Лео Бианки: Не трябва да крия нищо и мисля, че това лекува душата

Лео Бианки едва ли има нужда от обширно представяне. Ресторантьор, телевизионен водещ, певец и една от най-ярките и позитивни личности, с които родният шоубизнес може да се похвали. Става известен с участието си в Big Brother през 2005-а година и оттогава насам често радва публиката с различни телевизионни и музикални проекти. След всички начинания, с които Лео смело и с усмивка се захваща, идва момент да сподели някои от най-личните и важни преживявания в автобиографичната книга Моят път. Един италианец, намерил себе си в България“. В тази книга, издадена под редакцията на Георги Тошев, Лео е себе си – позитивен, забавен и до болка откровен. С типичната си прямота той разкрива много моменти от живота си, които не са били никак леки, загубите, които преживява, но всички те са част от неговия път до днес – този на горд баща, щастлив съпруг, успешен ресторантьор и музикант по душа. За всичко това разговаряме с Лео. Приятно четене.

Трудно ли бе да опишеш живота си досега в тази толкова искрена и лична книга? И кои бяха най-големите предизвикателства в създаването на книгата?

Мисля, че започването на книгата беше наистина най-трудно, защото началото трябва да пали двигателя на сърцето и на душата. Мисля си, че ако беше някой друг на мястото на Жоро Тошев, щеше да е много по-трудно и не знам дали щях да разкажа всичко от А до Я.

Предизвикателствата за създаване на книга не бяха толкова големи, но може би времето беше предизвикателството за мен. В продължение на 5 години исках да напиша тази книга и накрая с AMG Publishing решихме да я направим заедно. И наистина всичко стана чудесно.

В книгата разкриваш много лични моменти, както тежки загуби в личен план, така и историята на голямата ви любов с Лучия, създаването на семейството ви. Читателите ще се запознаят и с някои от големите трудности, които си имал в живота си. Имаше ли притеснение в теб да си толкова откровен в книгата и да допуснеш читателите толкова близо до твоята душа?

Не се притеснявам, че съм толкова откровен в книгата, поради факта, че хората са ме виждали почти чисто „гол“, виждали са в душата ми, когато участвах в Big Brother. Тогава също беше трудно, защото знаеш, че цяла България те гледа, но мисля, че в книгата съм още по-отворен и по-откровен, защото в риалити шоу имам възможността да не казвам всичко, даже имаше неща, които още не се бяха случили. А тук, в книгата, имам какво да разкажа. Не трябва да крия нищо и мисля, че това лекува душата. Така че се чувствам много по-лежерно и по-приятно.

Едно от нещата, които споделяш в книгата е, че като дете и тийнейджър не си бил от най-кротките и примерни хлапета. На какво те научи този бурен период и какво те накара да промениш посоката на живота си?

Не бях от най-кротките деца, минах през бурен период. Но използвах по-често главата си, отколкото някои други хора. Мисля, че съм направил много точен избор в моя път. Полезно беше да избера другия вид живот и да продължавам да го живея. Радвам се, че съм минал през всичко това нещо и мисля, че точно това беше целта – да променя живота си. Благодаря на AMG Publishing, че ми дадоха възможността да видя света с други очи. Така и стана.

Лео като тийнейджър. Снимка: личен архив

Изглеждаш много позитивен човек, откъде черпиш енергия?

Това е като една стъпка от рецепта. Всеки един от нас трябва да притежава позитивизъм в душата. Когато човек е позитивен и има тази енергия, има повече възможности, повече приятели, повече радост в себе си. И разбира се, когато имаме тъжни моменти, вече притежаваме позитивизма и винаги търсим по-светлото в негативните и мрачни моменти. Много се радвам, когато ме срещат хората и ми казват: „Лео, много е приятно, че ми даваш енергия. Усещам енергия от теб“, защото наистина има нещо такова. И аз, когато обсъждам нещо с позитивни хора, усещам още повече хубава енергия.

Лесно ли е да си успешен и позитивен в България?

Успявам лесно да съм успешен и позитивен в България, защото го искам. Това не се случва просто така, разбира се, трябва да го искаш. Ако човек не иска да е позитивен, е много лесно да не бъде позитивен. Мисля, че съм много амбициозен човек и винаги търся пътя, който да ми донесе успех. Ако почукам на вратата и никой не ми отвори, няма да избягам. Ще изчакам да разбера защо се случва така. И обратното – ако някой ме допусне, също ще искам да знам защо е решил да постъпи така. Никой не е перфектен, може да греша в някои неща и мисля, че това е втората стъпка на моите рецепти за успех.

Лео с баща си и сестра си. Снимка: личен архив

Има ли нещо, за което да съжаляваш, че не си направил?

Не съжалявам за нищо, не искам да поправям миналото си. Може би съжалявам за това, че майка ми не можа да се запознае с моите деца. Но се радвам, че преди да почине разбра, че ще ставам баща и даже имам видеоклип, в който брат ми ѝ съобщава тази новина и тя беше много щастлива. В клипа тя пита брат ми дали съм щастлив, а той ѝ отговаря казва: „Разбира се, че е щастлив“, след което майка ми казва: „Щом той е щастлив и аз съм щастлива“. Тя си отиде с мисълта, че съм щастлив, защото ще имам деца.

Какво е България за теб?

Сега съм много чувствителен, когато става дума за България, особено когато някой говори нещо гадно за нея. Ценя я така, сякаш е моята родна държава, защото България ми даде много. Даде ми успех в работата, даде ми семейство, даде ми и възможността да живея малко по-спокойно. Даде ми приятели и много, много позитивни неща. За мен България е държавата, която ми помага вече почти 15 години в живота.

Италия в една хапка е?

Италия за мен е мястото, на което останаха миналото, спомените, приятелите и разбира се, роднините ми. Италия за мен е слънце и море, защото съм живял винаги до морето и това е нещото, което може би ми липсва от Италия.

Има ли общо между Италия и България?

Може би темпераментът на хората започва да става много еднакъв. Като държави са много различни, но и двете са много красиви. Например в България има доста планини, много зелени и още хубави цветове. На Италия не ѝ липсва нищо, защото е сред най-хубавите държави в света. Има много странна форма на ботуш, много различна е от другите държави. Но например, като казвам, че се живее по-добре в България е така, защото наистина се живее по-спокойно, отколкото в Италия.

Какъв щеше да е Лео, ако беше останал в Италия?

Ако бях останал в Италия с Лучия, сигурно пак щях да съм кротък човек. Вероятно щях да работя като обикновен работник, не ме е срам да го кажа, защото никога не съм търсил целенасочено да стана собственик на заведение, разбира се, но сигурно щях да бъда от италианците със среден доход, които нямат успехи в моята държава. За един обикновен италианец като мен в Италия няма помощ, нито подкрепа. А тук в България, слава богу, малко по малко може да се опиташ да отвориш ресторант или магазин и ако човек има желание и късмет, това може да се развие.

Любовта и храната? Какво е общото между тях?

Мисля, че храната и любовта вървят ръка за ръка, защото когато готвиш с любов, това се усеща в храната. Ако готвиш с лошо настроение и си нервен, това също се усеща в чинията. Когато работиш с любов, усещаш, че работиш не само да спечелиш пари, а и да приготвяш хубава храна, да има удоволствие сред клиенти или приятели. И когато някой ти каже след ядене: „Беше прекрасно! Наистина усещам всички вкусове!“, тогава тази любов става двойна.

Коя е храната, без която не можеш?

Свързани статии

Лео разказва живота си в "Моят път. Един италианец, намерил себе си в България"

Лео стана баща на близнаци

Храната, с която не мога да се разделя, е пастата. Ако попитате 60 милиона италианци дали са яли паста на обяд, 60 милиона ще ви кажат: „Да!“. Ние всеки ден обядваме паста. Но, за съжаление, вече не мога да ям толкова много паста, поради здравословни причини – холестерол и т. н., но това не означава, че не мога да ям паста от пълнозърнесто брашно, което е разрешено за моя начин на живот. Така че Pasta Forever.

Любимото ястие на семейството ти?

В моето семейство всички обичаме паста. Така че любимото ястие на семейството ми е всякакъв вид паста – пене, спагети и др., но не с много сос. Обичаме пастата да е по-лека, например само с пармиджано и зехтин или пармиджано и масло, или паста само с домати и риба тон. Пастата винаги е добре дошла в нашия дом.

Каква е тайната на дългогодишната ти връзка с Лучия? На какво според теб се дължи успехът на връзката ви?

Успехът на 16-годишната ни връзка с Лучия е, че почти не се караме. Първите 10 години изминаха без един скандал, без едно скарване. Никога не сме си повишили тон един на друг, не сме се карали, просто сме имали малки неразбирателства, но не сме стигали до кавги. Ако има някакъв проблем, просто го изговаряме и това е успехът. Откакто имаме и деца, всичко става още по-добре, концентрирахме се върху тях и така нашата връзка става още по-успешна.

Лео с Лучия и близнаците. Снимка: личен архив

Музиката заема специално място в живота ти. Работиш ли над нов музикален проект, имаш ли идеи?

Да, музиката заема много голяма част от живота ми. На 13 г. започнах да се занимавам с музика и вече минаха почти 30 години, в които всеки божи ден музиката е част от моя живот. В момента работя с една италианка, която се казва Линда, над един нов музикален проект. Имаме готов видеоклип на италиански, който е много хубав. Имам и още един проект, който може да изкарам пак на италиански. Надявам се скоро пак да направя нещо с Део и Играта, защото те са мои brother-и от друга майка.

Страници от книгата.

Пожеланието ти към читателите на Az-jenata.bg?

Мисля, че през 2020 г. наистина беше много важно здравето, но и през 2021 г. искам пак да пожелая здраве. Научих думата „здраве“ от България и когато отида в Италия и кажа на приятелите си: „Да сте живи и здрави!“, те ме гледат много странно, но наистина това са думите, които всеки човек трябва да пожелава. Затова на читателите на Az-jenata.bg пожелавам просто здраве, здраве и здраве.