Парчета от наследството на Витгенщайн – за първи път на български език

„Осребрявай всяка грешка“ – отбелязва на 25 май 1948 г. в дневника си големият философ Лудвиг Витгенщайн. В друг ден пък записва: „Бах е казал, че е постигнал всичко само с прилежание. Но такова прилежание предполага тъкмо смирение и огромна способност за страдание, а значи сила. И който може при това да изрази себе си напълно, говори езика на велик човек.“

Тези дни с логото на „Лист“ за първи път на български език излезе сборник с три текста на родения през 1889 г. в Австрия мислител в превод на доц. д-р Константин Янакиев. „Без съмнение“, „Култура и ценност“ и „Лекция върху етиката“ принадлежат към т. нар. Кеймбриджки период на Витгенщайн и издаването им запълва сериозна празнина в българската философска книжнина.

Син на могъщ индустриалец, чието богатство в Европа отстъпва само на Ротшилдови, Лудвиг Витгенщайн се отказва от състоянието си в полза на роднини, писатели и художници. Приживе успява да публикува само една книга – „Логико-философски трактат“, а след неговата смърт творческото му наследство захранва години наред последователи и изследователи. Сред десетките запазени страници има изследвания от областта на логиката, философията на математиката, съзнанието и езика.

„Без съмнение“ е последният текст на философа, върху който той работи до смъртта си на 29 април 1951 г. Пише го с пълното съзнание, че не му остава много, тъй като от две години живее с диагнозата „рак на простатата“. Както почти всичко написано от Витгенщайн, „Без съмнение“ се състои от фрагменти, отделени помежду си с по един празен ред. Замисълът обаче е за цялостен труд.

„Авторът не е могъл да редактира първоначалния си текст. В него има варианти на едни и същи фрази, повторения, при които той се опитва да избистри идеите си, въпроси, които, както изглежда, не са риторични, а действително са останали нерешени за него. Мисълта вероятно стига някъде и до задънени улици, по които Витгенщайн, дори да имаше възможност, не би продължил. За съжаление, за това читателят трябва да гадае. Толкова повече основания имаме да не приемаме изказванията му като авторитетната дума на учителя, а да мислим заедно с него“, отбелязва преводачът доц. Янакиев.
Освен „Без съмнение“ за първи път на български език излиза и подборката от фрагменти „Култура и ценност“, писани също при пребиваването му в Кеймбридж през периода 1929 – 1947 г. Често бележките на Витгенщайн не са по философски въпроси, а касаят важни за автора теми от рода на изкуството, религията, науката, съвременната култура, евреите, природата на философската работа, собствения му морал.

„Тези записки говорят много за смисъла, който самият Витгенщайн влага в своята работа, и са важни, защото за него заниманията му с философия не представляват опити да се решат някакви абстрактни въпроси, а отговор на жизнен проблем.“, подчертава доц. Янакиев.

По волята на съдбата години след смъртта си големият философ се оказва свързан с България. Тъй като Витгенщайн има задълбочени и професионални познания по машинно инженерство и архитектура, а сестра му Маргарете много искала да ѝ построи къща, през 1926 – 1928 той работи с архитекта Паул Енкелман. Резултатът е ултрамодерна за времето си сграда с изчистени линии в центъра на Виена. Всички вътрешни детайли са разработени от Лудвиг Витгенщайн – прозорците, бравите на вратите и прозорците, ъглови радиатори, асансьора. Тя става известна като „Дом Витгенщайн“ и се превръща в магнит за артистичния свят на австрийската столица. През 1971 г. е обявена за паметник на културата, а през 1975 г. българската държава купува имота и го превръща в културен институт.