„Португалия – загадъчна и пъстра“ – Бари Хатън

Неземни плажове, вино и футбол... с това е позната Португалия на света. Но това ли е всичко, с което може да се гордее?

Наглед малка, тя сякаш винаги остава леко встрани от прожекторите в сравнение с други европейски държави. А всъщност притежава голям чар, уникален дух и пъстрота!

Хатън увлекателно разказва за нейното развитие от създаването ѝ, за времето на Великите географски открития, в които е пионер и основна движеща сила, за величието ѝ като глобална империя, през политически преврати, отношения със съседни държави и още много други значителни събития.

Всичко, през което Португалия е преминала, е повлияло на нейните култура, икономика и общество. Авторът с любов и страст ни запознава с изобилие от кулинарни, музикални и фолклорни традиции, както и с топлината, гостоприемството и безгрижния живот на португалците. Хатън умело съчетава дългата и славна история на Португалия с лични впечатления.

Впуснете се в пътешествие през вековната и изумително красива Португалия, за да усетите пълното очарование на това енигматично кътче в Европа!

Бари Хатън е британски журналист, който живее в Лисабон. През годините пише множество статии за любимата си Португалия във вестници и списания, но накрая решава, че е време да ѝ посвети книга. Женен е за португалка и има две дъщери.

Откъс

Земя на изобилието

По време на дълго пътуване с кола португалците често се отклоняват, за да опитат някое прочуто местно ястие. На пътя от Лисабон към Порто например може да изчислите пътуването си така, че да стигнете в Меаляда – горе-долу по средата – някъде по обяд. Там можете да се насладите на местния специалитет – сочно прасенце (leitão), опечено цяло на шишове, които се плъзват в огромни пещи на височината на човешка глава. Поднасят го с домашни пържени картофки, пикантен сос по кожичката и пенливо бяло вино от местните винарни.
С такъв прекрасен климат почти през цялата година може да се яде навън. Животът на открито е една от онези културни черти, които правят португалците такъв дружелюбен, общителен народ. Нищо не може да се мери с това да седнеш на слънце в пълен ресторант край морето и да се отдадеш на пиршество с прясна риба, заобиколен от бъбрене и смях. Другата опция е пикник, но тъй като тук е Португалия, не говорим за сандвич и хартиени чашки върху детско килимче, а обикновено за цяло събитие с барбекю, бюфет и всичко останало – прибори, чаши и сгъваема масичка. Странно за такава живописна страна, но португалците с удоволствие разгъват масата си отстрани до някой път, когато съвсем наблизо има участък с трева и дървета.
Някои от най-възхитителните португалски специалитети позволяват да видим колко сериозно се приема тук храната – и защо. Сред многото сирена например „Азейтао“ и „Сера да Естрела“ (и двете наречени на местата, на които ги произвеждат) са изключителни. И двете се приготвят с подквасено сурово овче мляко и се оставят да зреят. Изрязвате дупка във върха на питата и повдигате капака на кремообразно тесто, което се вади с лъжица и е най-добре да се сложи върху пресен хрупкав хляб (в Португалия има чудесен хляб). През 2008 г. американското списание „Венити Феър“ обсипва със специални похвали едно сирене от Североизточна Португалия, наречено „Кайжу Амарелу да Байра Байша“ – мека узряла смес от овче и козе мляко. Същия месец списание „Уайн Спектейтър“ поставя „Ниса“ сред най-добрите сирена в целия свят. „Ниса“, наречено на града в Алентежо, където го произвеждат, се приготвя с артишок и е с остър вкус.
Португалският царевичен хляб е превъзходен, както и самуните в стила на Алентежо, печени в пещ с дърва. Домашните вариации може да се окажат смесени с хрупкави парченца въглен като някаква странна версия на шоколадов чипс. Хлябът с наденички, при който преди печене в тестото се навиват парченца наденичка, които ще отделят мазнини, също е фаворит сред португалците. Трябва обаче да отбележим, че португалският хляб е много солен. Според експертите, тъй като хладилниците навлизат масово в Португалия чак през 70-те години на ХХ век, солта се използва широко за консервиране на храната и предпочитанията към нея са останали. Други твърдят, че това се дължи на желанието на безскрупулни пекари да печелят повече: солта задържа водата и прави хляба, който се продава на килограм, по-тежък.
Никой в Португалия не яде супа от консерва, тъй като има по-хубави домашни вариации – или във вид на чисти бульони, или подсилени със смляно месо и допълнително избистрени, или пълна с месо и/или зеленчуци, за да стане основно блюдо. Например sopa da pedra (каменна супа) – погрешно наименувана, що се отнася до съставките, но съвсем искрено, що се отнася до усещането, което ще изпитате, когато я изядете. През двете тежки десетилетия след Втората световна война зеленчуковите супи са основният вид и изискват въображение. Особено за бедните хора в провинцията, които рядко могат да си позволят месо и мляко, супата е основното ястие за деня. Хората от това поколение обикновено са ниски, за разлика от своите добре хранени деца и внуци поколението от ЕС – които са се радвали на по-разнообразна диета. Тези младежи са високи колкото другите европейци и се извисяват над бабите и дядовците си.
Изчерпаните запаси са направили прясната риба и морските дарове по-скъпи, но те все още са част от националната диета. Всъщност португалците са най-големите консуматори на риба в ЕС – те приемат по петдесет и шест килограма риба годишно на човек, надвишавайки повече от два пъти средните стойности за ЕС – двайсет и два килограма. Сушената солена треска (bacalhau) е традиционно ястие от Великите географски открития насам. Тогава моряците много я ценят, защото издържа страшно дълго. Днес тя е традиционно блюдо за Бъдни вечер. Преди се е ядяла предимно в понеделник, когато е нямало прясна риба, защото рибарите не излизат в морето в неделя. Наречена Верният приятел, тя няма блестящ търговски вид (сравнявали са я с парче картон), но след като се накисне няколко дни във вода (страната с кожата нагоре) и се сложи в съд с мляко, ронливата бяла риба е истинско царско ястие. Някои хора твърдят, че има хиляда начина да я приготвиш; други казват, че има различна рецепта за треска за всеки ден от годината. Във всеки случай мястото ѝ в португалския културен код е неоспоримо. Минусът ѝ е, че мирише много силно. Една разходка по улица в Лисабон, наречена „Руа до Арсенал“, където кутии със сушена треска стоят натрупани пред цяла редица магазини за риба, е истинско изпитание за обонянието. Дори вятърът над река Тежу не може да прогони този аромат.
Консервираните сардини са национална износна стока от много десетилетия насам, но португалците запазват най-вкусните за себе си. Ароматът на сардина на грил е обичаен в месеците, в чието име не присъства буквата Р (тоест от май до август), когато рибите са най-тлъсти, и особено често по време на лисабонските летни festas, когато тълпите се блъскат в тесните улички на стария квартал „Алфама“ за кани сангрия, купички димяща зелева супа и сардини, поднесени на филия хляб, така че, застанал на оживената нощна улица, можете да обелите кожата с пръсти.
Jaquinzinhos (дълбоко изпържена херинга) също се яде с пръсти – отхапвате хрупкавата глава и тялото и оставяте опашката между палеца и показалеца си. Морските храни като различните видове миди може да се поднесат като предястия, запържени за кратко в зехтин, бяло вино и чесън, или като съставка на основно ястие от доматен ориз. Честа гледка по крайбрежието са гмуркачи аматьори, които търсят октоподи. Измъкват ги изпод скалите с нещо като щипци, издърпват ги отвътре навън като ръкавица и ги убиват. Странно, но октоподът е по-мек, ако го замразите, преди да го сварите. Крабовете са друго любимо ястие. И децата, и възрастните се забавляват много в мидените ресторанти, където ги въоръжават с дървено чукче. Те удрят краба, за да отворят черупката му, и крачетата и парченца от бялото му месо политат като шрапнели над масата. Възрастните се усмихват широко, а децата се смеят.
Разбира се, подобно ястие може да смути човек, свикнал с по-подредени вариации на морската храна. Със съпругата ми веднъж видяхме как една германска туристка избухна в плач, когато сервитьорът безцеремонно сложи пред нея сварена рибешка глава. Това ястие всъщност е много популярно: най-вкусните парченца от рибата са бузите, както и върхът на главата.

На книжния пазар от 19 септември 2022 г.
Обем: 336 стр.
Издателство: „Ера“
ISBN: 978-954-389-701-8
Корична цена: 18 лв.