Алис Моллова. Снимка: личен архив
Казват, че талантът не познава граници и възрасти. Това важи с пълна сила за Алис Моллова, която е само на 17 години и вече е автор на впечатляваща кавър версия на една от най-романтичните и известни песни – Wicked Game, на Крис Айзък. Как успява едно 17-годишно момиче от Варна да поеме по големия път на звездите и да предложи кавър на толкова сериозна песен – разказва самата тя пред читателите на Az-jenata.bg.
Алис, съвсем наскоро предстои да излезе дебютното ти кавър парче по популярната песен на Крис Айзък Wicked Game. Това е сериозно постижение – разкажи ни малко повече за това как се зароди идеята за песента?
Изпитвах силно желание да изпея тази песен от много време. Не бих казала, че идеята се роди внезапно. Напротив, имах достатъчно време, за да осъзная какво правя. Направихме официално запитване към Уорнър Чапъл и Крис Айзък, като им изпратихме нашата версия. Седмица по-късно, получихме съгласието на праводържателите и на Крис Айзък да издадем песента. Този прочит на песента Wicked Game е напълно автентична, а някои биха казали дори доста алтернативна кавър версия, аранжирана специално за мен от Вихрен Урумов. Предполагам песента е позната на много хора от различни поколения, но точно този – струнен, филмов, почти класически и приказен аранжимент, ще ви изненада!
Защо избра точно тази песен?
Избрах я заради вложената романтика, обреченост, нежност и интимност. Тя поражда много богата смесица от силни чувства. Самият Крис Айзък разказва как е получил обаждане по телефона в 04.00 сутринта от жена, която той силно желае, но е знаел че тя не е правилен избор и че вероятно ще го нарани… Въпреки това не може да устои и прошепва в слушалката „Тук съм и те очаквам!“. След това става от леглото, хваща китарата и нахвърля основната част от песента в следващите 30 минути, докато я чака. „Какво странно желание кара хората да правят глупости“, казва още в първия куплет.
От колко време подготвяш този проект?
Проектът не отне много време. Когато работиш с професионален екип, една от екстрите е, че умеят да ти пестят времето. Изработих детайлно вокалната партия с помощта на Христина Ралева. Концентрирахме се, за да създадем стилна орнаментика и чувствена интонация в едно алтернативно женско изпълнение. До голяма степен бях инспирирана от версията на Грейс Картър и първоначално планирах да я запиша с нейния аранжимент. За щастие захвърлих тази идея и бях убедена от Вихрен, че всъщност можем да направим напълно различен прочит и да представим една напълно наша версия. Това и сторихме!
От колко време се занимаваш с музика?
Откакто се помня!... Всъщност, музиката се занимава с мен, а не обратното! Тя наистина завладя душата ми и започна да става съществена част от ежедневието ми преди повече от 10 години.
Как започна музикалният ти път?
Известно време се лутах и търсех своето призвание, но музиката не ме остави дълго да се колебая и когато открих, че душата ми намира своя път чрез музика, аз бях безкрайно удовлетворена и щастлива. Първи стъпки направих с „ВФ Бънджи Сингърс“, а след това съдбата ме срещна с Христина Ралева и СТУДИО9. В момента тя е мой вокален педагог.
От музикално семейство ли си?
Връзката между мен и моите родители е много силна. Баща ми е спортист и жива легенда, майка ми твори вълшебства в своя салон за красота. И двамата са моя опора и пример, всеки в своя образ! А човекът, който запали искрата на любовта ми към музиката, е моят дядо. До ден днешен той свири на китара и си композира песни за удоволствие.
Какви цели си поставяш и в кой жанр искаш да се изявяваш?
Да си поставяш цели звучи доста технократско и не подхожда особено на един артист. Артистът се нуждае от две основни неща – вдъхновение и свобода. Те трябва да са му достатъчни, за да може да твори и да се изразява. Аз съм научена да мечтая и съм много, много добра в това! А когато мечтите се превърнат в реалност, то тогава и целта е изпълнена. Жанр или стил не са определящи за мен на този етап. Когато пея, трябва да чувствам музиката. Музиката е моят въздух, пея за всичко което докосва душата ми.
Ти си млад изпълнител, но какво искаш да кажеш на хората, които са тръгнали по твоя път?
Бих им казала да следват това, за което копнеят всеки ден. Мечтайте и дерзайте!
Снимки: личен архив.