Корица: "ЕМАС"
Книгите на Ю Несбьо са преведени на повече от 50 езика, удостоени са с многобройни награди и са надминали внушителните 55 милиона продадени екземпляра. Крими феновете отдавна са свикнали да очакват от него безкомпромисен стил, наситена атмосфера и остро и прецизно изграждане на персонажи. С разказите си Несбьо отново доказа защо е определян за Краля на скандинавския трилър, това вече разбрахме с първия му сборник „Ревност и други истории“. Многобройните почитатели на Несбьо с нетърпение очакват голямото завръщане на инспектор Хари Хуле, междувременно обаче от издателство „Емас“ ще ги зарадват с новия сборник разкази на норвежеца – „Островът с плъховете“. Този път норвежецът е събрал пет разказа от мрачното бъдеще и изследва темите власт и правосъдие. Героите му пътешестват из паралелни вселени, трият спомени, хипнотизират зверове, развъждат отровни змии, водят двойствен живот и се измъкват от патови ситуации. И поставят въпроса за задълбочаващата се морална криза на нашето съвремие. Има ли място за ценности в свят, където хората се самоизяждат като плъхове?
Първият от тях, чието заглавие е заглавие и на целия сборник, ни пренася в постпандемичен свят, където елитът чака да бъде евакуиран от покрива на небостъргач, а простолюдието се бори за оцеляването си. По улиците цари беззаконие и хаос. Световната пандемия е довела до повсеместен разпад: разпад на държавността, разпад на ценностите. Властите са загубили контрол. Вилнеят мародери и разбойнически банди. Полицията и правосъдието са абдикирали от задълженията си. Всеки гледа да се докопа до всичко, до което успее, преди някой да го изпревари. Темида е мъртва – така е изобразена и върху каските на най-страховитата банда в града с емблематичното име „Хаос“. А богатият предприемач Колин Лоу си е купил остров с непристъпна крепост. Многобройната му охрана и яките стени обаче не могат да го предпазят от пълчищата плъхове, които превземат острова в търсене на храна.
Междувременно Уил Адамс, по професия юрист, става жертва на жестоко престъпление – бандити нахлуват в дома му, изнасилват съпругата му и отвличат дъщеря му. Макар и ревностен борец на върховенството на закона, Уил не вижда друг начин освен сам да залови виновниците. И все пак у него говори правозащитникът, който смята, че всеки престъпник трябва да бъде изправен пред справедлив съд, и вярва в човешката способност да се учим от грешките си. Дали обаче в крайна сметка у него няма да надделее инстинктът за отмъщение? Възможно ли е човек да запази цивилизованото си поведение във времена на повсеместен хаос и варварщина? Не е ли наивно да разчиташ на правосъдие в безусловно капитулирала правова държава, проядена от корупция? Кой ще надделее – осиротелият баща и унизеният съпруг или ревностният правозащитник? Има ли място за идеали и принципи там, където отдавна господстват правилата на джунглата?
В сборника срещаме още учен, който изобретява лекарство против стареенето. Какво е обаче изобретението му – формула за вечен живот или рецепта за хаос и смърт? Кой ще се ползва с привилегията да го използва, ако запасите от необходимата за него суровина не достигат, за да се произвежда масово? И какво ще стане с човечеството, ако хората спрат да умират от болести и старост?