„Живот по гръцки“ – Питър Барбър

Обичана от мнозина, Гърция привлича с красивата си природа, кристалночиста морска вода и вкусна храна. Но едно е да пийваш узо на плажа през лятото, а съвсем друго – да заживееш там.

С помощта на Питър Барбър, който от години живее в Гърция и изцяло се е потопил в гръцкия начин на живот, ще преоткрием напълно нашата съседка! Питър с лекота ни пренася там и ни запознава с омайващи и малко познати местенца, с комичната страна на местната бюрокрация и с ексцентрични персонажи. Докато в началото се адаптира към новото си ежедневие и изцяло непознатия за него манталитет и език, авторът ни разкрива с топлина, уважение и много хумор гръцките традиции и култура. Интимният му поглед над всичко гръцко ще ни припомни или ще пробуди любовта ни към близката, но все така екзотична и примамлива Гърция.

Поемете на едно интригуващо и обогатяващо пътешествие със средиземноморски полъх!

Питър Барбър е англичанин, женен за гъркиня. Разпределя живота си между Англия и Гърция; обича да пътува. Романът му „Живот по гръцки“ е достигнал номер 1 за най-продавани книги в Amazon Charts. Носител е и на литературни награди, сред които Global Book Awards.

Откъс

Вари е рай за любителите на месото, на десетина минути път с кола от Глифада. Докато се приближавахме към квартала по оживения път за летището, видяхме вдясно от нас дългата редица таверни за агнешко месо, разположени по протежение на пътя. Всичките имаха специален човек отпред, облечен в гръцка народна носия, който танцуваше пред колата и се опитваше да ни привлече в тяхното заведение. Подминахме първите две, тъй като Деби предпочиташе третото. Възрастният мъж в народна носия пред този ресторант не изглеждаше ентусиазиран и просто седеше на каменния парапет с тояга, опряна на коленете, и свиваше цигара. Това беше най-хубавата таверна във Вари и не беше необходимо той да работи настоятелно, за да ни насърчи да влезем.
В остъклената кухненска площ се въртеше на шиш цяло агне над огнище с нажежени въглени. Обзавеждането беше семпло – стари дървени маси и скърцащи столове, подредени в прави редици върху грубоват под с плочки, и няколко плаката на едната стена, сред които овчарско куче, което храни агне с бутилка мляко. Шумът на преминаващите коли се смесваше с дрънчаща народна музика, разнасяща се от стара тонколона. Жиците висяха надолу, свързани с радиото наблизо.
Ароматът беше неустоим, бърза храна в гръцки стил. Избрахме маса и придърпахме още една. Бяхме гладни и щяхме да поръчаме твърде много храна, за да се побере само на една маса. Сервитьорът в ъгъла осъзна това, обърна се, взе още една найлонова покривка и се приближи, за да постеле двете повърхности.
– Ти та ителес на фас? (Какво желаете да ядете?) – попита той.
Алекс и Деби временно забравиха за тъгата на деня, когато се съсредоточиха върху предстоящите ястия.
– Какво предлагате днес? – попита Алекс.
Сервитьорът изреди запаметеното меню, докато Деби и Алекс слушаха. Имаше агнешко печено на шиш, прасе сукалче, агнешки котлети на скара, черен дроб, бъбреци и любимите на Деби кокореци. Това са различни (според мен противни) нарязани карантии от вътрешността на агне, включващи черен дроб, сърце, далак и бял дроб, увити в агнешки или кози черва, изпечени на скара над въглища и поръсени със сол и риган.
След като го изслуша внимателно, Алекс каза:
– Да, ще вземем това.
Сервитьорът я погледна.
– Кое?
– Всичко – отговори тя.
Лицето му се разтегли в усмивка. Той разбра, че обичаме да си похапваме и ние станахме най-добрите му приятели.
Поръчах един литър местно бяло вино за Деби и мен и кока-кола за Алекс. В Гърция виното се продава на килограм, равен на един литър. Виното пристигна бързо, в голяма стъклена гарафа, по която вече се образуваха капчици конденз. Правеха виното от лозя наблизо и го съхраняваха в огромни бъчви в склада зад таверната. Беше резливо и стипчиво, но допълваше идеално храната. И за по-малко от едно евро на литър, бяхме повече от доволни.
Когато обядваш или вечеряш с други хора, в Гърция е традиция да споделяш ястията, които се сервират в средата на масата. Месото се поръчва на килограм. Салатите са големи и обикновено се споделят. Това освобождава от официалности и е по-дружелюбно. Ресторантите на островите обслужват и туристи, които предпочитат индивидуални ястия, но гърците са свикнали да си взимат от всичко на масата.
Храната започна да пристига. Първо дойде голям панер с хляб, поръсен със зехтин и планински билки. Последва огромна гръцка салата със сирене фета и зехтин. След това ни поднесоха тиквички, оваляни съвсем леко в брашно и изпържени до златисто, чиния със зеленчуци на пара, набрани сутринта, и пържени картофи. Препеченото до златисто лъскаво агнешко месо беше сервирано заедно с печено свинско месо, добре изпечени агнешки котлети и нетърпеливо очакваните от Деби кокореци.
В Англия обикновено се справяхме с тъгата и загубата с чаша чай и разговор. В нашето гръцко семейство го правим с огромни количества храна. Гърците използват семейните обеди и вечери, за да обсъждат всякакви въпроси, да се преборят със загубата на любим човек или само за да се развеселят. Докато ядяхме и пиехме от резливото вино, всички се почувствахме по-добре. Деби разказа спомените си за забавни моменти в дома ни и Алекс се присъедини с нейните спомени за среднощни бягства през прозореца на стаята ѝ. Когато приключихме с яденето, сълзите на тъга се бяха превърнали в сълзи от смях, докато веселите истории се редяха една след друга.
Завършихме обяда с планина от кисело мляко, залято отгоре с мед, който се стичаше отстрани и се събираше в основата. Излязохме, клатушкайки се като патици, и се качихме в колата за краткото пътуване до дома.

На книжния пазар от 21 февруари 2023 г.
Обем: 264 стр.
Издателство: „Ера“
ISBN: 978-954-389-720-9
Корична цена: 18 лв.