„Берлин – Александерплац“ – адрес на литературен шедьовър

„Берлин – Александерплац“ – това е новата парола за добра литература в книжарниците. Легендарният роман на Алфред Дьоблин, по който култовият режисьор Райнер Вернер Фасбиндер засне едноименния си сериал от 1980-та, излиза за втори път на български език в превода на Вили Брюкнер. Първото издание на „Берлин – Александерплац. Историята на Франц Биберкопф“ отпреди 43 години е настолна книга на две поколения, а сега е време за среща на романа с нови читатели. Второто издание е осъществено от „Лист“ и с художествено оформление на нашумелия графичен артист Паул Вогенрайтер.

Сюжетът върви по петите на убиеца Франц Биберкопф. Току-що излязъл от затвора, той отново кръстосва улиците на Берлин, но полага старание да бъде порядъчен човек. Съдбата обаче е решила друго и го тласка в жестока схватка с „нещо идващо отвън, нещо неотвратимо“. Героят трябва да се справи както с мизерията, липсата на възможности и престъпността, така и с опасността от надигащия се нацизъм.

Животът на Алфред Дьоблин, също както този на героя му, е изпълнен с превратности. Той се ражда в нерелигиозно еврейско семейство в Германия през 1878 г. и завършва медицина. По време на Първата световна война работи като лекар, а след нея се посвещава изцяло на писането. През октомври 1929 г. издава романа си „Берлин – Александерплац“ и тутакси става не само национална, но и глобална знаменитост. За съжаление не успява дълго да се радва на слава в родината си. На 2 март 1933 г., само месец след идването на Хитлер на власт, той бяга от Германия със семейството си. След кратък престой в Швейцария се установяват в Париж. В навечерието на Втората световна война Дьоблин работи за френското министерство на информацията, пишейки контрапропагандни текстове срещу нацистка Германия. Когато германските войски окупират Париж, писателят напуска града със семейството си. Озовава се в бежански лагер в Манд, а ръкописите му остават в мазето на Сорбоната. Търсейки спасение, Дьоблин приема християнството. По онова време е на 62 години. Заедно с жена си Ерна и сина си Щефан успява да се добере до Лисабон и да се качи на кораб за САЩ. След войната се връща в Европа. Умира през 1957-а, а през 1979 г. в негова памет нобеловият лауреат Гюнтер Грас учредява литературна награда „Алфред Дьоблин“.