Музикантът Боби Вълчев: Мечтая в България да има джаз сцена като в Дубай

Боби Вълчев е роден в София. Започва да свири на пиано в ранна детска възраст. Възпитаник е на софийското музикално училище „Любомир Пипков“, специалност „Тромпет“. Завършва НМА „Проф. Панчо Владигеров“ с две специалности – „Джаз пиано“ в Инструментален факултет и „Композиция“ в Теоретикокомпозиторския факултет.

Асистент в Майсторския клас на Милчо Левиев. След това заминава за Лондон, за да продължи образованието си в Guild school of music. В космополитния град българският пианист свири с Маркъс Милър, Джордж Бенсън, Клод Джей Уудс от Earth и Wind & Fire.

От 2011 година Боби Вълчев живее в Дубай, където работи като музикант, преподава пиано и пеене в GEMS Education schools и се изявява на престижни музикални събития. С румънската певица Florentina Tuchel пианистът създава дуета „F&B “ – Flory and Bobby и двамата издават албума Stereotype, който е представен официално през 2016 г. Албумът е своеобразен протест срещу стереотипите, с които живеем, които пречат на естественото ни развитие и ни ограничават да творим и създаваме свободно.

През 2021 участва във формата „България търси талант“. Там той печели възхищението на българското жури и публика със своя стил и класа. През 2021 също така Боби беше награден със златна виза от правителството на ОАЕ за принос към културата и образованието на емирствата.

Обичаният джазмен от 12 години работи в Дубай, но регулярно се завръща в България. Целта на следващото му прибиране е поредната благородна кауза – осигуряване на средства за музикотерапия за дом за деца и младежи „Свети Врач“ в София. Билетите за концерта на 18 декември от 18:30 в City Mark Art Center София вече са почти изчерпани, а инициативата е подкрепена от редица таланти и приятели.

Специално за читателите на Az-jenata.bg музикантът разказва повече за събитието, мечтите, кариерата и уроците дотук.

Кога и как открихте любовта към музиката?

Това стана още когато бях много малък. Вкъщи имаше акордеон и започнах да свиря на него. Свирил съм песни, без да знам ноти и хората много са се наслаждавали. Вкъщи се слушаше много качествена музика и това ме вдъхнови допълнително. Малко по-късно ми купиха пиано, на което свирих 12 часа на ден. С приятели от моя квартал правихме група и свирихме много. Понеже нямахме барабани, ползвахме две кутии от акордеони. Имаше и китарист, който свиреше на старата китара на баща ми.

Към днешна дата живеете и работите в Дубай. Как този край на света ви вдъхновява за музиката?

В Дубай има страшно много джаз. Осъзнах го на място. Пълно е с клубове, първокласни музиканти, събития, клубен живот. В почти всеки хотел има заведение, в което се свири джаз. Освен това джаз се свири навсякъде, където отидеш. Има голяма сцена за него, включително и фестивали. Той е навсякъде – не само в Дубай, но и в други държави от Близкия изток. Това ме зарежда все повече, защото дава сцена и гласност на любимата ми музика. Иска ми се и в България да е така. В Дубай дойдох случайно. Насочи ме италиански музикален мениджър.

В началото имах своите притеснения. Различна религия, култура и като цяло – различен свят. След като дойдох, имах предложение за 3-месечен договор в един джаз клуб. Аз им казах, че ще подпиша договор само за 3 седмици, защото не бях сигурен дали ще ми хареса, имах и много ангажименти в Лондон и България.

Тогава – преди повече от 14 години, беше много трудно да се пътува до Дубай. Беше нужно да имаш спонсор, нямаше директни полети, всичко беше много скъпо и сложно. След няколко дни си продължих договора, защото много ми хареса. Условията за живот, в сравнение с Лондон, където живях преди това, бяха много по-добри, беше много по-топло. Колелото бързо се завъртя – безспирно.

Как се роди идеята на музикотерапията?

Преподавам от много време – както на деца, така и на по-възрастни. Когато пристигнах в Дубай, започнах да работя в най-голямата музикална школа. Преподавах на всякакви деца, включително и на такива със специални образователни потребности. Чрез подхода, който прилагам, виждам, че музиката много им помага. Резултатите се виждат много бързо.

Като цяло гледам на музиката много позитивно. Опитвам се да го предам на хората, на които преподавам, без значение дали са деца или възрастни, искам да повярват, че тя им помага. Постигнаха много добри резултати за кратко време. Случвало се е да имам ученици с лошо поведение, които колегите прехвърляха към мен, защото нямаха нужното търпение да се справят с тях. Тогава осъзнах, че явно моят подход към по-палавите (смее се) е добър.

Имаше едно момче, което наистина имаше по-сериозен проблем, дори не желаеше да разговаря с родителите си, не искаше да учи, държеше се лошо с преподавателите си в училище, но проявих нужното търпение към него и в крайна сметка спечелих доверието му, което доведе до страхотни резултати от своя страна – чрез уроците ни той намери смисъл в живота и ново призвание, като вложи цялата енергия в музиката.

Сещам се за още един случай с едно много мило момиченце, което имаше говорни и двигателни проблеми. При запознанството ни тя едва говореше, но малко по малко с напредването на времето и все повече музикални уроци тя започна да пее и дори да си взема изпитите за музикални степени. Не мога да опиша щастието, което изпитвам, когато виждам усмивката ѝ докато пее.

Единият начин за музикотерапия е ученикът да свири на инструмент. Не е нужно да е сложно или професионално. Основната сила на музикотерапията е, че тя работи с много мозъчни зони едновременно, като ги активира съчетано. Установено е, че много малко дейности могат да предизвикат такава силна мозъчна активност. Музикотерапията е ценна не защото се опитваме да направим хората музиканти, а защото същите мозъчни зони се дублират с активността на мозъка в ежедневните дейности. Понякога няма друг начин за достъп до тази активност и музиката се оказва изключително полезно средство.

Другият метод е чрез слушане – на определена мелодия или звуци, които да стимулират части на тялото. Терапевтичният ефект се постига от усвояването на ритъма не само в движенията, но и в говора. Развива много центрове в мозъка и метроритмичното чувство, което също е свързано с говора.

Музикотерапията повлиява добре върху динамиката на мисловните процеси и способността за обобщения, но за жалост е подценявана в България. Важно е тя да се провежда два пъти седмично за дълъг период от време без да се прекъсва. Резултатите проличават след първите няколко седмици. Именно това е и мисията на благотворителния концерт.

Ако днес имаме труден ден, как бихте ни посъветвали да използваме музикотерапията, за да намалим напрежението бързо?

Всеки един от нас си прави своеобразна музикотерапия вкъщи с любима музика. Дори може да започнем и да пеем и така забравяме за всичко негативно. Когато пеем, няма лоши емоции, тялото се зарежда позитивно. Особено много помага при депресивни състояния. Всеки може да се запише на уроци на инструмент. Когато човек свири, той е в друг, перфектен свят, където няма страх и стрес.

На 18.12 предстои вашият коледен благотворителен концерт. Разкажете ни малко повече...

Това ще е един спектакъл, изпълнен с много коледни хитове, джаз и талантливи млади изпълнители. Подготвили сме много изненади и подаръци за всеки гост от мен и от нашия генерален спонсор. Гарантирам, че ще има много положителен заряд. Изключително щастлив съм, че на сцената до мен ще бъдат ярки млади таланти като Жени Кринчева, Емилиян Бърдарски, Аглея Канева и Александър Вичев. Ще се присъединят и специални гости от Пловдив – стажантски състав на хор „Детска китка при ОДК - Пловдив“. Минималната сума за една година, необходима за заниманията по музикотерапия два пъти седмично, е 3000 лв. Целта на събитието е дори да ги удвои. Те се събират и чрез platformata.bg.

Какво бихте казали днес на малкия Боби, който правеше своите първи стъпки в музиката?

„Следвай душата си и не прави компромис с музиката!“.

Вашето послание към читателите на Az-jenata.bg

Искам да пожелая на читателите да бъдат много по-позитивни, да гледат на живота откъм хубавата му страна. Да виждат, че чашата е наполовина пълна. По този начин ще привличат по-хубави неща.

Повече за концерта на 18-ти декември, може да намерите във Facebook страницата на събитието.

Снимки: Личен архив Боби Вълчев