Как намерих спокойствието при спазването на традицията за Баба Марта

Не знам за вас, но аз вече започвам да предусещам треската, която ни очаква около Първи март. Колкото и да обичам този празник още от дете, сега като родител започвам наистина малко да се притеснявам, като наближи. У дома имам двама малчугани, които са с категорично различни вкусове за абсолютно всичко, включително и за мартениците. И дори да успея да уцеля какво ще им хареса да носят те, винаги като стане дума да набавим мартеници за техните съученици и приятели, аз си поемам дълбоко въздух и си напомням колко много харесвам у тях именно това – тяхната индивидуалност и желание да изразят себе си. Но въпреки това си остава приключението по намирането на правилната мартеница.

Когато бяха по-малки (сега са в пети клас) беше доста по-лесно, защото моят ангажимент се изразяваше в това да намеря червена и бяла прежда и заедно с тях да направим от любимите на мнозина гривнички. И така, заредени с множество от тях, те блясваха сред приятелите си. Но може би както и на мен, и на тях започна да им омръзва този еднообразен модел и подход при отбелязването на тази иначе много красива родна традиция. А и започнаха коментари какви различни и модерни мартеници техните приятели им подарявали и не можели да продължават да носят едни и същи „безлични“ гривнички. Тогава започна да става сложно, защото, както знаем, на пазара има такъв голям избор от много и интересни видове, главно от Китай, а и не само. Не мога да сметна загубените часове обикаляне от сергия на сергия, за да намерим „точните“ мартеници, които ще харесат не само на тях, но и ще свършат работа при размяната им на първи март. Да не говорим за студа, който сме брали през това време, течащите носове и изтърканите подметки. А дори и не искам да си помислям за пълните кутии с мартеници в шкафа в хола, защото дни след като сме приключили пазара, те са открили нещо още по-хубаво и настояват, че с него ще впечатлят връстниците си. Кой родител не иска най-доброто за децата си!

Но един такъв красив обичай не трябва да е толкова сложен и трябва да можем да му се насладим и като семейство, и поотделно, колкото и индивидуалистични да сме всички ние. Затова много ми допадна идеята на Lidl да пуснат в продажба мартеници, и то толкова отрано, за да се избегне стреса в търсенето. Още днес съм планирала разходка с децата до там, за да ги разгледаме и да си изберат. А и ще мога да се възползвам да напазарувам, защото само след два дена имаме рожденик у дома – таткото, който също вече е заръчал какво да е менюто. Докато гледахме в брошурата какви точно варианти предлагат, децата си „заплюха“ по шест всеки, дори ми казаха коя искат да купим за… мен. Мило ми стана, че мислят и за мен, въпреки че можеше да се обърнат към баща си да им помогне с тази „изненада“. А може би знаят, че аз не съм голям почитател на изненадите и предпочитам да си избера сама мартеницата. В нашето семейство традицията повелява да се носят поне един месец, дори преди това да сме видели цъфнало дръвче или щъркел. И още нещо, което ме привлече в предложенията на Lidl. Традицията повелява мартениците да са от вълна. Мартеничките в Lidl не само са изцяло българско производство, но и се придържат към оригиналната традиция. Нещо, на което аз самата уча моите деца. Традициите са много важно нещо, те поставят нашия своеобразен център, носят историята със себе си и дават отправна точка да създаваме нови празници.