„Сапфиреният залив“ – Холи Мартин

Слънцето блести в отражението на сапфирените вълни, небето е в цвят на метличина, а пухкавите като захарен памук облаци бавно се носят към плажа. Ария Филипс израства на райски остров и от малка помага в семейния хотел. След смъртта на баща си, тя прави всичко по силите си да го спаси. Но парите са малко, а гостите – още по-малко.

Когато успешният хотелиер Ноа Кембъл пристига на острова и предлага помощта си, Ария знае, че той може да спаси хотела ѝ. Двамата си обещават, че отношенията им ще останат само професионални. Въпреки миналото, чувствата и онази целувка, която Ария не може да забрави.

Рискът да загуби дома си на този блестящ като диамант остров расте с всеки изминал ден. А Ноа пази тайна, която ще промени живота ѝ завинаги...

Холи Мартин е автор на романтични книги и печели множество литературни награди. Тя живее в малка бяла вила с изглед към морето и се е отдала изцяло на писането на любовни истории.

Откъс

– Хей!
Ария вдигна поглед и видя Скай с чаша кафе в ръката.
– Какво правиш тук?
– Качих се в хеликоптера с Тили. Не исках да я оставям сама. Много е вълнуващо да летиш с хеликоптер!
– Такъв е животът на остров – усмихна се Ария. – Пътуваме с хеликоптер до болницата! Как се чувстваше Тили?
– Беше малко уплашена. Но Тео каза, че е добре. Контракциите ѝ понамаляха.
– Бен е вече при нея. Дано се успокои.
Скай отпи една глътка и се намръщи.
– Ама че отвратителен вкус! Трябва да помислят за по-свестни кафемашини, това е болница все пак!
– По-добре да харчат пари за медицинско оборудване, а не за кафето на посетителите.
Скай се усмихна.
– Много си сладка, да знаеш! Как си станала такава?
– Имах страхотни родители.
– Вярно е.
– И две прекрасни сестри, за които исках да се грижа и да правя живота им от хубав, по-хубав.
– А ние имахме чудесна по-голяма сестра, която ни беше за пример.
Ария хвана ръката на Скай и се усмихна.
– Много ми липсвахте, докато ви нямаше.
– И ти ни липсваше. Хубаво е, че сме пак заедно.
Скай склони глава на рамото на сестра си и двете замълчаха. След малко се оживи и предложи:
– Хайде да играем на „Истина или предизвикателство“!
Ария въздъхна отегчено. Бяха играли на тази игра стотици пъти и целта беше да научат повече тайни една за друга.
– Давай – съгласи се тя. – Истина.
– Наистина ли имаше среща с този мъж, който разби сърцето ти?
– Не беше среща. Той поиска да обясни защо замина и каза, че и неговото сърце било разбито.
– Ти повярва ли му?
– Познавам Ноа отдавна – още преди да ме целуне. Винаги е бил мил и внимателен. Затова не мога да си обясня защо замина така изведнъж. Трябва да му дам възможност да ми обясни причината. Да бъде откровен. – Ария погледна Скай многозначително. Тя винаги се е опитвала да защити сестрите си. Ария имаше чувството, че Скай не би му простила толкова лесно. – Но явно тази вечер така или иначе няма да имаме среща. Обаче наистина трябва да му се обадя. Носиш ли си телефона?
– Не. Но в болницата сигурно имат автомат.
– Да, но си забравих парите. – Ария стана, но в този миг от стаята на Тили се чу пронизителен стон и Ария побърза да седне пак. – Ще му се обадя по-късно. – Тя се върна при Скай, твърдо решена да смени темата: – Истина или предизвикателство?
– Истина.
– Какво става с теб и Джес?
Скай се засмя:
– А, не! По-добре предизвикателство!
– Добре... Предизвиквам те, щом се върнем в хотела, да му се обадиш и да му кажеш какво изпитваш.
Скай отново се засмя.
– Ама че си! Е, добре, истината е, че Джес е... част от мен; без него не съм... цяла. Но какво да се прави, така се получи. По-добре да сме приятели, та дори и да ми е приятел с екстри, отколкото да се разделим.
– Той те обича.
– Като приятел – уточни Скай. – Ние сме най-добри приятели, които понякога правят страхотен секс. Той не иска повече от това. Добре че дойдох, та да съм известно време по-далеч от него. Понякога е мъчително да съм до него, но не и с него, нали разбираш? Може би така е по-добре – да сме приятели от разстояние. Ще се виждаме няколко пъти в годината, а когато не сме заедно, ще дишам свободно, без всеки ден да страдам за онова, което не мога да имам.
Ария стисна ръката ѝ. Трудно нещо беше любовта.
– Твой ред е! – смени темата Скай.
– Истина.
– Мислиш ли да продадеш хотела?
– О, не! За нищо на света! Но ще ви разбера, ако двете с Клоувър поискате своя дял, за да продължите по своя път. Ако това е желанието ви, утре ще говорим с Франсис за финансовата страна на въпроса. Вие това ли искате?
– Не. Е, всъщност не мога да говоря от името на Клоувър, но хотелът си остава нашият дом. Винаги е хубаво да знаеш, че има къде да се върнеш. И аз не искам това да се променя.
Ария въздъхна с облекчение и каза:
– Хайде, ти си!
– Предизвикателство.
– Предизвиквам те да изпиеш всичкото кафе!
Скай се засмя.
– Май предпочитам да се обадя на Джес и да му кажа какво изпитвам.

* * *

Беше повече от ясно, че Ария няма да дойде. Ноа се изправи и духна свещта на масата до балкона. Всъщност така беше по-добре. Щяха да разговарят за хотела, а той си въобразяваше, че е романтична среща. Беше дошъл с намерението да поддържат професионални отношения, но тя спомена целувката и всичко се промени. Той не спираше да мисли за онзи пламенен миг, когато устните им се докоснаха, но трябваше да остави това в миналото. Повече никога нямаше да се повтори, затова по-добре да забрави. Трябваше да се придържа към деловите отношения. Твърде вероятно беше да остане за следващите шест месеца и не биваше да позволи на чувствата да попречат на бизнеса.
Ноа въздъхна, защото тази вечер искаше да говори с Ария за хотела. Тя заслужаваше да я предупредят, а сега това нямаше как да стане.
По дяволите, защо не дойде?
Но след като той продължаваше да мисли за онази целувка, вероятно тя също не я беше забравила. Ноа непохватно разтри врата си. Знаеше, че веднъж вече я беше наранил, когато я целуна и си тръгна, и тя вероятно се боеше това да не се повтори. Мили боже, ако все така щеше да го отбягва, това щеше да затрудни работата му тук.
И все пак утре тя най-накрая щеше да узнае истината и Ноа се надяваше, че няма да му се ядоса. Може би биха могли да забравят миналото и отново да са приятели. Имаше чувството, че след утрешния ден Ария щеше да има нужда от приятелско рамо и Ноа възнамеряваше да е до нея, дори и връзката им да беше невъзможна.

На книжния пазар от 6 април 2021 г.
Превод: Красимира Абаджиева
Редактор: Велислава Вълканова
Обем: 248 стр.
Издателство „Ера“
ISBN: 978-954-389-611-0
Корична цена: 16 лв.