„Швейцария – сърцето на Европа“ – Дикън Бюс

Швейцария е известна с качествения си шоколад, сиренето на дупки, часовниците и банките си. Но може ли някой да се похвали, че я познава отвъд тези клишета?

• Знаете ли защо швейцарците са богати, здрави и щастливи?
• Защо е безсмислено да си говорите с тях за пари или за времето?
• Как се ходи на гости у швейцарец?
• Как се провеждат местните избори?
• Кои са най-гениалните швейцарски изобретения, за които не сте и подозирали?
• И защо в страната на неутралитета всеки притежава пистолет?

„Швейцария – сърцето на Европа“ ни повежда на увлекателно пътешествие из най-открояващата се и криворазбрана държава. Швейцария е страна с богата история, културни противоречия и спиращи дъха природни гледки, където традицията и иновацията вървят ръка за ръка... Време е да разбием митовете и да разберем какво наистина означава да бъдеш швейцарец!

Дикън Бюс дълго време пише за списания като Lonely Planet, а по-късно работи като управител на книжарница. Родом от Хемпшир, но живее в Берн. Благодарение на успеха на международния му бестселър и познанията му относно Швейцария, Бюс е чест гост в различни медии, включително TEDx Talks.

Откъс

ЧИСТА, ХУБАВА ЗЕМЯ?

Едно от нещата, за които швейцарските католици и швейцарските протестанти са единодушни, е издигането на чистотата в култ, почти равен на този към Бог. Малко са страните, които са толкова чисти, колкото Швейцария. Понякога ми се струва, че всяка нощ се появява армия от елфи и се грижи всичко, от табелите край пътищата до пейките в парка, да е безупречно чисто. Както отбеляза веднъж баща ми, можеш да изядеш обяда си направо от пода в някой многоетажен паркинг за коли – той е толкова чист, че гумите чак скърцат. Боклукът рядко представлява проблем. Дори след фестивали, които продължават дни наред, като Карнавала, отпадъците, в които можеш да потънеш до глезен, и преливащите контейнери за боклук се разчистват веднага. Но ако отделите малко време да погледнете отвъд чистата фасада, ще забележите, че Швейцария всъщност има проблеми с чистотата: цигарени фасове, дъвки и графити. Навсякъде.
Повечето швейцарски пушачи очевидно не смятат фасовете за боклуци. Пускат ги на земята толкова често, че участъкът около автобусна спирка може да прилича на място, където е имало масово клане на цигари и земята е застлана с кафяви трупчета. Напълно възможно е да видите как пушач внимателно слага боклука си в кош, дръпва за последно от цигарата си и пуска все още горящия фас на тротоара. Някои общности, например Берн, са пробвали да се борят с такива чрез моментални глоби от поне 100 франка, но понеже пушенето на закрито е забранено, цигарените фасове навън се трупат на още по-високи купчини.
А после – дъвките. Швейцарците обичат дъвка. На глава от населението консумират толкова, колкото несъмнените майстори-дъвкачи – американците: зашеметяващото количество от 700 грама на човек всяка година. Млади и стари, мъже и жени – няма значение. Аз обаче си мисля, че знам причината. Чрез повторението на това бавно движение на челюстите те разкриват подсъзнателно желание да имитират кравите, с които са пълни полята им. Това е просто още един признак, че у всеки швейцарец се крие провинциална душа, която копнее да се освободи. Нищо чудно, че немската дума за дъвчене на дъвка е Kaugummi (от глагола kauen, „дъвча“, но е много уместна за английското ухо – cow-gummi, „кравешки венец“). Да живееш сред нация от имитатори на крави не е толкова лошо само по себе си, но половината от тях изплюват дъвката си на земята. Много швейцарци, особено млади мъже, плюят много, особено дъвка. Швейцарските тротоари изглеждат така, сякаш страдат от изключително тежка форма на шарка – толкова многобройни са точиците, които ги обсипват. Това е проблем в повечето страни, но категорично не отговаря на представите на хората за Швейцария.

Същото важи и за графитите. Всяка сутрин отварям кепенците в спалнята и се сблъсквам с думите МАМКА ТИ, надраскани с големи черни букви на отсрещната къща. Може и да споделям сантимента, макар и не в буквалния смисъл, но определено не е привлекателно да го виждам изпляскан на стената на къща на нормална улица. Но Пръскачите (както наричат тук авторите на графити) оставят следи навсякъде, също като кучетата. Както в другите страни, и тук любимите им мишени са парапети, пътни табели и билбордове; някои от по-колоритните и артистични графити разведряват скучни мостове. За жалост швейцарските графити се появяват и по нормални къщи, исторически сгради и прозорци. Най-учудващото е, че тази форма на бунт сякаш е толерирана или дори приета от швейцарското общество като цяло. Никой не ѝ обръща внимание. Или – необичайно – се интересува, че я има, дори на места, на които написаното е много по-важно от надрасканото върху стената на някой стар склад или надлез на магистралата.
Очевидно Ньошател е мястото, на което говорят най-добрия френски в цяла Швейцария, там се намира и един от най-хубавите стари градове. Сгушена до едно езеро, виждам великолепна смесица от стръмни улички, калдъръмени площади и сгради от златист пясъчник, които Александър Дюма описва като изваяни от масло. Целият ансамбъл се увенчава със замък с малки кулички – оттук и името на града – и с приказна църква. Сякаш малко късче от френския рай е било пренесено в Швейцария. Но просто за да докажат, че наистина са швейцарски, графитите покрай пътя от гарата до града са някои от най-изобилните в цялата страна. Тъжно е да гледаш красиви средновековни стени, осквернени от модерни драсканици, но местните жители като че ли ги подминават, без дори да забележат.

На книжния пазар от 28 юни 2022 г.
Обем: 376 стр.
ISBN: 978-954-389-691-2
Издателство: „Ера“
Корична цена: 18 лв.