Монодрамата „Виктория“ на Йордан Славейков с втора премиера на 14 декември

Пиесата поставя в центъра конфликта между майка и дъщеря

13.12.2022г. / 12 13ч.
Михаела Лазарова
Монодрамата „Виктория“ на Йордан Славейков с втора премиера на 14 декември

Втората премиера на монодрамата „Виктория“ ще бъде представена на 14 декември (сряда) от 19.30 часа на сцената на I AM STUDIO. „Виктория“ е новият театрален проект на режисьора и драматург Йордан Славейков. Пиесата е поредна авторска за Славейков и е преведена на английски, сръбски, македонски, руски и украински езици. През 2021 г. се състоя първата задгранична премиера в театър „Антон Панов“, град Струмица, Република Северна Македония.

Главната роля е поверена на актрисата Деница Даринова. Драматургия и режисура – Йордан Славейков, сценография и костюми – Юлияна Войкова, плакат и снимки – Гео Карл Павлов. Спектакълът се осъществява с подкрепата на Министерство на културата и Elly Media and Advertising.


Монодрамата е изповед на бивша провинциална театрална актриса. Една история, в която има и търсене, намиране на любов, насилие, отчаяние, надежда. Виктория е много конкретен образ, който се ражда във въображението на драматурга Йордан Славейков. Тя е и обобщен образ на всяка жена, която отчаяно, до последните си клетки, жадува майчината си любов. Жена, която се сблъсква със стената, която майката поставя между тях двете.

Виктория е расла като момиче, което мечтае да бъде обичано, защото обичта на майката е нещо, което се полага безусловно, но не получава тази обич. Пиесата разглежда проблема как може да се взриви един човешки живот и една човешка съдба, когато в критичен момент една майка не вземе страната на дъщеря си.

ОТ ОНЛАЙН КЪМ КЛАСИЧЕСКИ ТЕАТЪР

През 2021 г. дигиталният проект на Йордан Славейков беше реализиран чрез финансиране от Национален фонд „Култура“ и извънредната сесия на програмата му „Творчески инициативи“ по време на пандемията. 8 професионални актриси от 8 различни държави – Северна Македония, Беларус, Грузия, Русия, Латвия, Украйна, Швейцария, Великобритания заснеха с видеокамери монолози от пиесата. Отделните монолози на осем езика бяха подредени хронологично, монтирани и субтитрирани в едно общо видео с творческа последователност и съответно публикувани в YouTube, Фейсбук и Инстаграм.

Авторът споделя, че въпреки на онлайн театъра да му липсва характерното за хилядолетния театър човешко присъствие, то пандемията е провокирала него лично като творец да мисли по нов начин.

КОЙ Е ЙОРДАН СЛАВЕЙКОВ

Йордан Славейков е завършил НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“, ученик от последния клас на проф. Крикор Азарян. За дипломния си спектакъл „Оскар и розовата дама“ получава номинация за наградата „Икар“ в категория „Дебют“ през 2007 година. Първата му авторска пиеса „Ангел“ е сред финалистите на националния конкурс за нова българска драматургия „Иван Радоев“ – Плевен, 2009 г.

Специализира актьорско майсторство в Международната лятна школа на Александър Калягин в Москва. Бил е режисьор в Драматично-куклен театър- – Враца, асистент-режисьор на Явор Гърдев в постановката „Крум“ през 2006-а.

Заедно със своя колега Димитър Касабов е съавтор и сърежисьор на супер успешната пиеса „Паякът“, която получи номинация „Аскер“ за драматургия. „Паякът“ е единствената българска пиеса, играна на престижния New York International Fringe Festival и класирана от Village Voice в топ 10 на представленията, които трябва да бъдат гледани, получила страхотна рецензия от New York Times и награждавана неколкократно в Русия. Двамата режисьори реализират заедно още няколко проекта – „Стъклена менажерия“ по Тенеси Уилямс в ТР „Сфумато“. По покана на директора на Беларуския държавен академичен театър „Якуб Колас“ поставят „Домът на Бернарда Алба“ във Витебкс.

Йордан Славейков има един издаден роман „Последна стъпка“. Това лято излезе и втората му книга „Празнично семейство“, сборник с разкази. Романът „Последна стъпка“ е отличен с наградата „Сребърен пегас“ от Националния литературен конкурс „Южна пролет“ 2016, в гр. Хасково. Носител е и на наградата „Дъбът на Пенчо“, основана и връчвана от проф. Светлозар Игов.

Коментирай