Снимка: Sxc.hu
Служителите на работното ни място са различни, както по професионална квалификация, така и по служебни и чисто човешки характеристики. Но повечето от тях могат да се разделят най-общо и образно, по забавен начин, на няколко типа:
Служителят муле – който почти няма личен живот. Може да е стара мома, която да се е отказала от личното време. Харесва й да се чувства ангажирана и поема все повече и повече работа, без да протестира. Важното е, че има работа. Тъй като няма много забавления, няма и големи разходи.
Служителят муле рядко го пращат в командировки, на обучение и други подобни, които да го стимулират и да повишава уменията си и в крайна сметка той все повече и повече губи от квалификацията си и остава единствено в ролята на мулето, което движи най-общата и най-тежката работа. В тази роля обикновено се оказват именно съвестните служители, които докато се осъзнаят, че съвестността не се цени вече са остарели и останали с няколко крачки назад в професионално отношение и вече не са достатъчно конкурентоспособни, за да се пласират другаде. Затова им остава единствено радостта да си налягат парцалите, да влачат тежестта и да броят годините до пенсия.
Служителят пуяк – естествено се забелязва отдалече. Той и един кламер да вдигне от земята ще си го запише към приноса на организацията и ще поиска за това повишение. Всички във фирмата знаят миналите му постижения, запознати са с разностранните му таланти, какви подаръци обича да получава и кога е рожденият ден на гаджето му. Обаче колкото по-високо крещи своето бърлю, бърлю, бърлю толкова по-сигурно върви към уволнение. И може още първият път, когато реши, да поиска повишение това да му е и последния работен ден. Стига, разбира се, фирмата да е достатъчно малка и шефът да има поглед върху всичките си служители, защото в противен случай като нищо може дълго да тормози колегите си и да си присвоява общите постижения, в които разбира се той има най-голям принос и всъщност онази печеливша идея трябва всички да са наясно, че е била именно негова.
Служителят заек – страхлив и непредприемчив. Той сигурно никога няма да получи повишение, защото просто го е страх да си поиска. Страх го е да не сбърка, затова предпочита да не прави нищо, без да му наредят, по възможност в писмен вид. Ако срокът на заданието е по обяд и материалът трябва спешно да се изпрати, той няма да го направи, ако лично шефът не му каже, нищо че от това фирмата може да загуби много.
Служителят тигър. Той е напорист и инициативен, винаги иска да е първи. Естествено на него му дават най-много задачи, но тъй като го и пращат най-често на важни командировки, то работата всъщност я върши я мулето, я заека, а той само контролира нещата.
Бива го за организатор, той е и онзи, който конкуренцията забелязва и се опитва да привлече на своя страна. Също така той е онзи, който най-често получава бонуси и повишения – напълно заслужено, разбира се. Но много зависи кой е баш шефът, защото вместо да го повиши може да види в негово лице опасна конкуренция и при поискано увеличение на заплата на тигъра мило да му бъде обяснено, че фирмата не може да си позволи този лукс и... той спокойно може да поеме по широкия път напред.
Служителят кокошка – Златната кокошка на фирмата не е за подценяване. Тя може да седи в полога и на пръв поглед да не си мърда много-много перушината, да не си дава много зор, но в сюблимния момент да снесе неочаквано гениална идея. Разбира се, че с едно мощно кудкудяк ще я разгласи на всички, но това може и да е нейната гениална грешка. Гениалните идеи трябва да бъдат споделяни, с когото трябва, да бъдат поднесени по подходящ начин и естествено златните яйца да бъдат посрещани със съответни бонуси и повишения.
Служителят куче – довереното лице на шефа. Ако сте си издействали това място, то най-вероятно дори да не сте дясната ръка на шефа сте онзи, който е най-близко до трапезата. Може да не закачате от големите коктейли и премии, но пък схванали веднъж здраво кокала, знаете, че няма да останете гладни и повишенията няма да ви отминат.
Служителят прасе – той дори не се интересува от бонусите, защото може да си ги набави сам. Максимално много и добре използва положението във фирмата, в която работи, за да си докара всевъзможни допълнителни доходи.
Служителят пеперуда – Тя е онази, която всички забелязват – красива, накипрена, модерна и естествено, невероятно секси. Тя може да си позволи лукса да прелита от цвят на цвят, от бюро на бюро и да пие от възхищението на колегите си. Тя е очарователна и комуникативна, но в края на деня се оказва, че не е свършила никаква работа, но пък е завързала достатъчно топли приятелства и много от колегите с радост й помагат, като се нагърбват и с нейните задължения.
Ако работата на пеперудата е насочена навън от фирмата, като комуникация с клиенти, то най-вероятно този тип служител ще е изключително полезен, дори само за да краси важните работни обеди и пресконференциите. Но на хубостта не се отказва повишение, освен, ако не става дума за шивашки цех или друга подобна работа, където чара и красотата не водят до повече бройки.
Служителят костенурка – може да мъкне един проект цяла година. Бавно и славно да си човърка в заданието, да примъква сламчици оттук, оттам, без да си дава никакъв зор. Той е полезен само за дългосрочни проекти. Хубавото му е, че за него бонус е, ако не го юрка никой. Дори да няма повишение на заплатата той ще продължи да си крета и да дерзае в работата, без дори да си помисли да иска повече.
Както виждате, няма да стигне и разнообразието на зоопарка, за да изброим всички типове служители. Но какви служители сме ние? И ако сме шефове, какви служители бихме предпочели да имаме около себе си?
Как да си поискаме?
10 ключа за добра организация на работното място