„Една нощ на острова“ – Джоузи Силвър

Клио и Мак не се познават, но се озовават на отдалечен остров в луксозна хижа, която трябва да споделят цяла седмица. А враждата им започва още от пръв поглед!

Журналистката Клио планира да прекара рождения си ден в усамотение на острова и да преосмисли живота и кариерата си. Но тогава, с ключ в ръка, се появява вбесяващият Мак. Той също е там, за да се откъсне от проблемите си и да се върне към корените си, но не е очаквал, че ще съжителства с непозната.

Запознанството на Клио и Мак не започва добре, но постепенно двамата откриват, че компанията на другия не им е чак толкова неприятна. Искрите, които прехвърчат, правят дните и нощите им специални. А времето, прекарано на острова, им помага да погледнат на живота с други очи.

„Една нощ на острова“ е история за радостта от бягството, за това, което смятаме, че искаме и това, от което наистина се нуждаем.

Джоузи Силвър е една от най-харесваните романтични авторки, номер 1 в класацията на „Ню Йорк Таймс“ още с дебютния си роман „Един ден през декември“. Тя има хиляди последователи в социалните мрежи и е сред любимите писатели на Рийз Уидърспун. Най-новата ѝ книга „Една нощ на острова“ мигновено влиза като бестселър в Amazon Charts, отличена е като „Избор на редактора“ и е една от най-чаканите от читателите.

Откъс

Клио, 20 ноември,
Спасение

Петдесет дни. Пристигнах на този остров преди петдесет дни; бях риба на сухо, кисело момиче с неразтъпкани обувки. Днес си тръгвам, най-после, и не е преувеличено да кажа, че ми се струва, че различна жена ще се качи на борда на онази лодка. Как е възможно да са били само петдесет дни? Надявам се, че съм се къпала в достатъчно количество от подсилващия въздух на Спасение, за да запечата трайно кожата ми и да я предпазва. Толкова много съм се променила. Условията за плаване са добри днес; морето не е тихо като езеро, но е достатъчно спокойно за безопасен курс на лодката.
Багажът ми е стегнат, а вилата е в безупречно състояние. Има време само за последна чаша кафе на предните стълби, преди мъжът на Бриан да дойде, за да пренесе багажа ми през хълма. Вчерашният ден беше изпълнен със сълзливи сбогувания, вдигнати чаши в „Спасителните ръце“ и обещания да поддържаме връзка. Чувствам се, сякаш напускам дома си, което всъщност е странно, защото си отивам у дома.
Дори не мога да изразя с думи колко много ще ми липсва ви­ла „Видра“. Правя безброй снимки с телефона си, качеството им няма нищо общо със снимките на Мак, но днес искам да уловя всичко, така че когато лежа в собственото си легло довечера, да мога да ги погледна и отново да го видя. Може би ще изпратя снимките и на Мак, когато се сдобия с достатъчно мощна интернет връзка за изпращане на съобщения със снимки. Сигурна съм, че ще му бъде много приятно да види вилата отново. Той ми пише от време на време – по три неща както винаги, отрязъци от деня му, които разкриват колко му е трудно. Понякога и аз отговарям със списък. Струва ми се, че по-скоро изменяме правилата на споразумението ни, а не ги нарушаваме. Ваканционната любов гори ярко, а после угасва – формулировката е моя. Май не съзнавах колко бавно гасне жарта.
Изливам изстиналото си кафе на пясъка до стълбите и въздъхвам. О, Ема Уотсън, доближих ли се дори малко до смисъла на думите ти? Предадох ли те? Не сключих брак със себе си така, както планирах, когато пристигнах тук, и със сигурност изобщо не бях половинка на себе си в продължение на осем бурни дни по средата на престоя ми, но всъщност мисля, че оттогава съм си половинка по изключително ефективен начин. Аз, моето одеяло на квадрати и обичаният ми лаптоп, пълен с думи. Ние сме едно; ако лодката закъса в океана по-късно, ще се вкопча в тези две неща, докато ме спасят.

* * *

Камерън се появи точно навреме с ръчната количка за чантите ми. В много по-добра форма съм, отколкото когато пристигнах, но въпреки това се бях превила почти на две от усилието да не изоставам от него, докато изкачвахме хълма. Когато той погледна назад и видя, че едва си поемам дъх, предложи да последвам примера на Бриан и да се кача на гърба му. Нямаше нужда да ми го предлага втори път – покатерих се върху този мъж като дете върху ябълково дърво.
– От теб става отлично такси – ухилвам се, когато ме оставя до вълнолома. – Колко вземаш?
Той струпва чантите ми. Лодката е вече тук, завързана точно до залива, и изведнъж се изпълвам с паника при мисълта, че още не съм готова, защото сега вече наистина трябва да замина.
– Заведението черпи – отговаря той, а после се обръща, когато някой извиква името му, пронизително и тревожно. Проследявам погледа му и двамата виждаме Бриан, която тича по пътеката от магазина към нас. Когато се приближава, е запъхтяна и очевидно разстроена.
– Кам – подвиква дрезгаво със зачервени очи. – Трябва да ти кажа за Раф. Тара отишла в кръчмата, за да застъпи на смяна, и когато почукала, той не отговорил.
Стомахът ми се преобръща изведнъж, сякаш ми е лошо.
Кам поклаща глава, защото по лицето на Бриан вече е изписано продължението на историята.
– Резервният ключ бил у Долорес. Влязла и го намерила изстинал в леглото. – Бриан затваря очи, а от миглите ѝ потичат сълзи. – Легнал си и не се събудил, глупавият стар козел.
– О, не! – прошепвам, отпускам тежестта си на вълнолома и съзнавам, че пръстите ми треперят, когато ги притискам към устата си. Кам прегръща Бриан, която плаче, а аз извръщам очи, когато виждам, че и неговите са насълзени. Той завежда жена си до вълнолома и я слага да седне до мен, а после сяда от другата страна и я притиска като в сандвич между телата ни, опрял лакти на коленете си и отпуснал глава в ръцете си.
Обгръщам раменете на Бриан и я притискам към себе си.
– Моите най-искрени съболезнования – казвам.
Бриан поклаща глава.
– Долорес е съсипана. Делта също.
Сърцето ме боли за тях. Долорес и брат ѝ бяха пълни противоположности, но въпреки това много се обичаха, а Делта го обожаваше като баща. Раф беше прекалено ярка личност и загубата му ще е разрушителна за тази малка общност.
Бриан вади сгъната синя бележка от джоба си.
– Тя ме помоли да ти дам това, ако те заваря.
Избърсвам очите си и изглаждам листа върху коляното си.

Клио, можеш ли да останеш още малко? Знам, че отговорът вероятно е „не“, но ако можеш, наистина имам нужда от приятелка. Поздрави, Делта.

Понякога в живота от теб се иска да поемеш риск и да направиш нещо, дори когато знаеш, че ще засегне други страни на живота ти. Или се отзоваваш, или отказваш. Знам, че Делта ще прояви разбиране, ако Бриан се върне без мен, но си спомням за пачуърк одеялото и всичко, което то символизира. Приятелство. Женска солидарност. Обич. Лодката ще потегли без мен днес.

На книжния пазар от 31 май 2022 г.
Обем: 320 стр.
Издателство: „Ера“
ISBN: 978-954-389-685-1
Корична цена: 18 лв.