Калпазаните Макс и Мориц, чиито истории повече от век и половина разсмиват и разплакват деца и родители, сега се промъкват за добро в хорските библиотеки. Ключ към домовете и сърцата на читателите им дава корифеят в превода от немски език Любомир Илиев. Той пресъздава римите на Вилхелм Буш в изцяло нов вариант, който излезе с оригиналните илюстрации на автора и с логото на „Лист“.
Луксозното издание „Макс и Мориц“ се появява дни преди 14 април, когато светът ще отбележи 191 години от рождението на знаменития сатирик.
През 1865 г., когато героите за първи път стават известни в Германия, техният „баща“ тъкмо влиза в Христовата възраст. По онова време той живее в Мюнхен и се препитава като сътрудничи с текстове и рисунки на сатиричните вестници „Мюнхенер билдербоген“ и „Флигенде блатор“. Собственикът им Каспер Браун публикува близо 100 материала на Буш, но авторът не е доволен и понеже чувства тягостна зависимост от издателя си, решава да го смени. Обръща се към Хайнрих Рихтер от Дрезден, но той отхвърля ръкописа на „Макс и Мориц“, защото нямал търговски потенциал. Старият издател на Вилхелм Буш обаче мисли другояче и купува правата за 1000 гулдена – сума, която съответства приблизително на двойната годишна заплата на един занаятчия.
Вдъхновение за безчинствата на колоритната двойка авторът черпи от собствения си живот. Буш е първото от седемте деца в семейството на дребен търговец. Още преди да навърши десет, родителите му го пращат да живее при чичо си, пастор в Ербенгьотцен, близо до Гьотинген. В сина на местния мелничар той открива приятел за цял живот. Когато е на четиринайсет, Вилхелм му прави портрет и в него лесно се разпознават чертите на пухкавия калпазанин Макс. В зализания като от крава перчем на Мориц пък Буш вкарва елемент от собствения си образ.
Отначало продажбите вървят бавно, но след второто издание от 1868 г. картината рязко се променя. До смъртта на Буш през 1908 г. пакостите на неговите герои претърпяват 56 издания и са продадени над 430 000 екземпляра! С днешна дата „Макс и Мориц“ се смята за прадядо на комикса. Седемте истории са преведени на десетки езици и имат читатели по целия свят.
Откъс:
И във вестник, и във книга
чели сме за дечурлига
като тия калпазани,
Макс и Мориц назовани.
Вместо лошите си нрави
тази двойка да поправи,
тя на мъдростта човешка
вечно гледаше с насмешка.
За безчинства все по-нови
бяха винаги готови.