„Италия отвъд клишетата“ – Хенинг Клювер

Ароматно еспресо, топящи се в устата спагети и божествено джелато, истинска наслада от живота... Ето това е рай! Но Италия не се изчерпва с добре познатите ни клишета.

Хенинг Клювер ви кани на пътешествие до Италия, където можете да опитате едни от най-пивките вина, да усетите уханието на лимони и да се изумите от многобройните и внушителни културни монументи. А също и да откриете:

• Защо слънцето блести по-ярко в Италия?
• Какво ядат италианците освен паста и пица?
• В какви суеверия вярват?
• Какво означава семейството за тях?

Клювер майсторски ни потапя в страната, в която е избрал да живее. Засяга теми като кухнята, модата, мафията, политиката, обществото, природата, традициите и стила на живот в Италия. Разкрива ни тайната на очарованието и неповторимостта ѝ, както и много любопитни факти, за които навярно никога не сте чували.

Разберете защо толкова много хора са се привързали толкова силно към тази изключителна страна, въпреки някои нейни недостатъци. Италия определено може да ви изненада и да заеме своето почетно място и във вашите сърца!

Хенинг Клювер пише за различни страни. Автор е на десет книги, най-известните от които са тези за Италия.

Откъс

Хълмове с лозя и кипариси, синкави планини в здрача, тухленокафяви градове – това е Тоскана. Познават я даже хората, които нямат представа от Италия. Не е необходимо непременно да е Кианти, нали? Какво ще кажете за излет до Монте Амиата? Когато пътуваме на юг от Сиена, често не знаем накъде да гледаме, толкова е красиво. Възвишенията се спускат меко към долините на малките реки Арбия, Омброне, Асо, Оркиа и Палиа. Тук-там хармонията е нарушена от срутвания и са се образували стръмни склонове, обрасли с дива растителност – например край абатството Монте Оливето Маджоре. Струва си да се отбиете там дори само заради фреските на Лука Синьорели* – Лука Синьорели (1445–1523) – италиански живописец, представител на Ранния ренесанс. – Б. пр.
По билата на хълмовете вече пламват първите светлинки в здрача, а на фона на все още светлото небе се очертават кули и сгради: градчето Монталчино. В далечината се е разпрострял масивът Монте Амиата. Това е точният момент да отворите прозорците на автомобила и да напълните дробовете си с аромат на мащерка и чубрица.
Някога по този маршрут са минавали императори и армии, поклонници и търговци. През последните години Аутострада дел Соле измести държавното шосе Касиа, наречено на римския консул Касий – така пътят, свързващ Сиена с Рим, става обикновено провинциално шосе, макар и много оживено, а разположените наблизо градчета изглеждат доста заспали. Може би за щастие на пътниците, решили да прекарат една вечер в градчето Монталчино. Селището, разположено на върха на нисък хълм, покрит с лозя и маслинови гори, открай време е убежище за граждани на Сиена, принудени да бягат от властта на флорентинците. Дълго време Монталчино остава последният свободен бастион на Сиена и едва в средата на ХVI век Медичите го присъединяват към великото херцогство Тоскана. Красивото Палацо Комунале и величествената крепост свидетелстват за извоюването на независимостта.
Влезете ли в крепостното съоръжение, първо ще видите винарната: там ще ви поднесат виното, на което селището дължи славата си – „Брунело“. Произведено от сорта Sangiovese grosso и отлежало поне две години в бъчви от дъбово или кестеново дърво, виното „Брунело“ се разлива в бутилки и продължава да зрее, докато стане време за продажба – най-малко пет години след гроздобера. Бутилките носят най-високия италиански предикат DOCG (Denominazione di Origine Controllata e Garantita). Младото вино носи името „Россо ди Монталчино“; то се отличава със свеж вкус и е по-евтино. „Брунело“ дължи дългата си издръжливост и невероятния си букет на микроклимата, но и на почвата (високо съдържание на чакъл и глина; италианците наричат тази почва galestro) в околностите на Монталчино. Този вид почва е дал името на местното бяло вино. На някои места гроздовете, увиснали до земята, са покрити с мрежи за защита от диви свине. Животните създават грижи на лозарите, но са любимо ястие в местните заведения; приготвят ги с изискани подправки.
Недалеч от Монталчино се намира миниатюрният град Пиенца. Създаден е от Енеа Силвио Пиколомини, който през 1458 г. е избран за папа и става глава на римското християнство под името Пий II. Родното му тосканско село Корсиняно е удостоено с честта да поеме част от блясъка му. Папата възлага на архитекта Бернардо Роселино да издигне град, вдъхновен от идеалите на хуманиста Леон Батиста Алберти. Роселино строи катедралата и Палацо Пиколомини, а градът е наречен Пиенца – град на Пий. Класически ренесансови форми се редуват с постройки в готически стил и придават особена прелест на тази миниатюрна Флоренция.

Монте Амиата е угаснал вулкан. При ясно време от върха (1738 м) се виждат Умбрия, Лацио, равнината на Марема и дори морето. Върхът въздейства по специфичен начин; през Средновековието там са се усамотявали еретици като Фра Долчино и спътниците му. Странният монах е известен на читателите на Умберто Еко от „Името на розата“.
През XIX век по тези места проповядвал Давиде Ладзарети, бъчвар от село Санта Фиора, който умеел да борави с думите. Провъзгласил се за „възкръсналия Христос“ и се обявил за премахването на частната собственост. Настроил срещу себе си и държавата, и Църквата. През 1878 г., на връщане от процесия в Монте Лабро, карабинерите го застреляли на пътя. В Санта Фиора и средновековното селище Арчидосо къщите и днес носят символа на Ладзарети „Общество на християнски семейства“: кръст в средата, отляво огледално С, а отдясно – нормално С.
Монте Амиата или, както се изразяват тукашните хора, la montagna (планината), е пълна с история: отлаганията се трупат едно върху друго като пластове лава. Етруските добивали по склоновете цинобър. Преди 160 години започнали да копаят живак – оказало се, че това е най-голямото находище в света. В началото на ХХ век добивали по 1000 тона дневно – 35 процента от световния пазар. След временно спиране на добива през 70-те години от 1981 г. насам в Абадиа Сан Салваторе отново преработват живачни руди.
Вулканът все още не се е успокоил: за това свидетелстват горещи изпарения и извори, които избликват по склоновете. В центъра на Баньо Виньони, селце с едва 21 жители, струи фонтан от варовита вода с температура 51 градуса и се излива в четириъгълен басейн, послужил на руския режисьор Андрей Тарковски като фон за филма му „Носталгия“. Твърди се, че в средновековните терми се е къпала света Екатерина. Днешните туристи почиват в хотел и ползват нов басейн. При повечко късмет посетителят може да поседи сам сред сивите изпарения на площада, обгърнат от благотворна топлина. На това място силите на природата са укротени, но на други места изригват мощно. Тяхната стихия оформя терена, разрушава и понякога се превръща в заплаха за хората.

На книжния пазар от 2 август 2022 г.
Превод: Ваня Пенева
Обем: 272 стр.
Издателство: „Ера“
ISBN: 978-954-389-696-7
Корична цена: 18 лв.