Деян Донков и Радина Кърджилова на една сцена в постановката „Нирвана“

Те ще изиграят Яворов и Лора

15.12.2021г. / 13 23ч.
Михаела Лазарова
Снимка: Тихомир Рачев

Снимка: Тихомир Рачев

На 17 и 18 декември Театър 199 „Валентин Стойчев“ ще представи новата си премиера „Нирвана“ от Константин Илиев. Режисьор на постановката е Стилиян Петров, сценограф Никола Тороманов, композитор Милен Кукошаров. В ролите ще видим Деян Донков като мъжа и Радина Кърджилова като жената.

„Да обяснявам защо двамата герои на пиесата ми са Лора и Яворов е все едно да обяснявам защо толкова автори в най-различни времена са се насочвали към едни и същи герои – Едип, Антигона, Електра, Сизиф. За нашата културна история двойката Яворов–Лора е мит, който е привличал и ще привлича вниманието на мнозина. Защото случилото се между тях не е нещастна случка от интерес за криминалистиката и в частност за съдебната медицина.

Става дума за хора, събрали в себе си много от духа на епохата, а същевременно и за индивидуалности, конфликтуващи въз основа на едно противоречие, характерно не само за конкретното историческо време. Затова в пиесата те не са обозначени като Лора и Яворов, а като Мъжът и Жената.

Защо фабулата възпроизвежда само двата последни часа от последната им нощ, е въпрос, засягащ по-скоро занаята, драматургичната техника, ако може да има такова понятие. За взаимоотношенията на Лора и Яворов може да се разкаже и по друг начин – чрез ретроспекции, чрез включване на различни по време и място сцени, на принципа на монтажа – чрез едно по-епическо повествование. В случая двама души – мъж и жена, застават един срещу друг, за да си кажат всичко, което имат да си казват.

Диалогът завършва с два изстрела. Този начин на изграждане на действието е по-труден, но темата задължава да се избере трудното. Вероятно и за един скулптор е много по-лесно да направи човешка фигура от восък или, да речем, от сняг, но той избира материал, който се съпротивлява – мрамор например. Материалът трябва да се съпротивлява, за да предизвика всичките сили на този, който се бори с него.“
Константин Илиев, април 1983 г.

„Когато „Нирвана“ се играе за първи път на сцена, Стилиян Петров е бил на 3 годинки, Деян Донков – на 8, а Радина Кърджилова – все още неродена. Днес те се срещат с текста през погледа на нашите времена! Но светът в пиесата на Константин Илиев е толкова дълбок и достоверен, че той живее във всяка фибра на културата ни по категоричен начин. И във всички времена. И сега (38 години по-късно) имате възможността да се срещнете с Яворов и Лора в онази нощ, която е частица от най-страстната и най-опасната история на нашия български дух.“
Андрей Филипов

Следващите представления на „Нирвана“ са на 30 декември, 9 и 24 януари.
————

В деня на запознанството си с Лора, през 1906 г., поетът пише стихотворението „Стон“, което осем години по-късно ѝ посвещава.

СТОН
На Лора

Душата ми е стон. Душата ми е зов.
Защото аз съм птица устрелена:
на смърт е моята душа ранена,
на смърт ранена от любов…
Душата ми е стон. Душата ми е зов.
Кажете ми що значат среща и разлъка?
И ето аз ви думам: има ад и мъка —
и в мъката любов!

Миражите са близо, — пътя е далек.
Учудено засмяна жизнерадост
на неведение и алчна младост,
на знойна плът и призрак лек…
Миражите са близо, — пътя е далек:
защото тя стои в сияние пред мене,
стои, ала не чуе, кой зове и стене, —
тя — плът и призрак лек!

Коментирай