Снимка: istock
Всеки има своята история за себе си и тя често се крие в неговите мисли и вярвания. Те ни правят това, което сме, определят нашата нагласа, действия и посока. Ставайки по-мъдри с годините и натрупвайки житейски опит, ние се разделяме с част от нашите вярвания. Но има някои, които не искаме да пуснем, а те определено не ни помагат. Кои са те, вижте в следващите редове. И не забравяйте, че рано или късно и с тях ще се разделите и няма да ви липсват.
„Трябва да реализирам нов успех точно сега.“
Дори без да осъзнаваме, имаме моменти в живота, в които нашата мания за продуктивност и постижения се проявява като постоянно недоволство. Егото ни притиска, кара ни да вярваме, че не сме достатъчно добри. За жалост това вярване няма градивен елемент. То не ни помага да търсим нови източници на вдъхновение или с позитивизъм да подобрим уменията си. То краде от нашето спокойствие и ние вярваме, че никога не правим достатъчно.
3 причини да не задържате негативните емоции
„Щом получа това, което искам, ще бъда щастлив/а.“
Поредното погрешно вярване, с което рано или късно ще се разделим. Макар и да знаем, че щастието се заражда в нас самите, сякаш пак преследваме онова, в което вярваме, че може да ни накара да се чувстваме по-добре. Ефектът винаги е обратен.
3 неща, които пръстите на ръцете ви разкриват
„Постигането на вътрешен мир е трудно.“
Още едно вярване, от което не се нуждаем и което ни пречи. Необходимо е много време, за да може човек да промени начина си на мислене, отношение към някои аспекти от живота. Ако вие имате нужда от баланс, и сте чували че например йога или медитация биха помогнали, не се отказвайте, когато при първите опити не го постигнете. Ако се окаже, че това не е вашата практика, опитайте друго. Вътрешният мир се постига, когато преобърнем своите вярвания.
„Има неща в миналото...“
Често се отъждествяваме с лоши минали периоди от нашия живот, които ни пречат да се наслаждаваме на настоящето. Позволяваме си да се определяме като личности въз основа на тези събития и чувстваме, че трябва да ги споделим с всички, които познаваме.
Дали не отдаваме прекалено голямо значение на спомени и вярвания, от които не се нуждаем?
„Длъжен/длъжна съм да, към, за...“
Едно от най-често срещаните вярвания, които действат разрушаващо за личността. Това е модел, който ни е вкоренен още от детството. Да се чувстваш длъжен към някого, за нещо, без значение че потъпкваш своите вярвания, желания, нужди, че не се чувстваш щастлив, че всичко, което правиш като задължение е насила. Човек е длъжен само на себе си.