"Сбогом, дневнико3: „Училищни ’убавци” от Ненко Генов

„Какви ги е забъркал пък сега този хубостник?“, ще си кажеш ти. Само че аз наистина се опитах да бъда добричък. Честна дума! И каква стана тя? Оказах се извън закона!

Не знам какво си мислех, като тръгнах да спасявам живота на класната, при положение че тя не пропуска повод да вгорчи моя. Опитах се да бъда герой, а вместо това станах престъпник. Сега трябва да пиша бързо, защото от полицията всеки момент ще ме заловят и ще ме тикнат зад решетките.

Затова оставям този дневник като доказателство пред съда, че имах само най-добри намерения.  

• обем: 192 стр.
• цена 11,95 лв.
• ISBN 978-954-26-1960-7
• Издателска къща „ХЕРМЕС“ ООД

За автора

Както и предишните две книги, трета част също съдържа QR кодове, водещи към любопитно допълнително съдържание в интернет.

Откъс

ЗДРАВЕЙ, ДНЕВНИКО МОЙ. И... СБОГОМ!

Край с мен. КРАЙ!

Така като се замисля, май е по-добре да зарежа писането на дневници и да започна да си пиша завещанието…

Знам. Сто процента си мислиш, че преувеличавам, нали? Все пак не за първи път пиша подобно нещо. Сега обаче наистина не мисля, че ще ми се размине. Не и след това, което направих.

Мразя да пиша. Това е всеизвестен факт. Писането е нещо като домашно, а домашните са гадни. Сам разбираш, че щом отново съм се хванал за химикалката, при това – доброволно, значи нещата са се оплескали много здраво. По-здраво от всякога всъщност.

По-здраво от онзи път, когато омрънках света за нов телефон, а когато най-накрая го получих, реших да се изфукам и взех, че го затрих още на първия учебен ден. Нали помниш, тогава едва не останах не само без телефон, но и без приятели.

По-здраво и от онзи път, когато си бях навил на пръста да забогатея от продажби на домашно забъркан слайм, но издъних рецептата, а като я излях в канала, взех, че запуших тоалетната и цяла седмица всички ходехме по нужда до съседите. И после оная афера с планинските патаклами... Тогава разбрах, че понякога е по-важно да излезеш от мача по пейнтбол не с чисти дрехи, а с чиста съвест.

Знам, знам... Като се замисля над всичко, което преживях през тази учебна година, май вече е пределно ясно. Нещата рядко се оплескват сами, нали? Е, може и този път да съм им помогнал малко.

Добре, де, добре! Поне ти не ми натяквай. АЗ оплесках всичко. И сега на теб, дневнико, се пада да съхраниш моето самопризнание за поколенията.

Защото тези неща трябва да се знаят. Някой ден нещо подобно може да връхлети изневиделица и други окаяни, нищо неподозиращи ученици. И тогава тези записки може да им спасят живота. Буквално!

Можех да разкажа всичко това, използвайки смартфона си. Да започна подкаст или нещо такова. Но точно в момента... ами, да кажем, че имам алергия към телефони. Навличат ми много неприятности, както си на път да разбереш.

И така... Най-добре да започваме. Предстои ти да научиш как твоят автор стана престъпник.

Дано само успея да ти разкажа всичко, преди да се озова на оня свят. Или още по-лошо – в затвора…

Някои хора казват: „Днес не ми е ден!”. На мен обаче НЕ МИ Е ГОДИНА! Кой да предположи, че пети клас може да е такъв кошмар?

Когато за първи път започнах да си водя дневник, нещата бяха доста загрубели. Помниш, нали? Бях саботирал стария си телефон нарочно (в своя защита ще кажа, че беше толкова дърт модел, че така или иначе скоро щеше да сдаде багажа), после бях оревал света да ми купят друг, а когато най-накрая получих чистак нов y-Phone Z, взех, че го затрих още на първия учебен ден.

Да изгубиш новия си суперскъп телефон, е доста кофти, нали?

Представи си колко по-кофти обаче е да ОТКРАДНЕШ нечий нов суперскъп телефон.

Да, правилно прочете. Откраднах телефон.

И знаеш ли кое е най-странното? Дори да имах шанс да постъпя различно...

Пак бих го откраднал.

Звучи отвратително, нали? Ами... то си е отвратителна история.

По-добре да ти я разкажа, докато все още мога. Знам, че е само въпрос на време да ме спипат.

За да разбереш как се стигна дотук, ще трябва да започна от самото начало. От деня, в който в училище се появи Онзи-Чието-Име-Не-Бива-Да-Бъде-Изричано.

Не, не говоря за Волдемор. Не говоря дори за оная надувка, братовчедка ми Яна. Някой дори по-ужасен!

Ето как започна всичко...