Цонка Тодорова: Не водя битка с рака, уча се да живея с него

Цонка Тодорова, председател на сдружение „Онкоболни и приятели“ Бургас споделя своята лична история в кампанията „Продължавам напред“ в подкрепа на жените с рак на гърдата.

Когато започнаха да ми предписват химиотерапия, аз с недоверие попитах: „За какво я правим сега“? Отговорът бе – „Да се смали туморът“. Помислих, че ми говорят, за да ме успокоят. Но още след втората химиотерапия туморът, който опипвах, беше умален колкото бобено зърно. До ден днешен нямам рецидиви, дай Боже и да нямам, и от двете операции. От едната минаха 34 години, а от другата – 11.

През 1987 година ми се случи да открия бучка в гърдата. По-късно тя даде метастаза в лимфния възел, което наложи да се направи радикална много тежка операция.

Мъжът ми и днес продължава да вярва, че няма как нещата да се обърнат на зле. Той винаги е гледал на мен като на човек, който е здрав и продължава да живее редом с него. Той и мисълта, че трябва да ме има заради двете деца, бяха решаваща подкрепа.

Дъщерите ми бяха много малки, дълго време не споделих с тях за болестта. Какво да им кажа: „Майка ви ще умира и е болна от рак“. Не исках да живеят с мисълта, че могат да ме загубят. С тях говорих открито, когато бяха в гимназията. Ужасът ми беше голям и от диагнозата, и от това, което ще ми се случи след операцията – как ще живея с ампутирана гърда и как би ме приел мъжът ми, дали животът ми ще бъде същият, защото все пак бях на 30.

22 години след първата операция отново имах лоша диагноза и мислех, че този път Господ няма да ми даде отсрочка, че просто е дошъл да си ме вземе. Но мъжът ми каза: „Това не е така! Ти не знаеш, че по-рано един от лекарите каза – с нейната диагноза остават 6 месеца. А минаха 22 години!“

Дори най-силните си мислят, че са се справили, но някъде дълбоко в нас стои съмнение, което понякога изскача от една дума, от един поглед. Затова е много важен контактът с лекарите, доверието в тях. Да знаем, че са до нас, че можем да им разчитаме, да вярваме, да виждаме, да сме информирани. Ето, в момента медицината в лечението на онкозаболяванията прави големи скокове напред.

От 2011 г. в Бургас имаме сдружение „Онкоболни и приятели“ със социална дейност, насочена към подкрепа на пациентите. През 2015 г. спечелихме голямата награда за „Най-добър бизнес-социален план“. В момента в предприятието се финансират 8 души, които работят тук. Това е възможност за комуникация помежду им, за създаване на красиви предмети и дрехи. В този център ние предлагаме напълно безплатни услуги за всички онкоболни и техните близки, защото в такъв дълъг и тежък момент повечето хора остават без работа и нямат възможност да си плащат за консултации.

Най-голямото ни благотворително събитие е плувният маратон през лятото. Патрон е актрисата Йоана Буковска Давидова, за което сме ѝ много благодарни.

Много пъти съм чувала „За какво да отида на профилактичен преглед, да вземат да ми открият нещо!“ Моят отговор е „Нали ако има нещо, трябва да се открие, за да се лекува навреме!“

Не искам, ако се случи нещо с мен, да казват „Тя загуби битката с рака“. Защото аз не съм в битка с този рак, аз живея с него цял живот, намирам начин да съществуваме съвместно и да не ми пречи да живея. Е, понякога ми е тежко, но това си ми е животът. Не трябва да водим битка, а да се научим да живеем с рака.

Вижте цялата история на Цонка

Д-р Павел Хрусанов, онкологичен хирург

Непосредствено преди второто разболяване на Цонка, стана ясно, че може да се започне лечение с лекарства, след което да се проведе оперативното лечение. Тази промяна е продиктувана от новите становища за биологията на заболяването. Става дума за системно заболяване, затова е необходимо да се лекува целия организъм. Оперативното лечение невинаги е най-подходящо във всеки случай. Започвайки химиотерапия, заболяването вече е под контрол. Преди 30 години правихме осакатяващи операции. Отстраняваше се цялата гърда, двата гръдни мускула, всички лимфни възли под мишницата. Това е една изключително травматична намеса за пациента. Сега, благодарение на изследвания на биологията на заболяването, възможностите на химиотерапията и лъчелечението, оперативните намеси се сведоха до отстраняване единствено на тумора и при нужда и на лимфните възли под мишниците. Съветвам всяка жена да има търпение, да вярва на специалиста, защото той ще направи всичко възможно за уточняване на диагнозата, на базата на което ще предложи съответното лечение. Пациентките трябва да са убедени, че започвайки химиотерапия, лечението е вече в ход.

Д-р Ася Консулова, медицински онколог

Лечението трябва да се води от мултидисциплинарния екип, да има общо решение. За диагнозата „карцином на гърдата“ е необходима биопсия. Не може някой да каже „Имаш бучка и тя е за операция.“ Трябва да знаем биологията на тумора, рецепторите му, за да решим дали пациентът е за операция. В България се прави биопсия едва в 8% от случаите, а в света се изисква биопсия за над 90-95% от заболелите. Хирургът трябва да е част от експертен екип, който оперира редовно в онкологичен център или специализирано звено. Операцията е едно от леченията на карцином на гърда. Биопсията трябва да е дебелоиглена – да се изкара тъкан, която да бъде изследвана под микроскоп и тази биопсия в България я прави хирургът. Диагнозата рак на гърдата звучи страшно, но в много голяма част от случаите тя е лечима. Провежда се терапия, химиотерапия, хормонотерапия, таргетна терапия, преди или след това операция, лъчетерапия – различни варианти според вида на тумора. Но има възможности и много голяма част от пациентите се излекуват. Страхът никога не е добър съветник. След първия шок човек може да се справи, ако лекарят и пациентът са един екип, ако са заедно срещу тумора. Тогава шансът за успех е по-голям.