„Жизненост всеки ден“ – блажен живот без стрес

Няма магическа формула за блажен живот, свободен от стрес“, признава доктор Саманта Бордман в книгата си „Жизненост всеки ден“. Това проникновено и вдъхновяващо четиво, в което най-после психиатър ни казва, че негативните емоции са част от пълноценния живот и могат да бъдат използвани за добро, вече е достъпно на български език с логото на издателство „Кръг“. Саманта Бордман преобръща идеята за самопомощ в първата си творба, която неслучайно е бестселър сред наръчниците по приложна психология. Преводът е на Владимир Германов, а корицата – на Наталия Чайкина.

Ако искате да живеете по-пълноценен живот и да превърнете претоварените дни в смислени, книгата на Саманта Бордман е точно това, от което се нуждаете. „Жизненост всеки ден“ е една част мемоари, една част мъдрост от дългогодишен опит като психиатър и една част научни доказателства. Авторката споделя практични и постижими стратегии, които подобряват дните ни и изграждат устойчивост, като ни учат как да „разчитаме“ другите, как да общуваме с тях по-здравословно, как да заявяваме себе си и как да помагаме. „Без усмихнати лица. Без дъги. Без еднорози. Обещавам. Книгата ми не размахва пръсти и не предизвиква вина. Думата „трябва“ не присъства в моя речник“, твърди Бордман.

„Стресът, фрустрациите и разочарованията са неизбежни – обяснява тя – освен ако не си конструирате напълно защитено и изолирано от реалността ежедневие.“ Преодоляването на пречките в живота изисква психологическа гъвкавост. Онова, което подхранва гъвкавостта е жизнеността – позитивното чувство за бодрост и енергия, което е в основата на благоденствието. Това не е качество, с което хората се раждат. „Да я притежаваш не е въпрос на късмет. Тя не е в главите ни, а се генерира от преднамерените ни действия. Независимо дали сме на двайсет или на осемдесет, жизнеността ни помага да извлечем максимума от всеки един ден.“

Ключът към намирането на удовлетворение, според Бордман, е не само чрез фокусиране върху себе си, но и чрез ангажиране с другите и със света наоколо, който е по-голям от нашия собствен.

„Ако сте депресирани или изтощени, тази книга ще ви даде практически идеи за справяне. А дори да процъфтявате, тя ще ви припомни ценни съвети за поддържане на енергията“, пише известният психолог Адам Грант.

Повече за авторката:

Доктор Саманта Бордман има 15-годишен опит като психиатър в Ню Йорк. За себе си казва, че се е специализирала в това да поправи счупеното и да укрепи силното. Като специалист по позитивна психиатрия тя не се фокусира просто върху диагностицирането на болести и лечението на индивиди с психични заболявания, а използва по-широк подход, като се концентрира върху поддържането на благосъстоянието и здравословния живот. Научните ѝ познания са съчетани с дълбока съпричастност към човешките проблеми. Тя помага на пациентите си да намерят сила в стреса и здраве в болестта. Страстно проповядва развиването и поддържането на жизненост, която повишава устойчивостта.

ГЪВКАВОСТ С МАЛКО „Г“

Два разговора неотдавна ме накараха да разбера, че думата гъвкавост е придобила културна наситеност. Първо, фризьорката ми препоръча да изпробвам нов шампоан, „повишаващ гъвкавостта“ на косата, а после ветеринарят ми каза, че кучката ми Панда трябва да проявява повече гъвкавост в отношенията си с други кучета. (Доста плашлива е.)

Когато обаче учех в университета, за да стана психиатър, концепцията за психологическа гъвкавост почти не се споменаваше. Тогава никой не мислеше, че това е способност, която може да се научи или култивира. Масово се смяташе, че всеки, който се справя добре с последиците от травма или лична загуба, е или удивителен човек, или е в режим на отрицание. Ако една вдовица не може да изрази „достатъчно“ скръб, смятаха, че или е коравосърдечна, или опитва да избяга от мрачната реалност на загубата. В нашата култура „веселата вдовица“ отдавна е обект на клюки и подозрения. Детективите от криминалните романи ни учат да наблюдаваме вдовиците за всеки намек на добро настроение, защото точно те могат да се окажат виновни!

По време на обучението ми ме учеха, че всеки, който е преживял сериозно житейско събитие, се нуждае от някаква форма на клинична намеса, медикаменти или разговор, за да се справи със сътресението, но изследванията показват, че това изобщо не е вярно. Психологът Джордж А. Бонано твърди, че ако оставим настрана някои краткосрочни прекъсвания, повечето хора успяват да открият пътя през трудните ситуации при минимално отражение върху функционирането си. Способни са да отидат на работа. Връзките им не страдат. Остават способни да преживяват позитивни емоции, като благодарност и любов. Успяват да продължат напред с живота си и да приемат нови предизвикателства. С две думи, справят се чудесно.

Разширеното проучване на Бонано включва хора, преживели терористичната атака от 11 септември; жители на Хонконг, преживели епидемията от ТОРС; хора, живеещи в хроничен стрес в палестинските територии, и такива, загубили партньора си. Забележителното е, че от всички реакции при травма или загуба, най-често се среща гъвкавостта. Тя е по-скоро нещо обикновено, не нещо извънредно.

Наричам това „гъвкавост с главно „Г“ – тази, която се дефинира като „процес на добро адаптиране при неблагополучие, травма, трагедия, заплаха или източници на сериозен стрес“.

Изследвания на бивши военнопленници и цивилни, оцелели след силни психологически травми, помагат на изследователите да идентифицират някои от факторите, които помагат на хората да издържат. Сред тези индивидуални фактори на гъвкавостта са:

• способността за създаване на реалистични планове и осъществяването им;
• позитивното мислене за себе си;
• увереността в собствените сили;
• уменията за комуникиране и решаване на проблеми;
• капацитетът за справяне със силни емоции и импулси.

„Гъвкавостта с главно „Г“ е способността за възстановяване след сериозни травматични събития, каквито се случват сравнително рядко. Психиатрите трябва да обръщат повече внимание на „гъвкавостта с малко „г“. Това е гъвкавостта, която ни помага да се справяме с ежедневните дребни дразнители. Както отбелязва Антон Чехов: „Всеки идиот може да се справи с криза. Всекидневният живот е това, което те изхабява“. Изследване сред повече от хиляда и двеста души стига до следния извод: хората, които типично преживяват голям брой неприятности в ежедневието си, е три пъти по-вероятно да умрат от тези, при които не е така. Толкова за старата максима на Ницше, че което не те убива, те прави по-силен.

Нещата, които тревожат един човек, може да не тревожат друг. Задължителното разхождане на куче може да се възприеме като неприятност или като удоволствие в зависимост от климата, часа на денонощието, чувствата на човека към кучето, да не говорим за евентуалните проблеми при боравенето с лопатката за изпражнения. Както красотата, така и тревогите са в очите на гледащия.

Хора „велкро“ и „тефлон“

Има разлика и в реакциите на индивидите към дразнителите. Някои по-лесно се разстройват или са „реактивни“ – термин, който психолозите и психиатрите използват, за да опишат индивиди, които реагират с повече негативност. Когато нещата не се случат така, както искат те, реактивните хора е по-вероятно да обвиняват сами себе си, да се стресират повече или да се затворят, да се чувстват по-безсилни. За тях освен това е по-трудно да се освободят от негативните си емоции. Послевкусът на неприятното събитие – спор с колега или часове в задръстване на пътя – се задържа дълго след случката и може да развали целия ден... или дори повече от това.

Проф. Дейвид Алмейда дели хората на две категории: „велкро“ и „тефлон“. „При хората „велкро“ стресиращото обстоятелство настъпва и се залепва за тях, наистина ги разстройва и в края на деня все още са гневни и свадливи – обяснява той. – Когато „тефлоновите“ хора са подложени на стрес, той просто се плъзга по тях. Тъкмо хората тип „велкро“ се сблъскват с последици за здравето след време.“ В продължило десет години изследване проф. Алмейда и екипът му в Пенсилванския университет установяват, че хората, които лесно излизат от релси и после продължават да преживяват негативните си емоции, е по-вероятно да се сблъскат с последващи здравни проблеми като болки, артрит, сърдечносъдови усложнения и проблеми с психичното здраве.

Приятел, който изучава историята на науката, веднъж спомена, че учените през седемнайсети век вярвали, че когато хората се ядосат, кръвта им буквално кипва. Сега знаем, че кръвта не ври наистина, но при среща със стресов фактор настъпват физиологични промени. Пулсът се ускорява, кръвното налягане се повишава, освобождава се кортизол. Ако това, което те е разстроило, остане водещо в мислите ти, тялото поддържа първоначалната реакция от стреса.

Стресът може да се залепва за нас като велкро. Освен това лошото настроение не се отразява само на състоянието на ума ни. Негативността се отразява на поведението ни и може да доведе до понижена физическа активност, лош избор на храна, затваряне в себе си, избягване на околните и лош сън. И последиците от кипването на кръвта продължават след отминаването на момента. Ще прозвучи абсурдно, но реакцията ни при глоба за паркиране днес може да предскаже здравето ни след десетилетие.