„Другата истина“ – Александра Маринина

За авторката

Александра Маринина е безспорната руска кримикралица. Има над 40 написани романа, които са преведени на над 26 езика. Гостувала е в страната ни два пъти – през 2001 г. и 2011 г. по покана на ИК „Хермес“.

Романите на Маринина са продадени в над 43 милиона тираж, което я превръща в най-четения и обичан съвременен руски автор. Самата тя смята, че международният ѝ успех се дължи на факта, че в книгите ѝ се разглеждат общочовешки теми, а сюжетите са много актуални във време, когато борбата с престъпността е приоритет не само в Русия, но и в много други страни. Книгите ѝ са преведени в държави като Китай, Япония, Бразилия, България, Аржентина, Германия, Португалия, Франция, Турция, Гърция и много други.

Александра Маринина е родена в Лвов през 1957 г. като Марина Анатолевна Алексеева. Завършва Юридическия факултет на Московския университет. От 1987 г. е водещ специалист по анализиране и прогнозиране на престъпността.

Маринина е носител на редица награди. През 1998 г. е отличена като „Писател на годината“ на Международния панаир на книгата в Москва, през 2005 г. получава националното отличие „Олимпия“ – като жена, чиито книги имат неоспорим принос към руската култура, а през 2006 г. е призната за „Писател на десетилетието“. Романът ѝ „Последно разсъмване“ е носител на награда за криминален роман на 2014 г. в Русия.

През декември излиза дългоочакваната ѝ нова книга „Другата истина“.

За книгата

Анастасия Каменская се съгласява да направи необичайна услуга – да научи младия журналист и начинаещ писател на детективски романи Пьотър Кравченко да чете криминално дело. За целта той настоява да разгледат старо дело за тройно убийство на семейство в Москва. Осъденият по него вече двайсет години излежава доживотна присъда. Въпреки че извършителят сам отива в милицията и признава вината си, Кравченко е твърдо убеден в невинността му. Каменская обаче няма никакво намерение да търси доказателства за пропуски в разследването и се опитва да се фокусира изцяло върху документацията по делото. От дългия си професионален опит тя знае, че безпристрастното отношение и съвестното следване на процедурите ще я отведат до истината.

Докато обаче внимателно разглежда делото, Каменская започва да си задава редица въпроси. Защо извършителят първо признава за убийствата, а след това отрича да има вина за тях? Защо липсват документи от делото? Защо всеки намесен в случая настоява за своята истина и в желанието си да я защити изрича куп ненужни лъжи? Всъщност истината винаги ли е една?

Откъс

– Това тя ли е? Волохина, която има семейна драма?
– Аха, тя е.
– Ето, за нея трябва да напишеш! Какво си се вкопчил в тези Данилови, двайсет години са минали... Е, щом толкова те е развълнувала тяхната история – добре, използвай я в художествена форма, вземи най-ярките моменти и ги включи в романа си – и без това, каквито и открития да направиш по това старо дело, те няма да ти донесат слава. Мислиш, че не разбирам какво целиш? Искаш да започнеш с висок старт. Но едно дело от деветдесет и осма година няма да ти даде тази висока позиция, повярвай ми, Петенка. Хората имат твърде много грижи в настоящето и твърде много се тревожат за бъдещето, за да се вълнуват и по повод на миналото. Ще прочетат, ще поклатят глави и ще забравят. А момичета като тази Волохина са настоящето на нашата страна и нейното бъдеще. И болните деца, и ужасяващото бюджетно обезпечаване на здравеопазването, и равнодушието на хората, и малобройните ентусиасти безсребърници – всичко това е нещо днешно. Ето защо, ако искаш слава – пиши за това, а не за Данилови.
Пьотър понечи да отговори, но в този момент започна толкова гръмовен музикален номер, че събеседникът му не би могъл да го чуе, а дори и дума не можеше да става да си говорят шепнешком.
– Но ако убиецът на Данилови не е човекът, който реално е зад решетките – отново зашепна той, когато музиката замлъкна, – значи, следователите и оперативните работници са фалшифицирали делото срещу подкуп. Те със сигурност са практикували такива неща неведнъж, забогатели са от това и днес процъфтяват, дори вероятно заемат високи длъжности. Ако успея да ги разоблича, това ще засяга вече днешния ден, нали така? На колко години може да са били през деветдесет и осма? На трийсет – трийсет и пет? Значи, сега работят ли, работят, седят в луксозни кабинети, на удобни кресла, ринат пари с лопата, а човекът се измъчва в кауша.
– Е, ако е така, вярно – въздъхна Владимир Юревич. – Трудно се спори с теб. Славата на журналист, който е разобличил корумпиран висш чиновник от Генералната прокуратура, си е сериозна работа. С такава репутация пътят към горните позиции на читателските рейтинги може да се окаже много кратък, това правилно си го пресметнал. Само че дали ще успееш? Може и да съумееш да разкриеш, че убиецът на Данилови не е онзи, който е зад решетките, как му беше името... Соколов?
– Соколников – подсказа Пьотър.
– А, да, Соколников. Само че как ще докажеш, че делото е било умишлено фалшифицирано?
– Каменская ще ми помогне.
Владимир Клим недоверчиво присви очи.
– А, едва ли. Тя нещо не ми прилича на човек, който е готов да предава току-така своите колеги.

На книжния пазар от 8 декември 2020 г.
Превод: Здравка Петрова
Обем: 528 стр.
Издателство: „Хермес“
ISBN: 978-954-26-2042-6
Корична цена: 17,95 лв.