Притча за ранимите хора

Някога едно младо момиче отишло при един мъдър старец. Момичето било много красиво.

– Мъдрецо, винаги съм любезна с хората, все се старая да не обидя някого, гледам да помогна с каквото мога. Въпреки това, често вместо благодарност получавам негодувание, обиди, завист. Какво да правя, посъветвай ме? – попитало момичето през сълзи.

Петър Димков и неговите мъдрости за здраве, красота и щастие

Мъдрецът погледнал красавицата и казал с усмивка:

– Съблечи дрехите си и се разходи из града.

– Невъзможно, гола всеки ще ме опозори и кой знае какво още може да ми се случи. – отговорило момичето.

– Виждаш ли?! – отговорил той. – Страхуваш се да се появиш на публично място, разкривайки тялото си. Тогава защо ходиш по света с разголена душа? Отворена като врата и всеки може да влезе в живота ти. Не всеки има смелостта да признае, че някой е по-добър от него. Без желание да се промени, порочният човек винаги е във вражда с добрия и гледа да го нарани.

Притча за обидата

– Какво трябва да направя? – попитало момичето.

Мъдрият старец повел момичето в своята красива градина и ѝ казал:

– Грижа се за тези красиви цветя от много години. Но никога не съм забелязвал как се отваря цветна пъпка, въпреки че тогава се наслаждавам на красотата и аромата на всяко цвете. Затова бъди като цвете – отваряй сърцето си към хората бавно, неусетно.

Виж кой е добър човек и достоен да ти бъде приятел и да ти прави добро. Отваряй душата си за него, а не за онези, които късат листата ти. Не допускай всеки човек в живота си, грубите хора трябва да бъдат държани зад вратата на душата ти.