Пророчество за войната от Водолазкин

„Оправданието на Острова“ – романът, в който големият руски писател Евгений Водолазкин разказва за братоубийствена война, изтребление и спасение, излезе на български език в превод на Здравка Петрова и с логото на издателство „Лист“. Книгата стана бестселър още с появата си преди две години в Русия, а с днешна дата може да се чете и като сбъднато пророчество за съдбата на света в наши дни.

В нея авторът на „Лавър“ и „Авиатор“ запраща читателите си на остров, който го няма на картата, но съществуването му е извън съмнение. Описаните събития са познати до болка, макар да липсват в учебниците. Средновековието се преплита със съвременността, общото – с личното, трагизмът – с гротеската. През Острова преминава чума, Пресветлите князе Ксения и Парфений преживяват Великата Островна Революция и увлеченията на народа си към Светлото Бъдеще. Начело се сменят революционни председатели, между страниците на летописа се разминават хронисти и пророци, срещат се говорещ котарак и повелител на пчелите. Древно предсказание вещае, че Острова го чакат големи изпитания. Ще може ли той да премине през тях, когато земята започва да се тресе под краката?

В свое интервю Водолазкин казва, че историята е едно от имената на опита: „В края на краищата, от живота остава само историята. „Оправданието на Острова“ е посветен само на част от земята, но, подобно на капка вода, отразява много повече...“.

Между страниците на този роман-притча Водолазкин прави паралели не само между епохи, но и към други изкуства, произведения и автори. Както в „Авиатор“ и „Лавър“, и сега в лабиринта от символи и знаци читателят ще срещне множество препратки, сред които към Прокорий Кесарийски, Шекспир, Римски-Корсаков.

Само факти

- Евгений Водолазкин е роден в Киев на 21 февруари 1964 г.

- Завършва филологическия факултет на Киевския университет „Тарас Шевченко“ през 1986 г. Същата година става аспирант към отдела за стара руска литература на Пушкинския дом (Института за руска литература към Академията на науките на СССР) под ръководството на акад. Дмитрий Лихачов.

-През 1990 г. защитава дисертация върху превода на хрониката на византийския летописец Георги Амартол.

-Носител е на наградите „Большая книга“, „Ясна поляна“, „Александър Солженицин“.