„Обсебени в смъртта“ от Нора Робъртс

За книгата

Лейтенант Ив Далас е свикнала да се намира под светлината на прожекторите. Публичните случаи, които разследва, и бракът ѝ с милиардера Рурк винаги са привличали медийното внимание и са пораждали клюки. Сега обаче тя се превръща в обект на желание, което граничи с мания.

С партньорката ѝ Пийбоди са извикани на поредното местопрестъпление в Ню Йорк. Жертвата е известната адвокатка Лианор Бастуик, с която Ив е влизала в множествено ожесточени спорове. Убиецът е оставил лично послание до лейтенант Далас, изписано с кръвта на Лианор. Той вярва, че между тях съществува специална връзка и не би се поколебал да убива заради нея.
Ив е принудена да се впусне в опасна психологическа игра, чийто залог са човешки животи. В началото – на нейните врагове, след това – на най-близките ѝ приятели, а накрая – и нейният собствен.

За автора

Нора Робъртс е родена в Силвър Спринг, щата Мериленд, и е най-малкото от пет деца. Посещава католическо училище и се омъжва на деветнайсет години за ученическата си любов. Двамата се установяват в Мериленд в къща, която авторката обитава и до днес.

След раждането на синовете си остава вкъщи и се захваща с най-различни неща, докато не открива призванието си – писането на дамски романи. След няколко преработки и откази се появява първата ѝ книга, издадена от „Силует“ през 1981 година.

През 2007 г. списание „Таймс“ определя Нора Робъртс като една от стоте най-влиятелни личности в света. През последните 30 години средно на всяка минута се продават около 27 книги на Нора Робъртс. Романите ѝ се публикуват в над 34 държави. Фейсбук страницата ѝ има над 590 000 последователи.

Сред най-популярните ѝ поредици са „В смъртта“, „Хотелът“, „Сватбена агенция“, „Сърцето на дракона“ и др.

Откъс

Да убивам, се оказа по-лесно, отколкото предполагах, и много по-полезно. Най-сетне усещам, че съм направил нещо важно – нещо, което заслужава истинско внимание. Цял живот съм се старал да давам всичко от себе си, но никой не оценяваше усилията ми, никой не виждаше истинската ми същност.

Мога да кажа обективно и честно, че в това мое ново и важно начинание аз се справих отлично и ефективно от начало до край.

Нужни ми бяха седмици наред, дори месеци, за да планирам, да направя подбор и да обмисля дори и най-малките подробности, но през цялото време бях нетърпелив и дори се ядосвах на самия себе си.

Имаше мигове, в които изпитвах съмнения, едва не изгубвах смелост и концентрация. Лесно е човек да се обезсърчи, ако никой не цени уменията и усилията му.

Но сега виждам, че цялото това време – може би подготовката отне години наред, си е струвало.

Вложеното време не е изгубено, защото цялата подготовка и планиране ще послужат на онези, които ще дойдат след мен.

Защото през тези седмици аз наблюдавах целта, изучих всекидневието ѝ, положих усилия да проникна в сградата много преди тази вечер, инвестирах във възможно най-добрата екипировка, часове наред повтарях всяка отделна стъпка и най-накрая успях.

Стрелката на моята везна вече сочи баланса. Може да се каже, че това е първият ми принос в чест на моя приятел и партньор.

Онази безчувствена блондинка заслужаваше да умре.

Шекспир не беше ли казал, че всички адвокати трябва да бъдат избити? Трябва да проверя. Във всеки случай аз вече се погрижих за един от тях и тя повече няма да спечели нито цент от отрепките, които представляваше пред съда. Но най-важното е, че тя никога повече няма да обижда и унижава човека, на когото се възхищавам най-много на този свят – човека, който заслужаваше нейното УВАЖЕНИЕ!

За мен е чест, че изиграх ключова роля в наказването на злото, във въздаването на справедливост на жената, която не може да раздаде справедливост заради ограниченията, налагани от професията ѝ.

Аз ще отмъстя вместо нея, аз ще я защитя.

Съвсем скоро тя ще разбере, че има един човек, който я пази и прави нужното. Щом види съобщението ми, тя ще знае, че зад нея стои някой, който я разбира, възхищава ѝ се и я уважава повече от всеки друг. Нещо, което никой не е правил за мен. Нашата връзка е толкова силна и дълбока, че аз често чета мислите ѝ. Чудя се дали тя може да чете моите.

Понякога късно нощем усещам, че тя е с мен, до мен. В противен случай как бих могъл да знам откъде да започна, как да постъпя?

Милея за нашата духовна близост. Тя е дълбока и силна, по-стара от времето. В своята същност ние сме един и същ човек, двете страни на една монета.

Онова, което ни свързва, е смъртта.

Сега вече аз успях да се докажа. Има още много за вършене, защото списъкът е дълъг. Но тази вечер аз ще си позволя да излея чувствата си, да се отдам на заслужен празник. Утре ще продължа да въздавам справедливост.

Някой ден, в подходящия момент, ние ще се срещнем и тогава тя ще разбере, че аз съм нейният най-верен приятел.

Това ще бъде най-щастливият ден в моя живот.

В едно студено, ясно утро на отиващата си 2060 година лейтенант Ив Далас стоеше в разкошна спалня, чиито стени бяха боядисани в ярколилави и металическосиви нюанси, примесени тук-там със зелено. Навън някаква безумна реклама съобщаваше за РАЗБИВАЩИ СЛЕДКОЛЕДНИ НАМАЛЕНИЯ, а уличните търговци предлагаха фалшиви дизайнерски ръчни комуникатори и крадени дамски чанти на тълпите от туристи, които се стичаха в града за празниците.

Навън животът продължаваше. А в елегантната и изпъстрена с цветове стилна спалня беше спрял.

По средата на перваза на широкия прозорец имаше поставка с висока ваза, но огромният букет от бели лилии и лилави рози не можеше да скрие миризмата на смъртта. Сладникавият аромат на цветята се усещаше отделно от този на смъртта.

Върху широко легло, на което можеха да се поберат шестима, лежеше тялото на жена, някогашна красавица. Безупречният ѝ стил се виждаше дори и в този момент – тя беше облечена със сребристи панталони и светлолилава копринена блуза и имаше идеален тъмнолилав маникюр и педикюр.

Миглите ѝ тежаха от черната спирала, а очите ѝ се взираха в тавана. В тях сякаш се четеше леко учудване.

На врата ѝ зееше тънък, дълбок разрез, който стигаше чак до костта. Бликналата от този грозен разрез кръв беше изпоцапала меката сива постелка и светлорусата коса.

Върху лъскавото нощно шкафче до леглото имаше кристален поднос, а в него лежеше отрязаният ѝ език.

Но най-поразителното, поне за Ив, беше посланието, написано над таблата на леглото с черни печатни букви на сив фон:

Партньорката на Ив, детектив Пийбоди, въздъхна дълбоко.

– По дяволите, Далас.

Ив не отговори. Вместо това се обърна към полицая, който стоеше на прага на спалнята.

– Кой е намерил тялото?

– Асистентът ѝ. Снощи жертвата не е отишла на уговорена вечеря, тази сутрин не се е появила на работа, където е имала среща. Затова асистентът ѝ, Сесил Хавершам, е дошъл да провери какво става. Не отговаряла на обажданията, не отворила вратата. Той знае кода и паролата за достъп – обясни, че полива цветята ѝ и върши други неща, когато тя отсъства. Влязъл в жилището около 9:15 часа, чул работещия в спалнята телевизор и открил тялото. В 9:19 часа е постъпил сигнал на спешния телефон деветстотин и единадесет, така че времето съвпада.

– Къде е той?

– В жилището има отделна трапезария. В момента е там.

– Нека остане там. Искам записите от външните и вътрешните охранителни камери на сградата. Можете да започнете огледа на местопрестъплението. Първо се заемете с този етаж.

– Слушам.

Полицаят посочи с глава надписа на стената и попита:

– Познавате ли жертвата?

– Имала съм контакти с нея – отвърна Ив и се обърна на другата страна, за да избегне още въпроси.

Двете с Пийбоди се бяха запечатали още на влизане в апартамента. Ив бе включила диктофона, преди да влезе в стаята. За миг застина до трупа: висока, слаба жена с къса, разрошена коса, с издължени кафяви очи, които гледаха безстрастно, и изпито лице.

Да, помисли си Ив, с жертвата наистина се бяха срещали няколко пъти и Ив не изпитваше никакви симпатии към нея. Но по всичко личеше, че през последните дни на годината двете с Пийбоди щяха да посветят времето си на някога могъщата адвокатка, която, поне според Ив, беше същинска пепелянка.

– Пийбоди, нека установим самоличността ѝ. Трябва да спазваме стриктно процедурата.

Пийбоди кимна, съблече розовото си кожено яке – коледен подарък от Ив – и внимателно го остави настрани. След това извади скенера за отпечатъци от принадлежностите за оглед. Без да сваля розовата раирана шапка с помпон от тъмната си коса, тя пристъпи към тялото.

– Самоличността на жертвата е установена – Лианор Бастуик, регистрирана на този адрес.

– Причината за смъртта е очевидна. Удушена е, най-вероятно с метално въже, но медицинският експерт ще потвърди. Час на смъртта?

Пийбоди отново бръкна в принадлежностите за оглед. Доловила неизказаната заповед на Ив, тя извади друг измервателен уред и продиктува:

– Час на смъртта: осемнадесет и тридесет и три.

– Не са установени следи от борба, няма видими рани от самоотбрана, нито пък други наранявания. На пръв поглед не се виждат следи от влизане с взлом. Жертвата е облечена, наоколо е пълно с ценни вещи, които лесно биха могли да се изнесат от жилището. Няма данни за сексуално посегателство или грабеж. По всичко личи, че става въпрос за убийство.

Пийбоди вдигна поглед към посланието на стената.

– Очевидно.

– Да. Записите от охранителните камери може да покажат нещо друго, но изглежда, че жертвата е отворила вратата – познавала е човека или поне така си е мислила. Убиецът веднага я е съборил на земята и я е обезвредил – медицинският експерт трябва да търси признаци за интоксикация, да огледа тялото за следи от електрошок или игли от спринцовки – или може би я е блъснал в спалнята. В такива жилища обикновено звукоизолацията е отлична, така че може да е викала за помощ, но едва ли някой я е чул. Прозорците са плътно закрити.

– По китките и глезените няма следи от връзване.

Ив се приближи до тялото, огледа главата, повдигна я, за да провери тила.

– Няма наранявания от удар с тъп предмет.

Извади микроочилата си и огледа по-внимателно.

– Ожулване, лека контузия. Може би е паднала назад и си е ударила главата. Била е обездвижена, упоена или нападната с електрошоково оръжие, когато е отворила вратата или след като убиецът е влязъл вътре, в случай че го е познавала. Донесъл я е в спалнята или я е принудил да влезе. Чаршафите не са разхвърляни, възглавниците са подредени зад нея.

Ив повдигна едната ръка и огледа пръстите, ноктите и под тях.

– Чисти са, няма никакви следи – нищо, което да сочи, че е одраскала убиеца. Когато те душат, ти задължително се съпротивляваш, стига да можеш. Очевидно тя не е могла.

Без да сваля микроочилата, Ив се наведе над кристалния поднос и огледа езика.

– Отрязан е прецизно, няма разкъсвания и наранявания. Сигурно е използвано тънко острие. Може би скалпел. Без език не можеш да говориш глупости… – каза тя на себе си. – Не можеш да защитаваш престъпници, ако не можеш да говориш. Това е по-скоро допълнение, символ... жест.

– За теб.

Ив разгледа внимателно посланието и се постара да прогони тази налудничава мисъл.

– Да, така изглежда. Работих с нея по случая на Джес Бароу преди две години и малко по-рано, когато убиха партньора ѝ. Не беше никак лесно, но тя просто си вършеше работата – така, както смяташе, че трябва.

Ив се отдалечи от трупа и влезе в просторната и отлично оборудвана гардеробна.

– Избрала си е тоалет. Черна рокля, модерни обувки, бельо и бижута в тон. Всичко изглежда много добре. Нищо не е докоснато. Приготвила се е за срещата на вечеря.

Оттам Ив влезе в изисканата основна баня, издържана в бяло и сребристо. На дългия бял рафт стоеше квадратна стъклена ваза с лилави цветя – очевидно това е бил любимият цвят на жертвата.

– Хавлии на сушилника, халат на закачалка до душа, чаша вино и някакво мазило за лице на рафта.

– Това е маска.

– Не виждам никаква маска.

– Маска за лице – уточни Пийбоди и потупа бузите си за повече яснота. – Много качествена марка. Тъй като няма нищо друго, може би се е канила да си направи маска и да изпие чаша вино, докато чака да подейства, а след това да си вземе душ. Но вместо това някой е позвънил и тя е отворила вратата.

– Добре. Приготвя се за срещата – ще проверим домашния ѝ компютър за информация. Иска да бъде чиста и бляскава, но някой позвънява на вратата.

Ив излезе от банята и продължи да говори:

– Тук не е пипано нищо. Телевизорът в спалнята работи – за компания или забавление, докато се приготвя за вечеря. Тя е в банята или гардеробната, когато чува звънеца.

– Охраната на входа – посочи Пийбоди. – Как са пуснали убиеца да влезе в сградата?

– Записите от охранителните камери трябва да отговорят на този въпрос. Успял е да влезе в сградата. Тя отваря вратата.

Ив си представи сцената: Бастуик, облечена с шикозните си домашни дрехи, отива до входната врата. Първо през шпионката ли поглежда? Или на монитора?

Защо да имаш добра охранителна система, ако не я използваш? Използвала я е, заключи Ив. Не е чувствала заплаха. И е отворила вратата.

– Той я поваля – продължи тя. – Влачи я или я носи.

– Или пък тя не се е противила? – предположи Пийбоди. – Може да са били любовници.

– Има среща. Няма време за секс. Не е облечена предизвикателно, не се е разкрасила. Може да е приложил сила, но няма следи. Всичко е на мястото си, нищо не е разместено.

Ив се върна обратно при тялото и огледа стъпалата на Бастуик, обути в сребристи пантофи.

– Няма драскотини по петите. Не е влачена.

– Значи, я е пренесъл? – Със свити устни и намръщено лице, Пийбоди измери разстоянието от всекидневната до спалнята. – Пренесъл я е на ръце чак дотук. Защо?

– Да, защо? Няма следи от сексуално насилие. Може да я е преоблякъл след това, но… Морис ще ни каже. Убиецът я слага на леглото. Няма следи, които да сочат, че е запушил устата ѝ, но медицинският експерт ще потвърди. Убива я, докато е в безсъзнание. Действа бързо – отрязва езика ѝ, за да докаже тезата си, написва посланието, с което иска да ми покаже, че ми е направил услуга, и напуска жилището. Първо ще говорим с асистента ѝ, след това ще прегледаме записите от охранителните камери. Искам да огледаме всичко, преди да извикаме криминалистите.

• Обем: 416 стр.
• Корична цена: 19,95 лв.
• ISBN: 978-954-26-2176-8
• Превод: Мария Демирева
• Издателска къща „Хермес“ ООД