„И дъбът още е там“ от София Лундберг

За книгата

Естер е загубила опората си след тежък развод, а почивните дни без сина ѝ Адриан са болезнено самотни. Всяка втора събота, в търсене на утеха, тя се разхожда на една живописна поляна на брега на Балтийско море. Сяда на пейката под красивия стар дъб и потъва в мисли.

Един ден там тя среща Рут, възрастна дама с невероятна способност да се радва на красивото в живота. В разговорите им Рут си спомня младостта си, а Естер е очарована от нейните истории. Между двете жени се създава неочаквано и силно приятелство.

Но не всичко е такова, каквото изглежда. Какви ли тайни крие Рут?

Търсенето на отговори отвежда Естер до езерото Комо в Италия, където разбира, че житейската история на Рут е много по-сложна, отколкото си е представяла.

В края на това пътуване в сърцето на Естер ще изгрее надежда за нов живот. За ново щастие. И за нова любов. Очаквайте от 18 януари!

Нов роман от авторката на „Червеният тефтер“ и „Въпросителната е половин сърце“

София Лундберг е работила като журналист и редактор на списание. Дебютният ѝ роман „Червеният тефтер“ се превръща в световна сензация. Критиците оценяват високо умението на Лундберг да отвежда читателите на пътешествие през времето и пространството, любовта и загубата, и определят писателката като блестяща нова звезда в скандинавската литература.

Книгите винаги са били неразделна част от живота на София Лундберг. Още като дете я привличат като скъпоценни камъни и сред страниците им се чувства като у дома си. Чете съвременни и класически автори и мечтае един ден да стане писателка.

Но първо трябваше да поживея, да събера преживявания – както нещастия, така и моменти, изпълнени с любов и радост. Именно те вдъхват живот на написаното, споделя писателката.

Относно идеята и посланията в третата ѝ книга Лундберг разказва:

Бях провокирана от една нашумяла в последните години тема. Замислих се как жените се борят с белезите от миналото си. В новата си книга исках да представя две героини, които са преживели различни трудности и намират опора една в друга. А дъбът се превърна в метафора за миналото – едно дърво, което „все още е там“ и всяка година става все по-силно и красиво. Не е възможно да избягаме от миналото, но можем да се примирим с него. И исках героините ми да се излекуват и отново да открият щастието.

София Лундберг се интересува от психология и философия и неслучайно книгите ѝ насочват вниманието ни към човешката психика, силата на духа и мъдростта, която хората натрупват с годините. Всичко това е застъпено в дебютния ѝ роман „Червеният тефтер“. Във втората си книга „Въпросителната е половин сърце“ авторката изследва как събитията от детството ни се отразяват в зряла възраст. А третият ѝ роман е една история за приятелството между две жени и преоткриването на себе си след разрушителна връзка.

По-късно през годината ще бъде публикуван и романът „Клуб Петък вечер“ – съвместен проект на София Лундберг, Алисън Ричман и М. Дж. Роуз. Сюжетът ще ни пренесе в началото на XX век в Стокхолм, за да проследим съдбите на художничката Хилма аф Клинт и нейните приятелки, които със своя необикновен поглед към изкуството се противопоставят на артистичните и обществените норми в един свят, изпълнен с препятствия и безразличие.

Откъс от „И дъбът още е там“

Тишината се нарушава от ято птици, което излита от короната на дъба. Естер се стряска от внезапното шумолене в клоните над главата ѝ и отваря очи. Няколко листа се отскубват от дървото и бавно се понасят към земята.

Тогава забелязва, че до водата има някого. Присвива очи, за да види по-ясно. В далечината се мержелее крехка женска фигура с превит гръб и дълга прошарена коса, хваната на солидна конска опашка. Жената хвърля нещо във водата. Естер се изправя и внимателно закрачва по хлъзгавите крайбрежни скали.

Шепи трохи политат във въздуха, а после се озовават във водата, където ято патици лакомо им се нахвърлят. Старата жена държи пълна найлонова торба и постоянно загребва от нея нови шепи.

– Най-накрая пейката се освободи – отронва тя, без да се обръща.

Естер спира и се усмихва колебливо.

– Да. И вие ли седите там?

Жената се извръща към нея, усмихва се и ѝ подава торбата.

– Да, на много добро място са я сложили. Елате и вие да хвърляте малко. Много е успокояващо.

Успокояващо? Да хвърляш трохи във водата? Естер я поглежда с недоумение, а жената разтриса леко торбата и отново ѝ я подава.

– Успокояващо е да хвърляш каквото и да било. Представете си само, че това е нещо, с което искате да се разделите, и ще видите колко е приятно.

Лицето ѝ се озарява от усмивка, около очите ѝ се врязват дълбоки бръчки, останали там като отпечатък от многото смях, а бузите ѝ се набраздяват от тънички остри ивички. Кожата ѝ е толкова бледа, че изглежда прозрачна. На слепоочията ѝ се очертават зелени кръвоносни съдове, а малките ѝ очи проблясват красиво измежду бръчките. Като че ли криещото се там щастие излъчва светлина. Тя загребва трохи в шепата си и изпъва ръка към Естер.

– Подай си ръката – приканва я тя.

Естер изпълнява. Сега и нейната шепа е пълна с трохи и къшеи хляб. Някои се търкулват и политат към земята. Междувременно патиците са излезли от водата и все повече се приближават към нея. Гладът ги прави безстрашни и те невъзмутимо се отправят на лов за сладкия хляб, който по правило се намира около хората. Тя замахва силно с ръката си назад, после я запраща напред и трохите политат високо във въздуха. Старата жена има право – чувството е приятно. Естер отново посяга към торбата, загребва още веднъж и пак хвърля. Патиците на ливадата се сбиват за по-големите късчета, а човките им затракват звучно.

– На този му казвам Риналдо – обажда се жената и посочва най-едрия мъжки паток.

– Хубаво име. Необичайно.

Жената сваля изплетената на една кука ръкавица и подава ръка на Естер. Кожата ѝ е студена и загрубяла.

– Приятно ми е. Рут – представя се тя. – Много пъти съм ви виждала да седите горе на пейката.

– Странно. Аз ви виждам за първи път.

– Да, не исках да ви безпокоя. Изглеждахте ми така заета да плачете.

Естер потръпва.

– Вече не е ли време да изтриете сълзите? Не мислите ли? Очите ви са подпухнали като кюфтета – продължава Рут.

– Защо ми говорите така? – пита Естер, смутена от дръзкото ѝ изказване, но не получава отговор.

Тя вдига ръка към окото си и попипва клепача си. После се усмихва, а очите ѝ почти се изгубват зад подпухналата кожа, така че ѝ е трудно да вижда. Вероятно Рут има право. Очи като кюфтета.

В това време Рут обръща торбата наопаки и изтръсква последните трохи на земята. Няколко патици тръгват към нея и започват да кълват, осмеляват се да се доближат толкова, че почти докосват обувката ѝ. Рут сгъва торбата, прибира я в джоба си и отново си слага плетените ръкавици.

– Вече се захлажда. Не смятате ли? – с усмивка отбелязва тя и потреперва от студ.

Естер се обръща, бавно тръгва към дъба и помахва над главата си.

– Може би малко, но на пейката още е топло, слънцето я огрява, а дървото пази завет. Довиждане. Приятно ми беше да се запознаем.

• Обем: 368 стр.
• Корична цена: 17,95 лв.
• ISBN: 978-954-26-2124-9
• Превод: Стефка Кожухарова
• Издателска къща „Хермес“ ООД