„Авесаломе, Авесаломе!” е шедьовърът на Фокнър

„Най-добрият роман, писан някога от американец“ – така Уилям Фокнър преценява собствената си творба „Авесаломе, Авесаломе!“. Изказването звучи нескромно, но авторът е далеч от празното самохвалство. През 1949 г. той е удостоен с Нобеловата награда за литература за своя „мощен и уникален в художествено отношение принос към съвременния американски роман“. Според мнозина тъкмо „Авесаломе, Авесаломе!“, отпечатан през 1936-а – седем години след знаковия „Врява и безумство“, е шедьовърът на живота му.

Тези дни с логото на „Лист“ излезе второто издание на „Авесаломе, Авесаломе!“ на български език в превод на Емилия Л. Масларова и с корица от Калина Мухова. С него издателството отбелязва 85-годишнината от раждането на „най-великия южняшки роман“ според класацията на Oxford American от 2009 г., направена след допитване до 134 критици и писатели.

Заглавието е препратка на Уилям Фокнър към старозаветния цар Давид и неговия разбунтувал се син Авесалом. Греховете и страховете на героите в романа са задвижвани от глада за земя, социалното разслоение, покварата и жаждата по американската мечта; от расовата омраза и в същото време от сексуалната интимност между белите и черните.

Главният герой Томас Сътпен пристига в Джеферсън с един архитект, няколко роби и неистовата амбиция да стане родоначалник на династия. Следва плана си стъпка по стъпка, но го застига проклятието на миналото му.

„Авесаломе, Авесаломе!“ е огледало не само на Американския юг, но и на разбирането на Уилям Фокнър за добра литература. „Вече няма проблеми на духа. Съществува само един въпрос: Кога ще бъдем взривени? Именно затова младият мъж или жена, пишещи днес, са забравили проблемите на човешкото сърце, намиращо се в конфликт със самото себе си – които са единственото нещо, пораждащо добра литература, защото само за тях си струва да се пише, те си струват агонията и потта.“, казва Фокнър в знаменитата си реч пред Нобеловия комитет. А сърцето на всеки от героите му е в конфликт със самото себе си.

„Авесаломе, Авесаломе!“ е третата книга на писателя в каталога на „Лист“ след „Дивите палми“ и „Дървото на желанията“, излезли в началото на годината.