Десетте стъпки за запазването на българската гора

1. Обществото оценява българската гора основно с нейните екологични и социални функции. За съжаление над 50% от горската нормативна база и времето на държавните служители по горите е свързано със сечта на дървесина. Време е горската политика да отговори на интересите на гражданите на Република България и издигне екологичните и социални функции на горите като основа на управлението, устройството и стопанисването на горите, поне на същото ниво, каквото е дърводобива.

2. Приходите в системата на горите традиционно се свързват с ползването на дървесина – над 95 % от бюджета на Държавна агенция по горите (ДАГ) се формира от тях. Ние искаме държавната администрация да престане да гледа на гората само като на кубически метри дървесина, за което е необходимо да се предприемат активни действия за разнообразяване на източниците за приходи в системата на горите, включително чрез комерсиализиране на екологичните и социални ползи от горите. Време е собствениците на гори да започнат да получават приходи от строителните, туристическите, водоснабдителни, енергопроизводствени и преносни дейности, извършвани в техните имоти.

3. За последните 15 години нарушенията в горите се масовизираха до крайност, като събираемостта на наложените санкции и глоби никога не е надхвърлила 20 %. Това практически означава отказ от прилагането на горските и ловни закони. Необходими са спешни промени в организацията на охраната на горите, които да гарантират съществуването на добре заплатени горски служители, които ефективно да опазват “зеленото злато” на България.

4. Широката общественост счита замените на държавни гори за частни за проява на далаверите в горите, свързани с варварското застрояване на планинските и черноморски курорти. Необходимо е да бъде премахнато законовото основание за тях или да се създадат гаранции, че същите не могат да бъдат застроявани в срок от 25 години след замяната.

5. Българското общество традиционно не приема прилагането на голи или други сечи, които унищожават изцяло горския характер на имотите в горите, независимо как се наричат – 100% санитарни, краткосрочно-постепенни и т. н. Вследствие на такива сечи се затруднява възобновяването на горите, намаляват се водоохранните и рекреационни функции на гората и се губи значимо биологично разнообразие. Необходимо е да се забрани използването на такива видове сечи с изключение на техническите култури за производство на целулоза или интензивните култури на култивари и клонове бързорастящи видове.

6. От началото на 2007 година са приети над 30 лесоустройствени проекта на държавни лесничейства и държавни дивечоразвъдни станции и хиляди планове за изменения на действащите лесоустройствени планове (ЛУП). Нито един от тях не е подложен на оценка за съвместимост с целите на европейската екологична мрежа НАТУРА 2000, което е изискване на европейските директиви. Необходимо е ДАГ да предприеме необходимите действия за изпълнение на Закона за биологичното разнообразие, за да не загубим и малкото останали ценни гори, съпроводено с дела в Европейския съд за неизпълнение на европейските директиви.

7. За последните 5 години голяма част от частните гори с размер на имота до 20 декара бяха изсечени изцяло, което обезлеси големи площи в равнините. Необходимо е да се премахне възможността тези имоти да се ползват без лесоустройствени планове, проекти и програми, чрез отмяна на чл.25 ал.8 на Закона за горите (ЗГ).

8. Съществуващата връзка между фирмите, които изсичат гората, и тези, които получават дървесината, е основа за голям брой кражби и нарушения в горите. Все още 70 % от дървесината, добита от държавните гори, се закупува от дърводобивните фирми. Необходимо е преустановяване на тези практики в държавните и общински гори и предварителна продажба, чрез заличаване на чл.80 ал.2 т. 3 и 4 на ЗГ и чл.87 “п” ал.2 т.1 на Правилника за прилагане на Закона за горите (ППЗГ).

9. Все още съществува неравнопоставеност между различните ползватели на дървесина, като големите получават на преференциални цени около 1/5 от цялата дървесина, добита в държавните гори. Подобна практика води не само до нарушаване на европейското и национално законодателство за защита на конкуренцията, но е и в основата на най-големите нарушения, установени в държавния горски фонд (ДГФ). Необходимо е спешно премахване на тази порочна практика, чрез заличаване на чл. 87 “в” ал.5. т.4 на ППЗГ.

10. Мнозина от българските граждани считат търговията с дървесина като една от практиките с най-широка корупционна основа. Необходимо е да се наложи борсовата търговия на продукти от държавните гори, за да се намали корупцията. Същата цел ще се постигне и с премахване на връзката между дърводобива и търговията с дървен материал.

Мълчаливо бдение против застрояването на Рила