната показвал към нея, а и към всички жени, най-дълбоко уважение.

На книжния пазар от 17 ноември 2020 г.
Превод: Лора Филипова
Обем: 128 стр.
Илюстрации: Хуа Лей
Издателство: „Хермес“
ISBN: 978-954-26-2047-1
Корична цена: 19,95 лв.