„Изпитанието“ да абортираш – романът на Нобеловата лауреатка Ани Ерно

„Аз да не съм водопроводчик!“ – това изречение е жигосано в душата на писателката Ани Ерно. Чува го от млад хирург в нощта на 20 срещу 21 януари 1964 г., когато животът ѝ виси на косъм след усложнения от криминален аборт. Тогава тя е студентка без пари и връзки, принудена да престъпи закона, защото няма изход. Днес е Нобелов лауреат за литература. Романът „Изпитанието“ е плод на личната ѝ травма, която я сродява с хиляди жени по света, и на битката ѝ да няма повече жертви на криминални аборти и за правото на жените сами да решават дали и кога да имат деца.

Тези дни книгата, писана преди 23 години, излезе за първи път на български език в превод на Валентина Бояджиева. Тя е второто произведение на Ани Ерно в каталога на издателство „Лист“ след знаковия ѝ роман „Годините“.

Българската публика познава донякъде сюжета на „Изпитанието“ от филма L'événement на режисьорката Одри Диван, спечелил награда „Златен лъв“ на фестивала във Венеция през 2021 г.

„И до днес, когато си спомня или чуя отново всяко от неизлечимите в мен изречения, чийто смисъл тогава трябва да е бил непоносим, или обратното – утешаващ, ме залива отвращение или нежност. А това, че начинът, по който преживях опита с аборта – криминален, – вече е само отминал спомен, не ми се струва приемлива причина да го оставим на забравата – макар че парадоксът на един закон е почти винаги да принуди някогашните жертви да не говорят с аргумента „с това е свършено“ и така същото мълчание да обвива онова, което се е случило.“, пише в книгата си Ани Ерно.

Родена на 1 септември 1940 г., тя прекарва детството и младостта си в Ивто в Нормандия. Произходът ѝ е скромен, родителите ѝ са работници, а след това дребни търговци, собственици на кафене-бакалия. Следва в университета в Руан, а след това в университета в Бордо. Става сертифициран учител, а през 1971 г. завършва висше образование по съвременна литература. В началото на 70-те години преподава в лицея Бонвил, в колежа Евир в Анеси ле Вьо, след това в Понтоаз, а по-късно започва работа в Националния център за дистанционно обучение.

През 2022 г. Ани Ерно получи Нобелова награда за литература за „смелостта и клиничната прецизност, с които разкрива корените и колективните ограничения на личната памет“.