„Ловецът на стриди“ – Джо Томас

„Само преди четиресет и осем часа мислех, че имам всичко, което искам от живота: работа, дом и съпруг. Всичко беше планирано. Сега нямам нито съпруг, нито дори годеник. Напуснах работата си, дома си и живота си в откраднат кемпер, заради който ме арестуваха.“

Така Фиона се оказва сама в малкото крайбрежно градче Дулибридж, облечена със сватбената си рокля и без идея как да продължи живота си. Когато се появява възможността да работи за мрачния местен фермер на стриди Шон Торнтън, тя се възползва от шанса. Сега Фи трябва да се ориентира в подозрителни местни жители, ревниви съперници и непредсказуем шеф, ако иска да намери нов живот и любов на ирландското крайбрежие. И нищо – дори хроничен страх от вода – няма да я спре.

Джо Томас работи дълги години като репортер и продуцент на BBC. Романтичните ѝ книги бързо се превръщат в бестселъри и печелят множество награди, а увлекателният й стил и страхотната атмосфера, която изгражда в романите си, я правят фаворит на читателите.

Откъс

– Слушайте, искате ли да се запознаем както му е редът? Аз съм Шон Торнтън, пуснах обява за помощник – всъщност помощничка с разностранни умения, тъй да се каже – за фермата си. Имам... много задачи и ми трябва допълнителна помощ.
Той поглежда към досадните любопитковци в ъгъла. Барманката се връща и слага водата пред мен.
– А това е Маргарет – представя я той и се засмива леко, когато тя слага ръце на кръста си и накланя глава настрана. – Нашата дружелюбна барманка.
– Ей! – Тя го перва шеговито с една кърпа за чай. На устните ми трепва лека усмивка, но може би се дължи само на това, че напрежението ми малко се стопява. Наистина имам нужда от тази работа. Нямам къде да отида и нямам никакви пари. Това е предостатъчна причина да съм напрегната.
– Благодаря – казвам и отпивам от водата.
– Моля – отговаря Маргарет и се обръща, за да се върне зад бара.
– И така, имате ли опит в производството за хранителната индустрия? – пита той, без дори да забележи, че Маргарет се отдалечава с плавна стъпка. Гледа право към мен. Ненадейно установявам, че мога да отговоря на въпроса му.
– О, да! От петнайсетгодишна работя в пекарна – отговарям, леко насърчена. – А в събота и неделя отговарям на телефонните обаждания в местното радио – добавям, защото си спомням какво каза преди малко. Или трябваше да кажа не „работя“, а „работих“?
– Имате ли някакви други умения? Посещавали ли сте курсове?
– Ами, на работа изкарах един курс по здраве и безопасност – отговарям аз и той записва информацията. Когато не се сещам за нищо друго, добавям: – Някога завърших и курс по плаване с лодка. – Устата ми пресъхва и аз отново отпивам от водата си.
– И предполагате, че ще останете тук известно време? – Той ме поглежда сериозно.
Не съм сигурна какво да кажа, но знам, че имам нужда от тази работа. Кимвам.
– Имате ли близки тук? – Шон продължава да си води бележки.
Допирам ръце под масата и търся сватбената си халка. Тя се плъзва около пръста ми. Обръщам годежния си пръстен в дланта си. Него го мърдам по-трудно, защото съм го носила по-дълго. Премествам го по-нагоре на пръста си и потърквам оставената вдлъбнатина. После го връщам на мястото му и поклащам глава.
– Не, нямам.
– Значи не познавате околността особено добре? – осведомява се Шон Торнтън.
Отново поклащам глава. Струва ми се, че интервюто не върви добре.
– И сте свикнали само да работите в пекарната? Не сте работили с никакви други храни?
За пореден път поклащам глава и се чувствам направо жалка. Той отново си поглежда бележника и понечва да го остави настрана. Какво ще правя сега? Ще трябва да се върна в участъка на Гарда, в преносимата кабина, ако смяната на дежурния не е свършила, и да му кажа, че трябва да остана тук. Доскоро си мислех, че днешният ден не може да стане още по-лош, но се оказа, че греша.
– Ами... – Леко си прочиствам гърлото. – Благодаря все пак.
Понечвам да се изправя с усещането, че се задавям малко. Неочаквано Шон се обръща към мен и на лицето му грейва широка усмивка.
– Къде отивате?
– Доколкото разбрах, не съм това, което търсите – отговарям аз, защото няма нужда той да ми го казва.
– Нямате никакъв опит и изобщо не познавате района – изрича очевидното той. – Вие сте точно човекът, когото търся! Кога можете да започнете?
Погледът му е трескав и развълнуван и промяната в поведението му напълно ме обезоръжава, сякаш пред мен стои Уили Уонка от „Чарли и шоколадовата фабрика“ – човек никога не знае какво ще каже или направи в следващия момент събеседникът му. Единственият отговор, който успявам да измисля, е:
– Нали се шегувате?
Той поклаща глава, без да спира да се усмихва.
Има безброй въпроси, които би трябвало да му задам, но съм толкова благодарна, че промълвявам само:
– Благодаря. – И добавям: – Веднага, ако нямате нищо против?
Разбира се, би трябвало да задам няколко въпроса по същество. Но ми предлагат легло, храна и мизерна заплата, а сега ми трябва точно това.

На книжния пазар от 8 февруари 2022 г.
Издателство „Ера“
ISBN: 978-954-389-673-8
Корична цена: 17 лв.