Даниела Динева: Колкото повече любов усещат децата ни, толкова по-уверени растат

Кулинарният блогър Даниела Динева споделя за своя дълъг и нелек път към сбъднатата мечта да стане родител

05.08.2021г. / 16 43ч.
Мария Дуковска
Даниела Динева: Колкото повече любов усещат децата ни, толкова по-уверени растат

Даниела Динева е популярен кулинарен блогър, инфлуенсър и посланик на кампанията "Прегръдка за нашите деца". Каузата на фондация "За нашите деца" е изключително близка до сърцето на Даниела, тъй като нейната най-голяма мечта да бъде родител, се сбъдва именно след много години опити и очакване.

Множеството инвитро процедури не успяват да я сломят и след години чудото в живота на Даниела се случва. Тя и любимият ѝ мъж стават родители и днес с готовност споделят своята житейска история, която вдъхновява и дава надежда на двойки, които преминават през репродуктивни предизвикателства, също като тях.

Даниела е днешният гост в рубриката ни "Тя, звездата" и открехва вратата на своя личен свят, за да ни разкаже какво ѝ е давало сили в онези най-мрачни и трудни моменти, за да стигне до този дългоочакван момент на неземно семейно щастие. Приятно четене.

Здравейте, Даниела! Вие сте един от популярните кулинарни блогъри и често радвате хората с кулинарни вълшебства. Как съчетавате грижите за семейството с любимото хоби?
 
Благодаря за поканата да разкажа малко повече за себе си. С три деца е доста трудно особено на една ранна възраст, всеки със своите интереси и занимания, но се старая да намирам и открадвам време за себе си и кулинарната ми страст.
 
Освен през призмата на кулинарията, аудиторията Ви познава и като истинска героиня, преминала през редица трудности по пътя към мечтаното родителство. Ежедневно вдъхвате сила и кураж на много двойки с репродуктивни проблеми, разказвайки своята история. Къде откривахте сила да продължите да се борите? Имало ли е моменти, в които сте губили вяра, че ще сбъднете мечтата си, и къде намерихте подкрепа?

Пътят и годините, прекарани в чакалнята на МБАЛ „Надежда“ не бяха никак малко. Борихме се дълго за мечтата за дете, повече от 12 години и 8 опита инвитро.  За нас като двойка обаче осъзнахме, че да бъдеш родител е по-важно от бременността. Взехме решение за осиновим дете. Паралелно преминахме през процедурата за осиновяване и последното инвитро, което се оказа успешно.

Естествено, че съм губила почва под краката си. Това не са ден или два, това са години, прекарани във въпроси, съмнения, тестване на нови тенденции в областта на медицината, на моменти се чувствах като опитно зайче в лекарския кабинет, тъй като всяка една нова технология ми бе прилагана и съответно бе лъч надежда за мен. Уви, нещата не сработваха, но някакси успявах да се държа силна, борбена и да продължавам да се боря.

Хората сме различни. Не всеки би успял да мине през моя път, но всеки има трудности, с които се бори и преодолява. Затова не се чувствам специална, надеждата ме е завела там, където съм в момента – майка на три момчета.
 
Благодарение на Вас и кампания на Az-jenata.bg, реализирана през 2013 г., в сградата на СБАЛАГ „Майчин дом“ в София бе поставена красива статуя, символ на майчинството. Какво значи то за Вас и какво донесе то във Вашия свят?
 
Преобърна целия ми свят. Донесе ми смисъл. Растем и се развиваме заедно с децата. Чувствам се богата.


 
Какви са основните трудности, с които се сблъсквате като родител?
 
Жонглирането с ежедневните задачи едновременно с грижите към децата,  ревността между децата, съревнованието за вниманието на родителя. Питам се дали вземаме правилните решения и това, че нашите решения определят развитието на нашите деца.
 
Какво детство бихте искали да имат Вашите деца? До каква степен е важно за Вас да се инвестира в ранното детско развитие?
 
Бих желала да са свободни, но същевременно с това и да имат малки задачки и отговорности. Смятам, че всяко дете, което спазва определен режим или правила, би се чувствало по-спокойно, защото знае какво да очаква. Бих желала да имат прекрасни спомени от своето детство с игри навън, разходки сред природата, а въображението им да не спира да работи.
 
Вие сте сред посланиците на кампания „Прегръдка за нашите деца“, организирана от фондация "За нашите деца". Защо избрахте да подкрепите проекта?
 
Всяка една кауза, свързана с деца е много моя и лична. Самата аз, борейки се за дете знам колко усилия, енергия и позитивизъм трябва да има човек, за да осъществи най-голямото си желание. През годините съм се срещнала с много двойки, с които сме вървели заедно по пътя за мечтата ни за дете, няма как да остана равнодушна към всяка една инициатива, свързана с деца.
 
Какво е за Вас Прегръдката? Защо тя е важна за нашите деца?
 
Прегръдката е майчина милувка. Тя е грижа, съпричастност, доброта. Първото нещо, което би направила една майка, когато детето й падне и се удари, е да го вдигне и да го прегърне. С децата общуваме на няколко нива, а невербалната комуникация с тях е силно изразена.
 
Те трябва да бъдат докосвани, хващани за ръка, поведени, прегърнати, гушнати, за да усетят отново онова приятно и прекрасно чувство на обич и топлина в майчината утроба. Смятам, че колкото повече любов и грижа усещат нашите деца, толкова по-уверени личности израстват.
 
Чрез своята кампания, Фондацията се стреми да привлече все повече редовни дарители, в подкрепа на своята цел – да осигури щастливо детство за всички деца. Как бихте призовали хората да се обвържат в дългосрочен план с тази благородна кауза?
 
Хората трябва да го усетят в сърцата си. Да, всички знаем, че животът не е лесен, всеки има своите проблеми и ангажименти, но ако се замислим с какви трудности трябва да се справят тези малки борбени същества, ще разберем, че те са много по-силни. Единствено им трябва подкрепа и грижа, която могат да получат от нас – възрастните.

Днес не купувайте пластмасова играчка или лакомство на своето дете, а заделете средствата за нечие друго. Радостта да помагаш е огромна.
 
Какви са необходимите промени, които според Вас трябва да се случат, за да се подобрят условията за създаване на сигурна семейна среда в България?
 
Да се даде възможност на осиновители да осиновяват деца от родилния дом. Да се намали срокът за изчакване от тези 6 месеца, при които детето не може да бъде вписано в регистрите за осиновяване, ако майката не го потърси. Това правило е абсурдно, защото деца стоят изоставени в институциите, навършили 8-10-12 месеца, а това време е особено ценно за тяхното развитие в семейна среда.
 
Какво послание бихте отправили към бъдещите родители относно отглеждането и възпитанието на децата?
 
Да обичат и да говорят с тях. Много. За всяко нещо да им разказват и обясняват.

Всяко дете преминава през фази на растеж и развитие, някои трудни, други лесни. И да ги насърчават за решенията им, да не спират полета на мечтите им.
 
Пожелайте нещо на читателите на Az-jenata.bg!
 
Да мечтаят и да бъдат добри - добри родители, хора и личности.

Коментирай