„Жена на вятъра“ от Александър Секулов

За книгата

Това е спасителна книга, благодарствена молитва и химн на живота. В нея има мъж, жена, приятел, син и баща, който вижда през очите на сина си. Има пътуване без въпроси, в случайна компания, положила дните си в ръцете на капитана, който може да те отведе надалеч, но не може да те върне обратно. Има море, време и вятър.

Докато четете „Жена на вятъра“, може да ви се стори, че знаете нещо за това пътуване, защото всичко в тази иначе измислена история е вярно – преживяно, простено, предстоящо.

Думите на Александър Секулов докосват следобеда на живота с дълбока любов и оставят болезнени белези и предчувствия. Създават ритъм, който се слива с музиката на сърцето дълго след като затворите последната й страница.

Прочетете тази книга – ще я заобичате и ще имате нужда от нея, когато решите да се сдобрите със себе си и да се отпуснете сред вълните.

Обем: 152 стр.
Корична цена: 14,95 лв.
ISBN: 978–954–26–2126–3
Издателска къща „ХЕРМЕС“ ООД 

Аделина Радева, телевизионна журналистка

Да останеш жив – и да продължиш да оставаш жив, независимо какво се случва, независимо дори от самия живот – е само по себе си история. И може би единствената, която има смисъл да се разказва. Такава история разказва Александър Секулов в „Жена на вятъра“. Със звънкия смях на спасителния курс през морето от сенки към светлината. С обич към човека, в когото само той си знае доколко вярва, но важното е, че вярва в обичта. И не талантът, не майсторлъкът, а тъкмо тя е за завиждане.

Елена Алексиева, писателка

За автора

Александър Секулов е автор на романите „Колекционер на любовни изречения“, „Малката светица и портокалите“, „Господ слиза в Атина“, „Островът“ и „Скитникът и синовете“. Издал е поетичните книги „Карти и географии“, „Възхитително и леко“, „Море на живите“ и „Хроники и химни“. Драматург е на Драматичен театър – Пловдив, отличен с награда „Аскеер“ за пиесите „Няма ток за електрическия стол“ (2016) и „Дебелянов и ангелите“ (2019). Носител на националните награди за поезия „Христо Фотев“, „Николай Кънчев“, „Перото“, „Иван Николов“.

Човек е раковина, в която морето сънува.

Интервю с Александър Секулов

Г-н Секулов, започваме разговора ни за новия ви роман... от последните изречения, в които разказвачът споделя: „Това е хрониката за онова лято, когато разбрах, че съм жив“. Как се роди идеята за тази книга?

Човек получава живота даром, от Господ. Да осъзнаеш, че си жив е съвсем друга работа. Може да ти се случи, а може и не. Прииска ми се да разкажа за човек, към когото съдбата е проявила милост и му е подарила това преживяване.

А как се появи жената – в историята и в заглавието? И защо Катерина?

Както се появява всяка жена в живота на един мъж: като внезапна буря. Като вятър, който си играе със счупената лодка и прокъсаните платна на мъжките илюзии. А в името се съдържат няколко имена. Жената винаги е тълпа в мъжките очи.

Останалите герои са много колоритни, а диалозите и разказите им са изпълнени с хумор. Създава се впечатлението, че преднамерено предлагате четене и разбиране на различни нива. Хуморът не е ли една от тези уловки?

Преди време мислех, че не мога да създам смешни герои. Сега е обратното. Хубаво би било книгата да не е едноетажно бунгало. А най-хубаво е да е небостъргач. Но отговорът на този въпрос никога не е в сегашно време.

Телевизионната журналистка Аделина Радева определя „Жена на вятъра“ като „спасителна книга“. Къде се крие спасението – в морето или може би в пътуването? Или в търсенето на Бога?

Спасението е в онова, което Бог мълви. Животът ни е даден да чуем и разберем. Човек е раковина, в която морето сънува.

Вие пишете още пиеси и поезия. Има ли литературна форма, която чувствате, че ви приляга най-много? Има ли нещо повече, което ви носи писането на романи?

Литературната форма е дреха, която обличаш спрямо сезона или настроението си. С годините все повече обичам да ходя леко облечен по брега на морето.

Къде се нарежда „Жена на вятъра“ сред другите ви книги? Ще открием ли сходства – в посланията, в стила, в атмосферата?

Честният отговор е: не знам.

С какво послание бихте искали да оставите читателя след последната страница?

Господ е велик и милостив.