Пазете чистотата

Когато някой български гражданин се сблъска с табела на която пише: “Пазете чистотата”, той тутакси става неграмотен и като че ли нарочно не успява да разбере съдържанието на това послание. Но за какъв български гражданин говорим, когато в България липсва гражданско общество и гражданско самосъзнание. Въпросът за боклука е въпрос на властта. В боклука се разграничават стойностното от пошлото, ценното от малоценното, доброто възпитание и елементарната култура от лошото възпитание (липсата на първите седем години) и малокултурието. Мръсотията е израз на цялостния държавен безпорядък. България винаги е била и ще си остане аграрно-промишлена държава, а не както някои твърдят, че след промените е нараснала индустриализацията. Прави впечатление, че замърсяването е приоритет предимно за София. Доказва го градският пейзаж и ежесекундното изхвърляне на всевъзможни отпадъци в околната среда, както и вандалското отношение към поставените за разделно събиране на отпадъци кофи за смет. Явно че въвеждането на нов ред ще отнеме време, а и вероятно е свързано със смяна на режима и властовите механизми. Начин да се спре безогледното замърсяване е да се наложат огромни глоби за всеки нарушител. Ако това не бъде въведено скоро и всеки нехае за кочината в която живее, рискуваме думата “боклук” да се превърне в синоним на политик, а оттам и на държава. Политиката разчита на развлекателната индустрия, като рециклира политическите си аргументи в светски закачки, а отговорността в беззаконие.

Основната характеристика на обществото ни е липсата на средна класа, носеща белезите на някакъв тип еднородност, хомогенност и социална структурираност. Тези белези се свързват с ред и законност, но при липсата на такива единичните усилия се потъпкват и омаловажават, вместо да се поощряват. Ровещите в кофите за боклук у нас, показват крайното разслоение на обществото на богати и бедни и липсата на обществени структури, които да осигуряват възможности за препитание.

Кампаниите за разделно сметосъбиране на отпадъците, т. нар. сортиране на боклука са твърде уместни, но същевременно с това все още не е приключен въпросът за новото сметище на София. Това показва, че сегментите в областта на чистотата все още предстои да се индустриализират. Препоръчително е в училищата да има специални образователни програми по екология и циклично учениците да правят оборка в района, където учат и живеят. Разрешаването на проблема със замърсяването е един вид приключването на бурното и трудно преуреждане на обществото и държавата. Хората, които са се заели с тази задача са отдавна “европейци”, като самосъзнание. За съжаление обикновено това са радикално настроени индивидуалисти-интелектуалци, чийто глас изобщо не бива чут.

По същия начин консумативното общество е въплътено в опаковките на стоките. Посредством тях, стоката придобива разпознаваем вид и привлича клиента. Пътят от придобиването на опаковките и превръщането им в боклук е максимално кратък. Като че ли пазарът с всеки изминал ден се старае все повече да умножава и без това прекомерното количество смет. Да не забравяме, че с всяка покупка получаваме по едно найлоново пликче, което обикновено след това “краси” някое дърво.

Медиите, както и политиката ни нямат нищо против да рециклират малокултурието и евтиното развлечение и да го издигат в култ на лесно манипулируемия българин. Обикновено хората, които отстояват позициите си и определени тези са аутсайдерите, тези които са вън от играта, но имат потенциала да намерят верните решения. “Нормалните” се страхуват от всеки, силно отличаващ се от тях. Те никога не са били малцинство. Те са критерият какво е правилно и какво трябва да се прави – накратко, те определят масовия стил. Масовата култура наподобява течна киселинна среда и действа силно разяждащо върху всяко инакомислие. Икономиката (в световен мащаб, а и нашето подобие на такава) няма полза от критично настроени индивидуалисти, а от масови консуматори, които сляпо да следват предписаната им мода. В боклук за духовния просперитет на държавата ни се превръща политиката на зрелището, в която е впрегнат зрителят на реалити шоута, който по-късно влиза в ролята на гласоподавател, воден само и единствено от пикантерията и първичните си инстинкти.

На символично зададения въпрос къде е сметището, всеки един от нас ще даде нееднозначен субективен отговор. Сметището не е мястото за събиране на боклука, то е утопия спрямо убежденията на всеки. Въпреки това то е специфично хомогенно пространство, където се събира боклукът. При рециклирането на боклука, хомогенността търпи преоценка. Боклукът се превръща отново в стока чрез индустриалната си преработка. Т. е., той отново фигурира на пазара, този път вече като продукт с определена стойност. За съжаление съвременната цивилизация е безразлична към принципите за хармония с вселената и природата. Във всекидневието ни битуват само фрази като “нямам време”, “времето е пари”. Навсякъде цари хаос и стрес, шизофренично живеене в пълния смисъл на думата.

За радост на всички мислещи чувствителни духовни хора съществуват Личности, в пълния смисъл на тази дума, които знаят какво искат, как да го постигнат и постоянно се развиват. А това развитие е посветено на трансформирането на съвременния начин на живот в алтернативен на него – по-цивилизован, тих, спокоен.