Баладите на Гьоте

„Пра-яйце на литературата” – така геният Йохан Волфганг фон Гьоте нарича баладата. За него именно тя е онази първична форма на творчество, която обединява трите основни литературни жанра – лирика, епос и драма.

Великият поет, философ, учен и държавник създава десетки балади през целия си живот, сега 12-те най-добри излизат с емблемата на издателство „Лист” с подкрепа от Министерството на културата по програма „Помощ за книгата”.

Подборът и преводът на великолепната Гьотева дузина е дело на Любомир Илиев, нареждан сред най-вещите познавачи на Гьотевото творчество в световен план. Той включва в селекцията седемте христоматийни за автора балади „Царят на Туле“, „Рибарят“, „Горски цар“, „Иманярят“, „Коринтската невеста“, „Богът и баядерката“ и „Чиракът магьосник”, както и „Сватбена песен”, „Легенда за подковата”, „Певецът”,  „Танцът на мъртвите” и „Вървящата камбана”.

Повечето от баладите в златната селекция под редакцията на проф. Людмил Димитров са заченати от литературен двубой между Гьоте и Шилер. През 1797 г. двамата велики поети живеят във Ваймар – домовете им са наблизо и те се срещат непрекъснато. Решават акцент на „Алманаха на музите“ (годишник, в който двамата редовно публикуват) за следващата 1798 г. да е баладата. Така от Гьоте към Шилер хвърчат „Царят на Туле“, „Чиракът магьосник“, „Рибарят“, „Горски цар“, „Коринтска невеста“, а от Шилер към Гьоте – „Пръстенът на Поликрат“, „Жеравите на Ивик“, „Гмурецът“, „Ръкавицата“, „Битката с дракона“… „Въпросната година се сдобива с названието „баладната година на немската литература“, а от съревнованието между двамата великани на духа победител излиза световната литература”, коментира Любомир Илиев.

По собствените му думи  той „мъти пра-яйцето на Гьоте” близо половин век. „Дори бях започнал дисертация при проф. Любомир Огнянов с тема „Баладите на Гьоте и проблемите при предаването на гьотевския ямб на български“, но след като положих успешно изпитите от аспирантския минимум, разбрах, че академичната кариера ми е органически чужда и в един благословен ден я зарязах. Та как да пиша за проблемите при превода на ямба в Гьотевите балади, след като български преводи по онова време или липсваха, или бяха далеч от духа на оригинала, а в някои случаи – дори скудоумни? И останах окончателно в превода”, отбелязва Любомир Илиев.

Томчето „Балади” е сред акцентите на „Лист” за Алеята на книгата от 6 до 12 септември пред НДК и бул. „Витоша”. То, както и останалите книги от каталога на издателството, ще се продава с 30% отстъпка в шатра 38. 

Корицата на книгата е дело на София Попйорданова.