„Песента на буревестника“ – Мина Бейтс

Лиза е сбъднала мечтата си да работи като журналист и сякаш нищо не ѝ липсва. Но когато нещастие връхлита най-добрата й приятелка, светът на Лиза внезапно се разпада.

Младата жена заминава за Мадейра, сред чиято красота, романтика и екзотика се надява отново да намери себе си.

С помощта на мъдър старец, който рисува изумително въпреки слепотата си, и привлекателния рейнджър Филипе, Лиза бързо се потапя в историята и атмосферата на очарователния остров. Престоят й там е изпълнен с приключения, неописуеми гледки и близък контакт с дивата природа. Стига само да се осмели, Лиза може да преоткрие своя път и дори да намери истинска любов.

„Песента на буревестника“ е трогателна и автентична история, която с лекота ни пренася сред пъстрата прелест на Мадейра и ни примамва да останем там завинаги.

Мина Бейтс е успешен автор на съвременни и исторически романи вече повече от десет години. Пише и под псевдонима Ирис Клокман.

Откъс

След няколко дни, рано сутринта, Лиза седеше в кухнята с чаша какао пред себе си. Сандвичът със сирене стоеше недокоснат в чинията. Върху масата бяха оставени куп писма, адресирани до Елда. Досега Лиза не бе намерила сили да ги отвори. Цветята в стаите на приятелката ѝ бяха увехнали отдавна, хладилникът беше пълен с кутийки от любимия ѝ йогурт и с блокчета мюсли. Лиза хвърли бърз поглед към дъската край кухненската врата – там висяха безброй снимки от общите им пътувания: Тайланд, Париж, Сицилия... На всички снимки личеше изразителното лице на Елда със сияйната ѝ усмивка.Лиза бутна чинията. Как да си помисли, че въздушната целувка, която изпрати на Елда, е била сбогуване завинаги? Потисна треперенето си, изтри си сълзите и потегли към редакцията.
В асансьора срещна Йозефине. Облечена с панталон и блуза с дълбоко деколте, грижливо гримирана и с изрядна прическа, новата колежка приличаше на кукла Барби от плът и кръв. Дали само ѝ се стори, или днес усмивката на Йозефине беше особено престорена? За щастие не я заговори и Лиза се зарадва, когато стигнаха до етажа си. Разделиха се с кратък поздрав.
Дали вече бяха излезли първите реакции на историята за Тимъти Ууд и райската птица Деймиън Бърг? Лиза включи компютъра, любопитна да види какво става. Само с няколко кликвания стигна до новоизлезлите, повечето злобни, читателски мнения за статията – хората се възмущаваха от безскрупулните папараци. Прочете обаче и най-различни съобщения за двамата мъже, дори в най-реномираните европейски всекидневници. „Наистина ли тази обожавана от всички тенис звезда не е чист?“ – пишеше с големи букви. Съобщаваха също, че Ууд и жена му са се затворили във вилата си в планините на Калифорния.
Лиза се постара да прогони мислите за младия тенисист. Спешно се нуждаеше от свежи идеи за колонката си, но нищо не ѝ хрумваше. От доста време не беше усещала онези безкрайно приятни тръпки, когато започваше нова история. Години наред беше давала всичко от себе си, за да докаже на Герлах, че може повече, не просто да пише за незначителни неща. Най-сетне постигна целта си, ала с течение на времето огънят ѝ се превърна в тлееща жарава. Чувстваше се отчаяна. Йохен очакваше предложенията ѝ. Лиза си сложи слушалките и си пусна спокойна мелодия, която винаги я вдъхновяваше. Скоро започна да пише първите заглавия. „Колко кучета понася една звезда?“ Обещаваше да стане интересно, но дали щеше да убеди Йохен? „Наистина ли светът на модата се нуждае от естествени кожи?“ Още една важна тема, към която изпитваше интерес. Лиза въздъхна. Всяка година едно и също. И още нещо: „Новите прет-а-портета на висша мода в Париж. Показваме ви най-актуалното от модния подиум!“ Трябваше да се получи статия за четири страници. Двете с опитната ѝ колежка Хелга Брандл бяха обещали да я подготвят точно навреме за предстоящите модни ревюта.Лиза започна да пише. Напрежението ѝ постепенно отслабна. Както винаги, първо нахвърли мислите си. Вървеше по-добре от очакваното. Щом свърши, ще се заеме с Лорета Баумгарт – тази тема я интересуваше повече от всичко друго. Малко преди края на работното време приключи с проучванията за дизайнерката и отпечата предложенията си за репортажа. Взе папката и се запъти към кабинета на главния редактор.
Видя го да говори по телефона. Едва приключил разговора, Йохен ѝ даде знак да влезе.
– Идваш точно навреме, Лиза! Заповядай!
– Благодаря. Реших да ти предложа две теми за колонката ми. Надявам се да ти харесат.Извади проектите от папката и ги сложи пред него.
Йохен ѝ се усмихна доброжелателно, сложи си очилата и прехвърли набързо двата проекта. Лиза следеше напрегнато изражението му.
– Какво ти е мнението за реакцията на колегите след снимките и статията за Ууд?
– О, това ли! – Лицето му грейна. – Пресата гърми, Лиза.
Наистина свършихме добра работа. Въпреки че не сме разкрили кой знае каква тайна. – Отпи глътка еспресо и съобщи:
– На втори август между девет и девет и половина ще се срещнеш с Лорета Баумгарт, и то тук, при нас. Честито!
– Наистина ли? Най-после! Но само половин час... Е, какво да се прави, ще се постарая да извлека най-доброто. Какво ще кажеш за статията ми за кучетата?
Главният редактор се облегна назад.
– Добро начало, но ми звучи малко прекалено хапливо. – Засмя се на удачното определение. – Махни малко от остротата и ще се опитам да пусна текста.
Лиза изправи гръб.
– Не говориш сериозно! Тъкмо критичният поглед върху темата ѝ придава пикантност. Ако отслабя изразителността...
– Ти решаваш. Във всеки случай няма да приема статията в този вид – отговори равнодушно Герлах. – А, да, тъкмо заговорихме по темата, скъпа. От първи август Йозефине поема колонките.
Съобщението я улучи като удар с брадва.
– Йозефине – повтори глухо. – Защо?
– Защото тя има куп иновативни идеи, което не може да се каже за теб, особено в последно време.
Лиза неволно се запита дали пък Йозефине не е представила идеите си в по-интимна обстановка и как точно.
Лицето на главния редактор изразяваше съжаление. Боже, какъв лицемер! На Лиза ѝ се прииска да му удари шамар.
– Моля те, не се сърди на критиката ми. Ти си добра журналистка. За в бъдеще ще си поделяш с Хелга Брандл рубриката „Красота и мода“ и ще си на мое разположение за разобличителни истории.
Разтърсиха я горещи тръпки. Лиза се наведе към Йохен и впи поглед в лицето му.
– Ти... просто даваш на Йозефине колонката, за която работих години наред? – процеди през здраво стиснати зъби. Пое си въздух и се постара да се овладее. – И решаваш да ме забуташ в „Красота и мода“, макар че много добре знаеш...
Йохен остана напълно спокоен. Само дето избегна погледа ѝ.
– Съжалявам, но не те бива за автор на колонки.
Нещо дълбоко у нея експлодира. Лиза се наведе отново към него и обхвана с две ръце ръба на бюрото.
– Стига толкова! Вече не съм двайсетгодишната глупачка, която ти позволяваше да я местиш насам-натам, когато ти хрумне! Не съм зависима от работата в това списание. Утре ще намериш заявлението ми за напускане ми на бюрото си.
Врътна се и закрачи с изправен гръб към вратата.
– Почакай, Лиза! Хайде да поговорим на спокойствие – извика след нея Йохен, но тя не се обърна.
Коленете ѝ омекнаха. Задиша тежко. Точно Йозефине! Всъщност не би трябвало да се учудва: Йохен не криеше предпочитанията си към блондинки. Но нима трябваше да се примири и оттук нататък да се задоволява с рубриката „Красота и мода“, а може би от време на време и с някоя сензационна история? Защо всъщност? Сигурно защото вече не беше удобната млада колежка, а зряла жена, която защитава убежденията си! Седна зад бюрото и избърса потта от челото си. Пръстите ѝ трепереха неудържимо. Едва изключи компютъра. С последни сили стана и отиде да си вземе чантата. Нямаше да издържи нито минута повече в задушния офис. Натисна копчето на асансьора и в този миг подът под краката ѝ се разлюля. Усети как кръвта се оттегли от главата ѝ. Чу някой да вика името ѝ. Отвори уста да помоли за помощ, но ѝ причерня пред очите. Обгърна я тишина.

На книжния пазар от 27 юли 2021 г. 
Обем: 272 стр.
Издателство: „Ера“ 
ISBN: 978-954-389-629-5
Корична цена: 16 лв.