„Мениджърът“ – Кристен Калихан

Какъв късмет – преместиха ме в първа класа на полета ми до Лондон! Мислех, че съм ударила джакпота... докато ТОЙ не седна до мен. Гейбриъл Скот. Греховно красив, но леденостуден. Нищо и никой не може да пробие стените му.

Скот е легенда, мениджър на една от най-известните рок банди в света, супер секси... и арогантен задник, който ме гледа отвисоко!

Реших да се позабавлявам като го провокирам по време на дългия полет. Но не очаквах да се почувствам толкова привлечена... А сега вече го искам безумно!

Най-голямата изненада? Той също ме иска. Но по начин, по който не съм си и представяла...

Ако приема предложението му, рискувам да се влюбя в единствения мъж, когото не мога да контролирам. Но се изкушавам да кажа „Да“... Защото мъжът, който се крие под тези строги костюми и сурова фасада, може да е най-доброто нещо, което някога ми се е случвало. А аз може би съм единствената, която има шанс да разтопи сърцето му...

Кристен Калихан е известен автор, трикратно номинирана за наградата „РИТА“ и е носител на две награди Romantic Times Reviewer’s Choice. Калихан е позната на българските читатели с „Идол“. Живее във Вашингтон със съпруга и двете си деца.

Откъс

Софи
Джулс крещи в ухото ми, защото „Кил Джон“ са във вихъра си и нищо не се чува:
– Как си, мила, добре ли си?
Вероятно не изглеждам добре, щом ме пита. Усмихвам се насила и я успокоявам:
– Да. Само съм малко уморена.
Тя кимва, ала ме гледа тревожно.
Излъгах я, но какво да ѝ кажа: „Снощи Гейбриъл понечи да ме награби.“ Не че съм сто процента сигурна. Ама какво ми става? Да не мога да преценя дали някой ме сваля, или не? Мисля само за снощи, прехвърлям подробностите и в главата ми е хаос.
Целунах го по бузата и той ме прегърна така, сякаш не можеше да се владее. Сърцето ми се качи в гърлото и ме заля топла вълна. Толкова много исках да ме целуне!
Но не ме целуна. Погледна ме някак отегчено и се запитах дали не сгреших с целувката. Притесних се и ми се доплака. Може и да съм пъзла, но не можах да го попитам защо ме погледна така – не и в онзи момент. На сутринта събрах кураж, ала Гейбриъл беше отново сдържан и както обикновено леко сприхав.
Не знам какво да правя. Той твърди, че не става дума за секс. Може и да е искрен, но така или иначе, никога не бих му казала, че искам нещо повече. Не и на Ледения Гейбриъл Скот! Наречете го гордост, чувство за самосъхранение или каквото искате, но няма да се предам толкова лесно. Нищо, че ми е трудно. Ще се съсредоточа върху работата, което едва ли е наказание.
Концертът ври и кипи. Момчетата свирят със завидно вдъхновение. Промъквам се между краката им и правя снимка след снимка. Килиан скача високо с китарата в едната ръка, Джакс се е навел над гибсъна с изопнати мускули на ръцете и голите му гърди червенеят от светлината на прожекторите. Рай се е съсредоточил върху огромния усилвател, прехапал е долната си устна и поклаща бедра, а Уип удря оглушително барабаните и размахва ръце с полепнала по лицето потна коса.
Тълпата откача, когато Килиан запява „Hombre al Agua“ на испанска група от деветдесетте години. В този момент „Кил Джон“ властва над хиляди запленени от музиката хора. Красота! Поддавам ѝ се, свалям камерата и започвам да танцувам. Както обикновено, усещам погледа на Гейбриъл и се обръщам.
Очите ни се срещат и все едно понасям боксов удар в корема и гърдите. Когато работи, той не се усмихва и не показва чувства. Но тази вечер е различен. Толкова различен! Белите му зъби блестят на красивото, загоряло лице и малката трапчинка се показва. Не мога да си поема дъх. Стои в сянката като извяна, недосегаема скулптура, а усмивката му отразява възхищението на публиката, както и моя, и неговия възторг. Това е скритият Гейбриъл, Гейбриъл зад завесата, когото виждам за първи път, а усмивката му ме уверява, че е доволен от живота, но не го показва. Всъщност хората не го познават – той не е студен и безчувствен, той е прикрит, а така ми се иска да покаже скритата си кипяща енергия и емоционалност. Един ден ще съборя тази барикада – майната ѝ на гордостта, ще го предизвикам така, както само аз умея, а ако не поддаде, все някак ще съумея да живея без него.
Гейбриъл се забързва, за да подаде на Джакс китарата за следващата песен. Орловият му поглед следи всичко и всички. Един от шефовете на звукозаписното студио го спира и се заговорват зад сцената.
Рифът на Килиан цепи въздуха. Времето лети в звуци и цветни светлини. Улавям и снимам отлитащите мигове. Запечатвам завинаги поредица от искрени, спонтанни и прекрасни моменти, които няма да се повторят. Горда съм, че съм ги увековечила.
Концертът свършва, но съм изпълнена с енергия. Ще ходим в някакъв клуб и се прибирам за бърз душ. Преобличам се, слагам си червено червило и съм готова. Излизам от банята и виждам, че Гейбриъл ме чака. Не мога да свикна да не му се възхищавам – толкова е красив! Облегнал се е на вратата на спалнята с ръце в износените джинси, а бялата тениска е опъната по широките рамене и изпъкналите му бицепси. Толкова е свикнал с костюмите, че едва ли не очаквам да се чувства неудобно с каквито и да е други дрехи, но ето че изглежда прекрасно и ми се усмихва.

На книжния пазар от 21 юни 2022 г.
Обем: 264 стр.
Издателство: „Ера“
ISBN: 978-954-389-690-5
Корична цена: 17 лв.