Д-р Цветелина Великова разкрива как работи „Детският имунитет“

Какво да направим, ако детето ни боледува често? Как да го предпазим от болести? И всъщност колко често е „честото“ боледуване от инфекции при най-малките?

Това са някои от най-задаваните въпроси, които активно занимават всеки родител, особено по време на сезона на настинките и грипа. За да отговори на тях на пазара се появява ценното издание „Детският имунитет“ от лекаря имунолог д-р Цветелина Великова, под медицинската редакция на педиатъра д-р Снежина Лазова.

„Детският имунитет“ е книга, предназначена за родители, възпитатели и всички, които се интересуват от това как работи имунната система при децата – а и при възрастните.

По изчерпателен и увлекателен начин изданието обобщава най-важната информация около въпросите, свързани с често болезнените и стресиращи срещи на децата с инфекции – но също и с алергии, автоимунни заболявания, имунодефицитни състояния и др.

На достъпен език, но и подкрепена с много научни факти и нагледни примери, д-р Великова описва развитието на детската имунна система с разбиране към някои от най-големите притеснения на родителите. Тя разглежда в детайли как се заражда имунната система още в майчината утроба; как се развива през първите месеци на живота и как се променя при все по-честите срещи с инфекциозни заболявания, ваксини и потенциални алергени.

Д-р Цветелина Великова обръща внимание на влиянието на времето за така наречените настинки и дава ценни съвети за най-подходящите начини да закалим организма на децата и да им помогнем да се справят с предизвикателствата, които срещат ежедневно.

В „Детският имунитет“ са засегнати теми като:

• Ползата от кърменето за имунната система на бебето;
• Влиянието на майчината имунна система;
• Разликите между детската имунна система и тази на възрастните;
• Алергиите при децата като свръхреакция на имунната система;
• Честото боледуване при някои деца;
• Ползата и потенциалните вреди от имуномодулатори и имуностимулатори;
• Страховете от ваксините и някои митове, свързани с тях.

„Уважаеми читателю, в ръцете си държиш събрано любопитно познание за детския имунитет, достатъчно сериозно и задълбочено, за да бъде оценено високо от медицинските специалисти, но също така поднесено на достъпен и разбираем език за широката аудитория от заинтересувани родители и любители на познанието за човешкото тяло.“
– Д-р Снежина Лазова, д. м., педиатър и детски пулмолог, научен редактор на книгата

Д-р Цветелина Великова е специалист клиничен имунолог в София. Компетенциите ѝ са в областта на диагностиката и проследяването на заболявания, свързани с имунната система. Тя има над 200 научни статии с голямо въздействие и е участвала в повече от 20 научни проекта.

* * *

Откъс от книгата „Детският имунитет“ от д-р Цветелина Великова:

Закаляване на детския организъм

Закаляването на децата е тема, която е толкова позната, колкото и неизвестна. Закаляването е важно, за да се подпомогне организмът на децата да се справят с предизвикателствата, които те срещат ежедневно. В тази връзка общото закаляване и укрепване на детския организъм влияе благоприятно и върху имунната система. Тук няма да разглеждаме всички начини за закаляване на децата чрез излагане на чист въздух, слънце и вода, но ще обърнем внимание на това защо закаляването е важно.

По-нагоре споменахме как влияе студеното време върху имунната система на децата. През зимните месеци се синтезира по-малко витамин D (който е и хормон), което може да повлияе на имунните клетки, които носят рецептори за този витамин по повърхността на клетъчните си мембрани. Ниските нива на витамин D могат да повлияят неблагоприятно на имунния отговор и да затруднят организма в борбата му с инфекциите. Също така студените месеци предразполагат хората да прекарват повече време на закрито, а вирусите се разпространяват повече, когато хората са близо един до друг в закрити помещения.

Достъпът до свеж въздух, обогатен с кислород, действа благоприятно на организма и имунните клетки. Важно е да отбележим, че това се отнася за случаите, при които се осигурява чист въздух, а не замърсен. Увеличеният брой часове, прекарани на слънце, особено в есенно-зимните месеци, благоприятства образуването на витамин D в кожата, който умело моделира имунните функции. Доказана е и ролята му в активирането на клетките на вродения имунитет и образуването на антимикробни пептиди. Тези данни обясняват на какво се дължат по-честите инфекции при ниски нива на витамина.

По-ниските температури могат да повлияят директно върху имунния отговор към някои вируси. Скорошно проучване установило, че излагането на студен въздух на мишки води до намаляване на имунния отговор срещу риновирусите в дихателните пътища. Свиването на кръвоносните съдове в студените дни може да повлияе негативно на организма, както по-горе посочихме. Кръвоносните съдове се свиват, когато е студено, за да запазят топлината на тялото, но това може да попречи на белите кръвни клетки да достигнат лигавиците, а оттам се затруднява организмът да се бори с микробите. Затова физическата активност на студено помага да се превъзмогне това неблагоприятно въздействие на студената температура и всъщност да донесе повече позитиви за децата.

Много разпространен мит, свързан със закаляването, е, че обличането „топло“ на децата ги предпазва от „настинки“ и грип. Има над 200 вируса, които могат да причинят обикновената „настинка“ – общ ненаучен термин за остра респираторна инфекция. Ако не сте били изложени на вирус, студеното време няма да ви разболее. Някои изследвания показват, че риновирусите могат да се размножават по-ефективно при температури по-ниски от средната телесна температура при хората 37°C. Температурата в носната кухина е приблизително 33°C в студено време, което може да осигури идеална среда за размножаване на риновирусите. Други проучвания показват, че намаляването на температурата и влажността в околната среда в продължение на 3 дни повишава риска от риновирусни инфекции при децата и възрастните. Това вероятно е свързано именно с общото преохлаждане на организма, а в същото време прекарване на закрито повече време, където шансът да се заразите с вируси е голям. Изследователите са установили, че по-голямата част от инфекциите с риновируси се наблюдават при температури на околната среда около нулата и по-ниски.

Вирусите, които причиняват грип, могат също да оцелеят и да се разпространят по-лесно в студен и сух въздух. Едно проучване при морските свинчета предполага, че идеалната температура за разпространение на грипния вирус е 5°C. Всички тези научни факти обясняват защо някои деца боледуват през студените месеци. Но има и още една причина! Бих искала да наблегна и на един малко известен или прекалено пренебрегван проблем. Според вас кои са най-големите развъдници на вируси и бактерии през зимните месеци? Отговорът вероятно ще ви изненада, но това са ръкавиците, вълнените шапки с помпон, шаловете, качулките с „козина“, обувките и палтата – всичко, което се облича и носи в обществена среда, трябва да бъде изпирано най-рядко на всеки 7 дни! Нека си признаем, обикновено тези аксесоари се перат в края на зимата!

Така че за да обобщим всичко казано дотук, ниските температури сами по себе си не разболяват, ако детето не е изложено на вирус или бактерия. Също така не е добре децата да се навличат прекалено, защото това може да има и негативни ефекти. Те няма да „настинат“, когато са облечени по-леко. Ниските температури обаче все пак могат да способстват за развитието на инфекция, като възпрепятстват работата на имунната система или създават по-благоприятни условия за разпространението на вирусите. Физическата активност, от друга страна, дори при ниски температури, подпомага работата на имунната система, включително и като повишава температурата на тялото, подобрява кръвообращението и така пречи на вирусите. Добре е особено в по-студените месеци да се спазва хигиена и обувки, шапки, шалове, ръкавици да се изпират често, защото са идеална среда за микроби. Също така и при ниски температури не бива да се стои само на затворено, защото в затворени помещения с повече хора е по-вероятно да се хване вирус, а човек не си осигурява необходимия витамин D от слънчева светлина.