„Ловецът на пеперуди“ от Костадин Костадинов

Романът „Ловецът на пеперуди“ възкресява мита за дунавската Атлантида и нейните обитатели. Сюжетът се гради на народното поверие, че когато човек умре, на другия ден идва пеперуда, която каца на гроба и отнася душата на мъртвеца. Всяка една от пеперудите в романа е огледален образ на починалия. Истински калейдоскоп от човешки души от цялата земна география. На границата между живота и смъртта всеки от тях намира своя път към безсмъртието. Най-ценната, 88-ата пеперуда, идва за главния герой Лазар Караиванов (Костуро).

„Отдавна не бях чел толкова добре написан български роман. Историята на изчезналия вече дунавски остров Ада Кале, съдбата и приключенията на чудатия артист и убиец Лазар Караиванов, събрал с много любов и смърт своята колекция от пеперуди. Неговите вихрени пътешествия по цялата земя са хем разтърсващи като лични случки и исторически събития, хем дълбоко митологични и многозначни, без да се натрапват с излишна претенциозност. Запленяваща книга!“
Емил Андреев

„Забележителен български роман, без всякакво съмнение! Пълноводен, сладкодумен, фееричен. Лекокрил като авантюристичен разказ, мъдър като философска притча.
Александър Секулов

Дълг на всеки от нас е да се опита да съхрани имената
на близките си за вечността
(Интервю с Костадин Костадинов)

Костадин Костадинов е роден на 14 ноември 1960 година в Радомир. Завършва Българска филология в СУ „Кл. Охридски“, няколко години работи като журналист. През 1990 година става основател и съсобственик на Издателска къща „Пан“.

Костадинов дебютира през 1991 година с книгата „Резерват за розови пеликани“. Вторият му сборник разкази и повести – „Заливът на Ифигения“, излиза четвърт век по-късно. По негови сценарии са снимани игралните филми „Резерват за розови пеликани“ (2003) и „Легенда за белия глиган“ (2004).

Г-н Костадинов, дни преди излизането на романа „Ловецът на пеперуди“ Вие заминавате на пътешествие. По пътя на Вашите персонажи ли тръгвате?

Поемам на плаване с кораб през Атлантика. Може да се каже, че следвам моя герой Лазар Костуро, който няколко пъти пресича този океан. Всъщност пътешествието ми идва като след дъжд качулка. То беше планирано преди две години с идеята по време на плаването да напиша съществена част от романа за ловеца на пеперуди. Заради ковид пандемията обаче пътуването на няколко пъти беше отлагано и аз междувременно успях да довърша книгата си на сушата. Убеден съм, че няма по-вдъхновяващо място за писане от корабна каюта. В океана времето тече бавно и стига за всичко, защото там дори и телефоните не работят.

Преди години, по време на плаване до Бразилия, успях да напиша една от повестите, включени в книгата ми „Заливът на Ифигения“. Сега обаче в главата ми няма нов сюжет и ще запълвам времето си с четене и пиене на бира.

Сюжетът на романа е изключително интригуващ, как Ви хрумна идеята за него?

Спонтанно може да ти хрумне идеята за разказ. Роман се сглобява дълго и търпеливо – поне при мен беше така.

Преди години гостувах в Америка в дома на моя приятел Анри Кисиленко. Той е колекционер на пеперуди и по стените на стаята, в която спях, можех да разглеждам десетки екзотични видове. Крилцата на синьото морфо светеха дори и нощем. Пеперудената нишка обаче не може да издържи цяла книга. Трябваше да заплитам романа като плетка с две куки, както се плете пуловер от разноцветни конци. Всеки от конците следваше различна история. Накрая с пеперудената нишка приших гърба, ръкавите и предницата.

Защо решихте да възкресите мита за дунавската Атлантида?

Дунавската Атлантида е парче земя посред течението на голямата река. Името на този остров е Ада Кале. Наричат го още Острова на свободата и Острова на безвластието. Ада Кале е най-яркият конец в моята плетка. Територията на този остров не принадлежи на никоя от съседните държави. Обитателите му са от различни народности и изповядват различни религии. Прехранват се с риболов и контрабанда. Освободени са от данъци и военна повинност. Живеят щастливо. Ада Кале не е литературна измислица. Заливането му от водите на Дунав е очевадна метафора за края на шарения пасторален живот и настъплението на сивите модерни времена.

Главният персонаж, Лазар Караиванов (Костуро), е многопластов и колоритен образ. Разкажете ни нещо повече за него.

При писането на романа съм използвал факти и исторически детайли от различни мемоарни книги. Образът на Костуро е изграден на базата на реален прототип, като са му добавени краски от още двама-трима души. Когато започвах книгата, планирах да я напиша с два пъти по-голям обем, защото бях събрал достатъчно материал. После по някое време реших, че може да отегча драгия читател и сгъстих и динамизирах значително повествованието. Даже безмилостно съкратих няколко от вече написаните начални епизода. Така намислените, но ненаписани истории за Лазар Костуро си останаха само за моя лична употреба. Може би някога ще се случат на някой друг герой от някоя друга книга.

Каква е ролята на женските образи в живота на главния герой и как те се вписват в цялостния замисъл на книгата?

Женските ми образи имат епизодични роли. Животът им е като този на пеперудите – кратък и ослепителен. Щеше ми се да надипля една по-дълга любовна история, но предпочетох да не губя ритъм.

Романът Ви е едновременно авантюристичен и философски. В него има шеметни приключения, но и много мъдрост. Понякога тази мъдрост е изказана само с няколко думи – като тези: „Всеки човек променя повече или по-малко тоя свят... и заслужава, дори да няма гроб, името му да остане издълбано върху камък“. Какво значат те за Вас?

Според мен задължително условие за една книга в наше време е тя да бъде интересна и увлекателна. Ако една история е многопластова като притча, всеки читател може да я тълкува според дълбочината, до която е подготвен да достигне. Що се отнася до имената, издълбани върху камък, смятам, че дълг на всеки от нас е да се опита да съхрани имената на близките си за вечността.

• Обем: 272 стр.
• Корична цена: 15,95 лв.
• ISBN: 978-954-26-2152-2
• Издателска къща „Хермес“ ООД