Кинцуги – да намериш красота в недостатъците

През 15 век, точно преди периода Сенгоку, останал в историята на Япония като време, изпълнено с неспиращи държавни конфликти, управляващият тогава шогун Ашикага Йошимаса счупва емайлирана купа за чай. Изпраща повредения съд да бъде поправен обратно в държавата, в която е създаден – Китай. Когато получава купата обратно обаче остава разочарован от резултата. Счупените парчета са били захванати с небрежно поставени сребърни скоби, които загрозявали съда. Недоволен от свършената работа се заема сам с поправката, като се опитва да намери по-естетично решение на проблема. Не след дълго купата е възстановена и е върнала предишния си блясък с помощта на злато.

Това е една от многото истории, опитващи се да намерят истинското начало на изкуството кинцуги. А какво е това, може би се питате?

Кинцуги е името, дадено на японското изкуство, занимаващо се с естетическото поправяне на повредена керамика. Идеята е, че когато някой съд се счупи, вместо да бъде изхвърлен, може да се възстанови с определени техники. Един от начините е краищата на счупените парчета да се покрият  със смес, направена от лепило и злато, след което се съединяват.

Когато съдът изсъхне, той е напълно готов отново да бъде използван от своя собственик. Видимо обаче той изглежда малко по-различно от оригиналния си вид, като някои биха казали, че дори е по-красив.

Естетическият вид на поправения съд съблазнява хора нарочно да чупят керамиката си, за да могат да я поправят със злато. Може би ще се запитате какво му е толкова красивото на една счупена чаша или купа, но техниката на кинцуги наистина успява да покаже красотата на една вещ, дори и когато не е съвършена.

Това е така, защото изкуството не радва само очите, но и душата. Посланието при кинцуги играе по-голяма роля от външния вид на съда.

Важно е да се отбележи, че в кинцуги основната цел е със златото да се изтъкнат недостатъците, а не да се скрият. Посланието на японската естетика е, че човек трябва да прегърне своите несъвършенства, защото те го правят още по-красив. Няма перфектно същество на този свят. Недостатъците правят хората уникални, неповторими. По същия начин кинцуги превръща обикновения съд в единствен по рода си шедьовър - неповторим и уникален.

Смисълът на кинцуги носи и философско значение за живота ни. Всеки човек в даден момент от живота си се е чувствал раним, отчаян, не на мястото си, дори може да се каже “счупен”. Хората не обичат да показват слабостите си пред другите и затова се опитват да изглеждат перфектни. Тези моменти на уязвимост не бива да бъдат крити и пренебрегвани. Те са част от живота и вместо да се бяга от тях е по–добре човек да ги приеме. Да ги използва като урок и да продължи напред с високо вдигната глава. Да не се задълбочава в тези болезнени спомени, а да ги използва като вдъхновение за ново начало.

Недостатъците правят един човек уникален, неповторим точно както тези позлатени керамични съдове. Кинцуги изтъква чертите на човешкия характер, които понякога се смятат за “грозни” и “непривлекателни” като пукнатините по една счупена купа, но с подходящите средства, успява да ги превърне в нещо красиво.

Автор: стажант Ивелина Беркова.