„Като се върна“ от Марко Балцано

В новата си книга авторът на международния бестселър „Оставам тук“ Марко Балцано разкрива една непопулярна глава от италианската и световната история: тази на белите сираци.

 „Като се върна“ разказва за една огромна и мълчалива армия от жени – тази на гледачките. Среща ни с Даниела, която напуска Румъния, за да отиде в Милано и да предложи на децата си по-добро бъдеще, като по този начин се отказва да види как те растат. В Милано става невидима: чужденец в град на непознати, не жена, не майка, а обикновен помощник, слуга. Месеците се превръщат в години, а Даниела вече не принадлежи никъде. 

Когато малкият ѝ син изпада в кома след инцидент, който за съжаление прилича на вик за помощ, Даниела се връща в Румъния, опитвайки се да излекува рани, които са кървели години наред. Историята на една сложна, но неразривна връзка, история за майчината любов и жертвите, на които сме готови за хората, на които държим.

Дълбоко вълнуваща история за обикновените хора.

New York Journal of Books

Опустошителен... Неоцветеният подход на Балцано подсилва остротата на една история, базирана на реални събития.

Publishers Weekly

Марко Балцано е роден през 1978 г. в Милано, където живее със семейството си и работи като учител по литература в гимназия. Той е един от най-успешните съвременни италиански автори. Пише, откакто се помни: стихове и есета, разкази и романи. Получава отличия още с първите си романи: награда за дебютен роман Corrado Alvaro „"Il figlio del figlio“, награда Flaiano за „Pronti a tutte le partenze“, награда Campiello за „Lultimo arrivato“.

Най-голямото му литературно постижение обаче е бестселърът „Оставам тук“, който е преведен в над 20 страни и печели множество награди: Финалист за награда Strega 2018; Награда Asti dAppello 2018; Награда Minerva 2018; Литературна награда Elba 2018; Награда Dolomiti Unesco 2018; Награда Viadana 2018; Награда Latisana 2018; Награда Bagutta 2019; Награда Mario Rigoni Stern 2019; Награда Omegna 2019; Награда Méditerranée Etranger 2019 (France). 

Марко Балцано за пътя от идеята до „Като се върна“

Как се роди идеята за книгата и защо беше важно за вас да говорите за тази тема?

През последните тридесет години две трети от мигрантите на планетата са жени. И въпреки това, независимо от този факт, продължава да се говори за миграцията като за основно мъжки въпрос. Сякаш светът е онзи след края на войната, когато хиляди и хиляди ръце бяха използвани в мините, нивите, фабриките. А днешните жени са в движение както никога преди в Историята, защото най-добре живеещата част в света, която е и най-възрастната, определя основно миграционни потоци от жени. Западът, след като събира работна ръка и ресурси, търси все повече грижи и така – ако ръце трябват преди всичко, за да се грижат за възрастни, деца и болни – се предпочита те да са женски.

Всеки от нас има общо, пряко или непряко, с тези хора: домашните помощници са най-близката част от нашите семейства, едно необявено  измерение, което заличава разликата между работно място и жилище, понеже много от тях живеят заедно с хората, за които се грижат, като са до тях денонощно.

Поисках да разкажа историята на една мигрантка в наши дни, жена, която разрешава на такива като мен да продължат живота си с неговия ритъм, без кой знае какви лишения, прехвърляйки на други тежестта за грижата за телата и умовете на най-слабите.

Как протече работата по книгата?

В началото исках да пиша за една жена, която оставя семейството си и собствената си страна в търсене на по-сигурна работа, която може да намери само в чужбина. Това би ми дало възможност да пресъздам света, от който тя произлиза, и онзи, в който пристига, да анализирам човечността ѝ и всекидневния ѝ живот. И още: щеше да ми даде възможността да опиша психологическите и социални последствия на тази работно-екзистенциална ситуация. Психиатрите от Източна Европа в действителност наричат „прегарянето“ на домашните помощници „италианска болест“ или „италиански синдром“. Следователно страната, в която съм роден, поради големия брой възрастни хора дава на друго място името на една патология, която се отнася до съсипването на психическото равновесие на милиони жени. Наистина те се занимават с някои сложни заболявания като алцхаймер или паркинсон, страдание, което е пред очите на всички, но за което трудно говорим.

Всичко това обаче, след като отидох в Румъния и посетих училищата за деца и юноши left behind (бели сираци, наричани още children home alone), вече не ми беше достатъчно. Ако миграцията се състои основно от майки, това означава, че последната брънка на веригата са именно децата на тези майки, оставени в най-добрия случай на баби и дядовци, на чичовци и лели, на роднини или на когото се случи, например на организации, които се занимават с тях с ресурсите, с които разполагат (обикновено малко). Тази констатация, макар и толкова проста, не ми остави изход: в моя разказ като герои трябваше да присъстват и децата. Така се роди един семеен роман на три гласа, в който всеки от героите прави своя избор, понася избора на другите и отстоява собствените си нужди, собствените си травми, собствените си стремежи.

Как успяхте така реалистично да представите съдбата на това семейство? Какви предварителни проучвания се наложи да направите?

За да вляза в историите на тези майки, беше много важно да изуча явлението, да се срещна с историци, политолози, социолози и да интервюирам множество гледачки на възрастни хора. За да се запозная със света на белите сираци, беше необходимо да пътувам със Силвия Думитраке, президент на Асоциацията на Румънски жени в Италия (ADRI), която ме заведе на доста места, между които и Института по психиатрия „Сокола“ (Institutul de Psihiatrie „Socola“). Срещнах се с лекарката д-р Петро Крачун-Некита, за да се запозная по-добре със състоянието на жените, поразени от италианската болест. Посетих и Центъра Диечезан Каритас (Centrul Diecezan Caritas) на отец Еджидиу Кондак, което ми даде възможност да се докосна до неволите на много малолетни, които търпят в първо лице последствията от тази трансгранична миграция.

Една история, преди да я разкажеш, трябва да можеш да я изслушаш. Думите на тези жени, на тези деца и на тези младежи са семето, от което се роди книгата.

• На книжния пазар от 29 април 2022 г.
• ИЗДАТЕЛСТВО „Лемур“
• ISBN: 978-619-7581-35-5
• Корична цена: 17,90 лв.
• Обем: 224 стр.
• Размери: 14/20
• Мека корица
• Дизайн на корицата: Декитас
• Жанр: Съвременна проза
•