Замени, изсечи, застрои!

Представители на Коалицията “За да остане природа в България” не бяха допуснати да изразят мнение по време на сесията с мотива, че това е второ четене на закона, а не дискусия.

Единствено депутатите Евдокия Манева (ДСБ) и Яне Янев (ОДС, председател на партия “Ред, законност и сигурност”) предлагаха и подкрепяха текстове, касаещи отмяна на “замените”. Припомняме, че добре изпитания механизъм е следният: заменят се частни гори закупени за 200 лв. за декар, с гори, намиращи се по Черноморското крайбрежие, крайбрежни дюни, водещи се горски фонд или гори в бъдещи планински курорти (Пампорово, Перелик, Банско, Разлог, Добринище и др.) на стойност от 70 до 500 хиляди лв. за декар. Веднага след замяната се иска промяна на предназначението на земите и тяхното застрояване. Официалната цел на заменките е да подпомогне комасацията на горите, но на практика те се използват за придобиване на земи, които не се използват като гори, а като територии за застрояване. Заменките са непазарен механизъм, който освен, че води до унищожаване на българските гори, е ощетил държавата със стотици милиони левове досега.

В отговор на предложенията на депутатите Яне Янев и Евдокия Манева, Председателят на Комисията по земеделието и продоволствието Васил Калинов предложи ДАГ (Държавната агенция по горите) да изготви нов Закон за изменение и допълнение на Закона за горите, касаещи замените на земи, който да бъде обсъден до края на полугодието. Заместник-председателят от ДПС Юнал Тасим, също твърдо се противопостави на отмяната на “заменките”, както и на предложената забрана за промяна на предназначението на разменените терени. По този начин най-корупционната практика, подкрепяна от Закона за горите бе отложена за “близкото и светло” бъдеще...

В момента замените на земи се осъществяват от ДАГ, но преди създаването на агенцията, решенията за тях бяха в правомощията на Министъра за земеделието и горите – г-н Нихат Кабил. Интересен факт, доказващ злоупотребата с този механизъм, са множеството замени, вписани в последните дни от “мандата” на г-н Кабил.

Отхвърлянето на дискусия по “заменките” поражда сериозни опасения, че има нов политически чадър за тази поощряваща корупцията практика.

Ето защо, искането на Коалицията “За да остане природа в България” е МЗП и ДАГ да осигурят пълна публичност на извършените замени от приемането на чл.15 б от Закона за горите през 2003 г. до сега чрез публикуване на информацията на уебсайта на Министерството. Ако това не бъде извършено ще считаме, че имаме основание за сигнализиране до Европейските институции за наличието на сериозни съмнения за корупция.

Държим да отбележим, че промените в Закона за горите се подготвиха без сериозни дискусии сред специалистите и заинтересованите граждани.

Второто четене на Закона за изменение и допълнение на Закона за горите ще продължи на заседанието на Комисията по земеделието и гори днес.

За опазването на българските гори е необходимо:
1. Отмяна на чл. 15 б от Закона за горите и забрана на промяна на предназначението на заменените досега гори. Законът да осигури публичност на пълната документация по всички замени на гори и земи.
2. Прекъсване на връзката между дърводобива и търговията. Необходимо е добитата дървесина да се продава само чрез борсата и цената да се формира само на пазарен принцип.
3. Осигуряване на обществено участие при приемането на лесоустройствените проекти и пълен безплатен достъп на обществеността до тяхното съдържание.
4. Премахване възможността частни имоти на площ под 20 дка да се ползват без лесоустройствени планове, проекти и програми.
5. Забрана на голите сечи в естествените гори.

В коалицията “За да остане природа в България” участват Асоциацията на парковете в България, Българската асоциация за алтернативен туризъм, Българското дружество за защита на птиците, Българското дружество по фитоценология – 2001, Българската фондация “Биоразнообразие”, Информационния и учебен център по екология, Национално Движение “Екогласност”, Сдружение “Агролинк”, Сдружение за дива природа – Балкани, Сдружение “За Земята”, Сдружение “Природа назаем”, СНЦ “Зелени Балкани”, Сдружение “Природен Фонд”, ИУЕК към Студентски съвет на СУ “Св. Климент Охридски”, Софийско гражданско сдружение “Щастливеца”, гражданска група “Да спасим Иракли”, сдружение “Еко Рила” – Самоков и WWF Дунавско-Карпатска програма България.

Конкурс за най-зелено околожилищно пространство