Депресията: начин на употреба

Според данни на Световната здравна организация броят на хората с депресия в света днес е между 280 и 320 милиона. Все повече деца и юноши страдат от заболяването. А всеки 40 секунди в света един човек се самоубива.

„Депресията: начин на употреба“ е нашата аларма за тази тревожна тенденция. За неразбирането на депресията, за ненавременното ѝ и неправилно диагностициране, за важността на проблема и за нуждата стигмата да се преодолее от обществото.

Книгата представя обстоен анализ на факторите, които предразполагат и са отговорни за появата на депресивното разстройство, анализ на неговите характеристики и видове лечение. Без да пренебрегва биологичните фактори, д-р Славова поставя акцент върху психологичните и житейски основания при появата, рецидивите и възстановяването от депресията. По този начин, авторът дава смелост и сила на индивида, страдащ от състоянието в борбата му с него. Книгата е богато илюстрирана с препратки към литературата, философията, изкуството, които рефлектират в комплексната материя на депресията.

„Депресията: начин на употреба“ е първата нехудожествена книга на д-р Антоанета Славова и е резултат на нейния богат опит като практикуващ психиатър, както в България, така и в Южна Африка. Професионалният ѝ интерес е фокусиран върху депресивните и тревожностни разстройства, а холистичният ѝ подход включва работа върху човешките въпроси на смисъла на съществуването, свободата, самотата и идентичността.

Д-р Славова завършва медицина, специализира психиатрия и работи почти 10 години в Медицинска академия – София. От 1992 година живее и работи в Южна Африка, където създава успешна частна практика първо в Дърбан, после в Йоханесбург. Автор е на три художествени книги, последната – „Луна на прозореца“, е публикувана през 2019.

За автора

Антоанета Славова е родена в Благоевград, но на 18-годишна възраст се премества в София, където завършва медицина, специализира психиатрия и работи почти 10 години в Катедрата по психиатрия на Медицинска академия. От 1992 г. живее и създава частна практика в Южна Африка – първоначално в Дърбан, а от 2015 г. в Йоханесбург. Депресивните и тревожностните разстройства са в центъра на дългогодишния ѝ клиничен опит. Професионалният ѝ подход е фокусиран върху човешките въпроси за смисъла на съществуването, свободата, самотата и идентичността. Автор е и на романите „Картини от едно бягство, считано за спасително“ (1997 г.), „Между“ (2004 г.) и „Луна на прозореца“ (AMG Publishing, 2019 г.).

Откъс от книгата

Въведение

В края на краищата всички ще умрем

Когато бях студентка в Медицинска академия, един от професорите ми по психиатрия нарече хистерията „великата актриса“. Сега, почти половин век по-късно, мисля, че „великата актриса“ в психиатрията стана депресията. Наистина велика, защото представя себе си по толкова различни начини – с различни лица и поведения, симптоми и абнормалности, протичане и изход. Вероятно малко преувеличавам, но мога да твърдя, че различните ѝ прояви са толкова, колкото са страдащите от депресия. Разнообразните ѝ маски правят трудно разпознаването на състоянието – както от страдащия, така дори понякога от медицинския специалист.

Независимо от усилията на психологията и психиатрията да класифицират депресивните разстройства, независимо от наличието на ядро от постоянни симптоми, които я характеризират, депресията остава многофасетно и някак си изплъзващо се, трудно уловимо състояние.

Описвайки личните си преживявания в книгата Darkness Visible, американският писател Уилям Стайрън казва:

„Депресията е разстройство на настроението, така мистериозно, болезнено и неуловимо, че става за страдащия – за посредническия му интелект – почти невъзможно да бъде описано. И така остава почти неразбираемо за тези, които не са го изпитвали в изразената му форма, въпреки че мрачното настроение, тъгата, които всички преживяваме понякога и свързваме с общите проблеми на ежедневието, ни дават само бледа представа за заболяването в катастрофичната му изява.“1

Разнообразните прояви, различната продължителност и тежест, близката връзка с житейския стрес и с неприятните събития, липсата на знание при повечето хора и за съжаление, понякога дори при някои здравни специалисти, са причина за трудното разпознаване и диагностициране на депресията. Представянето на състоянието като връх на айсберг, потопен дълбоко в океана, е придобило популярност от години в научните публикации. По-ранните интерпретации разглеждат върха като диагностицираните случаи на депресия, а по-голямата част от айсберга, която е под водата, отразява недиагностицираните, неизвестни, но съществуващи депресивни състояния. По-късен и различен прочит разглежда същата метафора така – при повечето хора само малка част от проявите на депресия са на повърхността, а много от чувствата и усещанията са неясни и скрити, потопени като по-голямата част от айсберга под водата. Двете интерпретации са верни – твърде често срещаното и много болезнено състояние остава като цяло неразпознато – от света наоколо и удивително, дори от самия страдащ.

Латинска сентенция твърди Bene diagnoscitur, bene curatur!, което означава „Правилна диагноза – успешно лечение!“. От диагнозата започва процесът на справяне с депресивното разстройство. Заболяване, което разчупва живота на фрагменти и – със загубата на радост, причина, смисъл, цел и надежда – води човека до загуба на житейската посока. Нещо, което ние, човешките същества, едва ли можем да си позволим.

Друг тревожен факт относно депресията е значителното нарастване на честотата ѝ – по данни на Световната здравна организация (СЗО) броят на хората с депресия в света днес е от 280 до 320 милиона2. Особена тревога предизвиква нарасналият брой на деца и юноши, които страдат от депресивно разстройство. Честотата на самоубийствата – поведение най-често свързано с депресията – се увеличава също. Според доклад на ООН от 2019 г. на всеки 40 секунди в света един човек се самоубива.3 Депресията е водеща причина за инвалидност, като допринася значително за глобалното икономическо тегло на заболяванията. В резултат на преживяванията ни по време на пандемията от COVID-19 всички гореспоменати показатели са и ще бъдат значително повишени. Вече има данни за трикратно умножено количество на предписаните рецепти за антидепресанти в сравнение с броя им преди пандемията. В Обединеното кралство броят на хората с депресия през 2020 г. е нараснал два пъти в сравнение с 2019 г.

Епидемиологично изследване на честотата на депресивните разстройства в Испания показва седем пъти нарастване на броя на хора с депресия през 2020 г. в сравнение с 2017 г.4
Обществото плаща много висока цена заради заболяванията от депресия. В нея се включват не само директните здравни и социални разходи, но също и индиректните – като намалена продуктивност на депресивния индивид, ощетяване на кариерата му, загуби заради преждевременна смърт при самоубийство, риск от непълноценно развитие на деца, родени от майки с депресия, пропуснати възможности, ако депресията се прояви в много ранна възраст.
Цената, която се плаща от членовете на семейството – родители, съпрузи, деца и близки хора, не може да бъде изчислена само в цифри, тя е многоизмерна. Но най-висока и най-тежка е цената, платена от страдащия. Депресията е нежелано, насилствено, болезнено състояние, което нарушава цялостното съществуване, задържа и отнема живота преносно и буквално.

Освен това депресията е хронично заболяване. Депресивните епизоди имат тенденция да се повтарят – в 75 – 80% от случаите първият епизод е последван от други. Средният брой рецидиви в човешкия живот е 4 – 5, а рискът от следващ епизод се увеличава с появата на всеки нов. Тежестта, чувствителността към лечението и влиянието върху качеството на живота се развиват негативно в хода на заболяването. Това определя двете посоки в процеса на справяне с депресивните разстройства – да се предпазва и да се лекува единичният епизод, но и депресията да се разглежда още при нейната поява като потенциално хронично заболяване.

Поради изброените дотук причини, които илюстрират сериозността на проблема, ще говорим за диагнозата – разпознаването на състоянието; за живота с депресията; за справянето с нея – лечението и пълноценното възстановяване, но тази книга ще се фокусира в голяма степен и върху превенцията. Обръщам се отново към философията, този път към холандския философ Еразъм Ротердамски и неговото твърдение „Профилактиката е по-добра от лечението“. Много съществено е как нашето придобито лично знание може да помогне да избегнем страданието от депресия – както първоначалната ѝ поява, така и следващ депресивен епизод.

Депресивните разстройства са резултат от комплексно взаимодействие на биологични, психологични и социални фактори. Тук се включват генетичната структура, нейните мутации, темпераментът, преживяванията и особено травмите в детската възраст, личностния тип и черти, защитните механизми, използвани от индивида, нежелани събития и проблеми по пътя на живота, болестни физически състояния, възрастовите критични преходни периоди – пубертет, критическа възраст, пенсиониране – с техните биологични и психологични характеристики. Това е процес, в който езикът на съзнанието, духа и емоциите и езикът на тялото си комуникират и си въздействат. Примерната схема е такава: преживян стрес и травма при условията на генетична предиспозиция (предразположение) за депресия предизвикват промени в неврофизиологията, невроимунологията и биохимията на мозъка, които от своя страна видоизменят чувствата и възприятията на индивида в депресивни, и светът за него се „променя“.

Някои личностни черти и структури или придобити защитни механизми за справяне с последващото ги поведение се свързват по-лесно с дебют или повторение на депресивен епизод. Някои специфични стресови събития, травми, конфликти се набелязват като по-вероятна причина за поява на ново депресивно състояние. Съществуват соматични болестни състояния или лекарства, използвани за тяхното лечение, които може да са отговорни за депресивна симптоматика. Някои нормални процеси на развитие, предимно свързаните с хормонални промени, правят индивида предразположен към емоционални разстройства.

Познаването на моделите на психична активност, които в различна степен и по различен начин са въвлечени в появата на депресията, помага за идентифицирането и успешното справяне със състоянието и с неговите корени. Твърдението, че човек намира предимно това, което търси, е валидно както за специалистите по психично здраве, така и за боледуващия от депресия.
Разнообразието от причини, проявления, протичане и видове лечение на депресията прави процеса на овладяване и справяне със състоянието многопластов и труден. За успешно лечение на депресивното разстройство е нужно да се прилагат едновременно научни методи и творчески подход. За да лекува депресията пълноценно, компетентният специалист трябва да притежава способности, обединяващи двете. Нуждаем се от образован, интелигентен, чувствителен, емпатичен, с широки разбирания за света и добри познания по медицина специалист, който да ни насочва и помага. Но личната отговорност на индивида с депресия остава и тя задължително включва неговата решимост да се опита да поеме контрол над заболяването си.

И макар за различните хора депресията да е различна, в повечето случаи за всеки човек тя се развива по един и същи начин и при повторните ѝ прояви. Всяка лична депресия е уникална. В психиатрията се говори за тип „клише“, т. е. подобно на предишното проявление на състоянието. Ако индивидът с депресия е запознат със своите „клише“ отключващи фактори, „клише“ проявления на собствената му депресия, ако знае какво е било ефективно при лечението и възстановяването му преди – кой вид медикаменти, кой тип психотерапия е бил успешен, ще бъде по-лесно да се справи със състоянието при следващата му поява. Ако познавате депресията си, ако успеете да направлявате процеса на развитието ѝ и да бъдете една крачка пред нея, имате много повече възможности да я победите. Вие не сте вашата депресия! Вие, като личност, и депресията, от която страдате, сте различни неща. Важно е да се гледа на депресивното състояние като на нещо, съществуващо извън собствения АЗ. Това ще помогне да се мисли логично за него и дава шанс за по-добро справяне с разстройството. Платон казва Bios theoreticos e bios xenicos5 – „Теоретичният живот е нечий друг живот“. Подобен дистанциран външен поглед може да бъде ключов за успешната битка с депресията. Това позволява известен контрол над емоционалното страдание чрез ангажиране на разума и знанието. Дайте си правото, силата, куража да направлявате емоционалното объркване, да преборите тази различна в същината си болка, този различен вид тъга. Целта е справяне със заболяването – възстановяване и предпазване от следващи депресивни състояния.

Тази книга е за това.